Режисьорката Иванка Гръбчева: Обичам всичките си филми като свои деца!

  Известната режисьорка Иванка Гръбчева изключително рядко дава интервюта през последните години, но сега направи изключение.

Създателката на „Войната на таралежите“, „Изпити по никое време“ и куп други знакови филми, с които са израснали поколения, има повече от 20 заглавия в кариерата си. Завършила е кинорежисура в Германия, дълги години работи в Студията за игрални филми „Бояна“.

Най-добрите си ленти е заснела заедно със сценаристите Братя Мормареви, писателя Георги Данаилов и оператора Яцек Тодоров.

– Как сте напоследък, госпожо Гръбчева? Току-що отминалите празници връщат ли ви към скъпи спомени?
– Когато преди пет години по своя воля преустанових активната си работа в киното, въпреки всичко преживях криза. Обаче постепенно успях да я преодолея и сега се опитвам да живея в хармония със себе си. Разполагам с повече време за размисъл и се радвам на всеки нов ден. Все по-ясно съзнавам, че най-голямото богатство на този свят са децата.

Празниците ме връщат към свидни спомени от детството ми, спомени за красивите изживявания с моите рожби. В нашето задружно семейство царят обич и разбирателство, а това ме изпълва с радост и спокойствие. Чувствам се безкрайно щастлива и жизнена, когато общувам с любимите си внуци.

– От известно време сериалите отново станаха много популярни. Имате ли любим сред новите заглавия?
– Появата на съвременните български сериали е радостно явление. Те са дело на едно ново поколение кинематографисти и големият зрителски интерес към тях е естествен и оправдан. Аз ги следя редовно, без обаче да съм безкритична. Скромното си мнение относно недостатъците им предпочитам да изложа пред колегите, за да може да има някаква полза от него.

С вашите уважаеми читатели предпочитам да споделя какво харесвам и защо.

Почитател съм на „Революция Z„. Моята петнадесетгодишна внучка, нейните съученици и приятелите й също го харесват и

го следят с интерес. Този сериал третира проблемите на подрастващите и явно е добре съобразен с изискванията на зрителската аудитория, към която е адресиран. Намирам работата на сценаристите за много добра и се надявам в бъдеще сценарият да успее да се задържи на това ниво.

Разказът е жив и интересен, образите на действащите лица са умело изградени и наситени. Диалогът е точен и пестелив, звучи достоверно – без да се злоупотребява с улична реч и жаргон.

– Добре ли се справят актьорите?
– Съставът е подбран отлично. Изпълнителите се справят добре с ролите си, умело вникват във филмовата драматургия и интелигентно интерпретират образите на героите. Сериозното екранно присъствие на утвърдените актьори не е изненадващо, защото те нееднократно са доказали своите професионални

качества. Приятна изненада е участието на четиримата млади изпълнители на централните роли. Намирам, че те са многообещаващо откритие за киното. Младежите играят убедително и не-натрапчиво, партнират си отлично – и то не само помежду си, но и с обиграните си колеги.

Когато изброя вам тези достойнства на сериала, неотменно ги обосновавам със сериозното режисьороко присъствие. Режисурата демонстрира овладян професионализъм, чувство за мярка и добър вкус.

Не ми се иска да се правя на кинокритик за да не отегча читателите, обаче не мога да не спомена добрата операторска работа, майсторския монтаж, чудесната музика и хубавия текст на песните. Сериалът „Революция Z“ е дело на екип от отлични професионалисти. Пожелавам им да успеят да съхранят заслужените симпатии на своите зрители.

– Били сте преподавател в Академията на Росен Цанков, сега един от го-лемите продуценти у нас. Научили са уроците си тези млади хора?
– Всъщност режисурата е занаят, който трябва да се изучи и овладее. В качеството си на преподавател в НАТФИЗ и в Славянския университет имам някакъв скромен принос в обучението на млади кинематографисти. Някои от тях активно работят в киното и в телевизиите. Интересувам се от тяхната дейност и много се радвам на успехите им. Известно е, че учителят е свършил добре своята работа когато учениците му станат по-добри от него в занаята. Пожелавам на бившите си студенти творчески успехи и късмет.

Росен Цанков е един от студентите ми, които помня, и мога да кажа за него само добри думи. Успешната му професионална кариера ме кара да изпитвам известна гордост, че още навремето съм успяла да оценя качествата му и да го насърча да се занимава с кино.

– Смятате ли, че филмите ви са актуални и днес?
– Сама не мога да преценя дали моите филми са актуални и в днешно време. Благодарна съм на Българската национална телевизия, че показва някои от тях. Чувствам се щастлива, когато и съвременните зрители споменават с добри думи моите творби.

– Кои от тях будят най-силен сантимент у вас и защо?
– Аз обичам всичките си филми като свои деца. Иска ми се да спомена някои от тях. „Деца играят вън“ и „При никого“ бяха едно сполучливо начало. „Изпити по никое време“ ми донесе световна слава. „Войната на таралежите“ спечели симпатиите на зрителите и ми завоюва популярност. „Жребият“ е една изстрадана и зряла творба, която ми възвърна вярата в себе си.

„Една калория нежност“ беше прощаване с киното. „Ваканцията на Лили“ е бодър свършек на професионалната ми кариера. Винаги съм казвала, че ако след време имаше възможност един режисьор да доизмайсторява своята работа, той щеше цял живот да прави един и същ филм.

ВИЖ ВИДЕОТО:

 

Comments

comments

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: