Тодор Колев бере душа във Военна болница с тежко онкологично заболяване на белите дробове. Лекарите правят всичко възможно да удължат живота на един от най-популярните и обичани актьори, но надеждите са малки. Близки до обкръжението му хора смятат, че болестта му се отключва, когато актьорската му кариера запада. Според тях една от многото причини е и стресовата унизителна ситуация по време на гостуването му в Чикаго.
Той е бил на частно посещение в Америка, но с радост приема поканата на част от българските емигранти да направи импровизирано шоу в местен ресторант Адама, както много от 
приятелите му го наричат, бил направо втрещен от отношението на някои индивиди от събралата се публика. Силно почерпена компания започнала да крещи и да му поръчва какво да изиграе, все едно е някакъв треторазряден музикант от чалгаджийски оркестър, който изпълнява всички поръчки след залепена на челото банкнота. Актьорът запазил самообладание и обяснил на напълно разюздалите се дегенерати, че той е подбрал предварително репертоара си и не може да приеме подобно неуважително отношение.
След като Адама отказал да се прави на шут по поръчка, последвала канонада от псувни, ругатни и цинични обиди. Към него полетели наръфани кебапчета, недооглозгани кокали и парчета хляб. Компаньолата била толкова агресивна, че 
заплашила с физическа разправа хората, които им направили забележка да се държат прилично и да ги оставят да се наслаждават на изпълнението на талантливия актьор. Тодор Колев с достойнство напуснал сцената, но случката го стресирала силно и той дълго време не могъл да преглътне обидата. Трудно е и за нас, хората които го уважават и оценяват таланта му, да преглътнем подобно отношение, което би могло да се окачестви само като изключително просташко. Просто е възмутително, че Адама, който разсмива до сълзи българите с 
десетилетия, създавайки неповторимите си персонажи в „Опасен чар“, Двойникът“ и „Господин за един ден“ е бил подложен на подобно отношение. Неговият талант е запечатан в над 30 филма, сред които „Цар и генерал“, „Козият рог“ и „Иван Кондарев“. Много от нас си спомнят и театралните му роли в „Сълза и Смях“ и театър „София“. Учениците му от Театралната академия и до сега говорят с уважение и респект за него.
Като всеки един човек, Адама не е безгрешен. Има и приятели, и хора, които не го долюбват особено. Някои от последните дълго време обсъждаха изнесените през 2007 г. данни от Комисията по досиетата, според които той е сътрудничил на ДС. Но, както е казал самият Иисус „Нека този, който не е съгрешил пръв да хвърли камъка“. Тук не става въпрос да оправдаваме или осъждаме житейските решения на един човек. Тук става въпрос за актьора, който наистина е част от българската култура, който е талантлив и уникален. Тук става въпрос, че всички ние – неговите почитатели, в момента силно съчувстваме на близките и семейството му и се молим той, Адама, да прескочи трапа. Кой знае, понякога в живота стават и чудеса.
ВИЖ ВИДЕОТО:
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи