Новината, че проф. Юлиан Вучков е поредният именит българин, потърсил наложителна лекарска помощ, хвърли в смут почитателите му. Културологът винаги се радва на огромна аудитория, независимо в коя медия се изявява. Тези дни обаче видният общественик замлъкна. За щастие, за кратко, уверихме се след личен разговор с него от болничната му стая във ВМА, където е под грижите на най-добрите подчинени на ген. проф. Стоян Тонев.
– Добър ден, професоре. Обезпокоени сме за вашето състояние!
– Случи ми се и на мен да постъпя в болница. Не съм капризен и никога не съм лежал. Но не съм и от желязо.
– Дълго ли ще останете?
– Само няколко дена, повечето от тях минаха. Докато излезе броят ви, най-вероятно вече ще съм у дома.
– Слава Богу, значи, не е нещо сериозно!
– Приятелски ви казвам, имах бъбречна инфекция. И аз съм изненадан как се е породила. Не съм го огласял, защото в много жълти вестници се спекулира със здравето на известните хора. Пишат какви ли не небивалици и измишльотини. Сега за едно неразположение ще ме изкарат, че умирам. Надявам се на коректност от ваша страна! Напротив, не умирам! Показателите ми се подобриха за много бързо време благодарение на прекрасните грижи.
– Вашият силен дух също е част от лечението!
– Несъмнено е така. Оценява го най-будната част от българската аудитория, което много ме радва и ме прави още по-силен.
– Какво ще правите, след като ви изпишат?
– Ще продължа да работя, макар и в по-щадящо себе си състояние. Знаете, аз говоря и пиша с огромна лекота, но това не значи, че не се подготвям с къртовски труд за всеки мой коментар, публикация, предаване. Нещо повече, в момента, в който ги представям, изразходвам утроена енергия.
Конкретно на въпроса ви, в седмичния вестник „Минаха години“ ще излезе моят коментар, защо съм категорично против строежа на нова АЕЦ, а веднага след това – задълбочен очерк за големия български поет Веселин Ханчев. Това е Юлиан Вучков – с ярка и желязно обоснована позиция по въпроси от изящната култура до най-наболелите проблеми на деня.
– Посещава ли ви някой в болницата?
– Прекалено личен въпрос. Да, моята Диана ме посещава. Казват, че съм суров, особен характер. Аз всъщност съм много чувствителна натура, но още от невръстна възраст съм се сблъскал с най-лошите черти в човешкия характер, насочени срещу мен. Тя ми е реабилитацията за тези трудни години, за което й се покланям и й благодаря.
ВИЖ ВИДЕОТО:
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Be the first to comment