Божидар Димитров: Участници от “ВИП Брадър” искаха да отключат църква! ИНТЕРВЮ

В навечерието на новата година група участници във „ВИП Брадър“ празнуваха в Банско, който се намира близо до разложкото село Добърско. Селището е известно най-вече на любителите на куриози – преди четиридесетина години прелестната местна църква „Св. Теодор Тирон и св. Теодор Стратилат“ се прочу чрез филма на Ерих фон Деникен „Спомени от бъдещето“. В нея има изографисани две сцени – Преображение и Възкресение, на които Исус Христос е изобразен на нещо като космически кораб. Развеселената компания поиска да види сензационната фреска, но не беше допусната в храма. Това беше поводът да потърсим шефа на Националния исторически музей Божидар Димитров, под чиято опека е културният паметник.

– Господин Димитров, защо не бяха пуснати участниците от „ВИП Брадър“ в църквата?
– Защото инцидентът е станал на 31 декември в 7 часа вечерта. Първо, това е извън работното време. Второ, все пак групата, в която е имало актьор и музикант, след като са такива големи любители на културата, не можаха ли да намерят по-приемлив ден от чисто човешка гледна точка?

– Пошегувахте се, че ще наградите служителката от църквата?
– Вече наредих наградата от 100 лева за това, че съвестната служителка не се е поддала на обаянието на въпросните ВИП персони и не е отворила църквата в нерегламентирано време в новогодишната нощ. Всичко може да се случи. Мина времето, когато се отваряха Лувърът или Националният исторически музей в неработно време при посещение на ВИП персони, дори и срещу съответно заплащане. Това желание буди съмнения.

Може би са започнали новогодишната нощ малко по-рано.

Иконата, на която Христос е изобразен в ракета

– Това провокира интереса към църквата в Добърско. Разкажете за нея.
– За нея вече знаят много хора. Аз имам четири църкви, като филиали на Националния исторически музей – „Св. 40 мъченици“, Боянската, Земен-ската и тази в Добърско, която е на първо място по посещение и приходи. Тя е от началото на XVII век – построена е през 1612 година и за нея беше направена много голяма реклама. Признавам, че е малко некоректна, в смисъл, че се рекламира като единственото място, където Христос е изобразен в нещо като ракета. За това се погрижиха и чужденци, като известния швейцарски изследовател Ерих фон Деникен. Това не е НЛО, а всъщност мконографски образ, който се среща и на други места в България. Най-близкото е Кремиковският манастир. Там църквата е от XV век и Христос също е в ракета.

– Какво е обяснението лично за вас?
– Знаете, че любителите на НЛО са много по света, обединени в клубове, правят филми по „Нешънъл Джиографик“ и „Дискавъри“. Без да влагаме нито грам усилия, се рекламираме много добре. Издали сме и каталози на няколко езика. Те продават най-много. Всичко в църквата е канон.

Много рядко средновековните художници смеят да се откъснат от него. Включително и през Възраждането. Както аз се шегувам – през Възраждането само Богородиците вече не изглеждат като анорексички, а Захарий Зограф ги прави с хубави бузки на пълнокръвни жени. В Земенската църква пък са запазени образите на управителя на Кюстендил Деян и жена му Доя. Той не е представен като много красив мъж с буйна коса, а е с голо теме – окапала му е косата като моята. Всичко друго е по канон, дори и мястото, където трябва да бъде поставен съответният светец. А какво е обяснението и защо прилича на ракета, не знам. Канонът тръгва от първите изображения на Христос във фрески от VII век, които са отдавна изтрити или останали под долните пластове мазилка. Едва ли в Добърско са виждали ракета. Между другото, любителите на НЛО сами си признават, че това е земна ракета, отговаряща на днешната техника. С такива ракети не могат да се преодоляват междузвездни разстояния.

– През VII век не е имало дори земни ракети.
– В живота има много случайни съвпадения. Дано да не разочаровам някого, но както ви е известно, има село Бутан във Врачанска околия и Княжество Бутан в Хималаите.

Това не означава, че има някаква връзка. Същата работа е и с това. Решили са, че Христос, щом се възкачва, трябва да бъде с гръм и трясък. Но твърде е вероятно някъде в VII-VIII век да са виждали нещо подобно. Всичко е възможно в този свят.

– Наскоро се чу, че ви взимат сградата на музея?
– Това не е съвсем сигурно, засега е само слух. Но по принцип нямам нищо против да напуснем това място. Не е заради отдалечеността. Имаме повече посетители от който и да е музей в центъра. Особено след като направиха околовръстното шосе и тангентните булеварди. През последните две години идват средно по 250 000 души. Вижда се вече така наречената средна класа в България.

Това обикновено са мъж и жена, сравнително млади – 30-35-годишни, работещи в проспериращи чуждестранни фирми, с едно-две пищящи деца, които в събота и неделя се качват на семейната кола и нахлуват тук. Разглеждат чинно музея, купуват си сувенири и пътеводители, разхождат се из огромната градина на 220 декара горска площ. На едно място сме заровили няколко гърнета и децата се радват, че правят археологически разкопки. След което си отиват доволни и щастливи.

Проблем е малката площ за експозицията. Сградата изглежда импозантна, но могат да се използват само два етажа от нея. ЦУМ е 10 пъти по-голям и отговаря по размери на музей от нашия ранг – Ермитажа, Лувъра и Британския музей.

– По-важни май са парите, които ще дойдат от шейха на Катар, който иска да купи резиденцията?
– Нищо официално няма още. Чу се, че ще се купува Спортната академия, която е наблизо.

– Колко пъти е местен музеят по време на вашето управление?
– Само един път и аз не го местих. Бях против, тъй като знаех, че тази сграда не става. Говоря за Съдебната палата. А преди това музеят е бил в старата градска библиотека. Всъщност само администрацията беше там, тъй като нямаше своя експозиция. Музеят е създаден на 1 април 1973 година. След това е настанен в старото руско посолство. Първоначално са го замислили да съберат най-доброто от цялата страна и са взели експонати от 32 регионални музея. Когато аз станах и.д. директор през 1991 година, музеят имаше собствени 170 експоната. Сега има 600 000, от които обаче показва само един процент – 6000. В ЦУМ ще има много повече място.

– Каква техника ще бъде използвана за преместването на тежките експонати?
– Тежките експонати са малко – има камъни в градината – релефи и статуи. Навремето самолетите дойдоха на собствен ход. Бяха още топли, бяха направили последния си полет.

Влекач ги тегли, летците плачеха, слизаха, целуваха си самолетите и хеликоптерите и се прощаваха с тях. Беше много трогателно. Сега има само един боен хеликоптер. Другите ги дадох. Тук идват много държавни глави и охраната им изпадаше в ужас, като видеше стърчащите картечници и оръдия от самолетите. Настояваха да ги махнем от екипа на испанския крал, на Путин хората и на Буш. Най-накрая ми писна от тия критики и дадох самолетите. Хеликоптерът остана, защото никой не го иска.

Идеята да събера тия самолети беше моя. Навремето са ги трошали и затова нито един реален „Месершмит 109″, най-добрият изтребител на Втората световна война, няма по света. Цената му е три милиона евро. Толкова ми предлагаха от Германия, когато идваха в музея. В света има един „Арадо 196 А-3″, водосамолет, изтребител на подводници и кораби. И е във военния музей в Крумово. И то защото паднал във водата край Варна. Цената му е пет милиона. Президентът Плевнелиев за нула време събра пари да го ремонтират.

– Имате оригинално чувство за хумор. Опонентите ви обвиняват в нескромност?
– А защо трябва да бъдем скромни? Маркс е казал, че скромността грози човека. Музея аз го превърнах в това, което е, колкото и да звучи нескромно. Също и интересът към родния ми град Созопол заради некропола и сензациите в него.

Смятам, че човек се ражда с предопределена професия. Бил съм рибар в Созопол, но съм започнал да колекционирам от малък.

На 5 годинки имах собствена колекция.

– Искаха да си прибират Панагюрското съкровище, как се реши спорът?
– След като се убедиха, че това е невъзможно, намери се един местен човек, но много богат – собственик на МОК „Медет“, и той плати изработката на копие, което отиде в родния му град, и едно копие за нас, когато е по чужбина.

– Не е ли рисковано да пътува оригиналът?
– Обикновено страната, която ще приеме нашите съкровища, иска оригинали. Иначе не е съгласна. През седем-осем години пламва спор истинско ли е Панагюрското съкровище. За едно нещо да се бяха сетили вашите колеги, които раздухват този спор и казват, че Людмила го е продала. Никоя страна няма да приеме нещо, което не е оригинал.

ВИЖ ВИДЕОТО: