Денис Ризов е български музикант и продуцент. От 1988 г. е баскитарист на рок група „Ахат“. Създава компаниите „София Мюзик Ентърпрайсис“ и „Хърбър Айлънд Рекърдс“. Водещ е на вечерното шоу „Денис и приятели“ и продуцира предаванията „Предай нататък“ и „Търси се“, на което водеща е неговата бивша съпруга Наталия Симеонова.
– Господин Ризов, музиката ли е всичко за вас?
– Не, но макар че се занимавам с много разнообразни дейности, в крайна сметка аз съм просто музикант, който си прави живота по-интересен.
– Как оценявате българската музика в момента? В криза ли е?
– В криза е българската култура като цяло. От там естествено и в нашия бранш нещата не са добре. Аз никога не съм разчитал на държавата да „оправи“ нещата. Всеки от нас трябва да прави каквото прецени, за да живеем в по-добро общество.
– Какво е отношението ви към чалгата? Временно явление ли е тя?
– Чалгата отдавна не е музикално явление. Тя е музика за ядене и пиене. Посланията там са подчинени на низки страсти и първични стремежи. От дълбока древност обществото се дели на касти и както в древен Рим и днес има патриции и плебеи. В духа на подобно сравнение чалгата е музиката на плебса.
– Как и защо решихте да станете водещ на вечерно шоу?
– Моят приятел Георги Кузмов го измисли и ми го предложи. В началото много се смях и не обърнах сериозно внимание на предложението му. Малко по-късно той дойде с концепция и хиляди подробности. Трябваше да се захвана с проекта, защото много на брой умни хора бяха работили сериозно и ми стана неудобно. Жоро ме убеди, че това не е просто телевизионен проект, а кауза и аз се запалих за идеята.
– „Денис и приятели“ ли е новата ви страст?
– Да. Интересно ми беше да науча занаята наречен телевизия, а в това шоу опитваме много нестандартни неща и се забавляваме страхотно.
– Какво искате да покажете чрез шоуто си?
– Още една гледна точка. Борим се с опростачването на българската нация. Живял съм в „развития“ социализъм и знам, че нещата трудно стават със забрани. Ние искаме да дадем един различен поглед и възможност на хората, които ни гледат да изберат ценностната си система и начина си на живот.
Опитваме се да покажем интересни и успели българи които по една или друга причина са останали извън прожекторите, а има какво да кажат и на какво да ни научат. Дори в най-смелите си представи не съм предполагал, че в България в момента има толкова много прогресивно мислещи хора, които са постигнали много, а никой не се интересува от тях. Тук е много важно кой футболист с коя певица е преспал, а в това време млади българи правят световни рекорди, пишат книги, рисуват и работят за най-известните световни компании. Ние ги показваме и даваме пример чрез тях.
– Какви са отношенията ви със Слави Трифонов, след като вече сте конкуренти?
– Не бих казал, че сме конкуренти със Слави. Той е най-успешният телевизионен водещ у нас и прави шоу за масите. Аз се забавлявам и показвам различна гледна точка. За него това е работа. За мен почивка. Ние сме двама души, които се уважават. Никога не сме били близки, но това не пречи да правим неща заедно, когато се появят. Слави е много точен и забавен и винаги ми е приятно да контактувам с него.
– За разлика от Слави, вие в предаването си не говорите за политика. Защо?
– В телевизиите се говори за политика постоянно. Започват от сутрешните блокове. Минава се през новините, обзорни и забавни предавания, вечерни шоута. Зрителят се изморява от всичко това. Ние сме късно вечерно шоу и искаме хората, които ни гледат, да се отпуснат с чаша пред телевизора и просто да се забавляват.
Без напрежение, без политика. Предлагаме им качествена музика, интересни гости и малки порции от така наречения инфотеймънт, за да научат все пак и нещо ново преди да заспят.
– Конкуренцията на телевизиите не се ли превръща в грозна война и между продуцентите? Мръснишки ли е този бизнес?
– Не смятам, че е чак мръснишки. Като във всяка пазарна ниша има основни играчи. В петрола, във фармацията в бизнеса с ресторанти е същото. Изисква се време и постоянство, за да успее човек във всеки бранш. В телевизиите просто нещата са обществено достояние и всички коментират.
– Срещали сте много световноизвестни музиканти. Коя среща няма да забравите и кой е вашият любимец?
– Васко Василев е геният, когото много обичам. Наистина съм срещал много световноизвестни музиканти. Те са готини нормални хора, това, което ги отличава, е просто – талант.
– Вашият добър приятел Фънки участва във „ВИП Брадър“. Вие бихте ли влезнали в подобно предаване?
– Не мисля. И въпреки всичко неговото участие там имаше смисъл за всички. Той беше „нашият“ представител във „ВИП Брадър“. Такива, като него и мен, не са малко и ако предаването иска да има ролята на представителна извадка от българското общество в момента, трябваше там да е и един от нас.
– Наталия Симеонова беше казала, че мечтае отново да преживее такава любов, каквато сте имали заедно. Това ласкае ли ви?
– Не. В живота на всеки човек има по една голяма любов. Щастливи са хората, които успеят да я намерят и изживеят.
– Станахте продуцент на новото й предаване „Предай нататък“. Това някакъв жест към нея ли е?
– Естествено, че не е жест. Ние с Наталия сме добър тандем. Правим нещата, както трябва, когато тя остана без работа, аз й казах, че може да разчита на мен и че трябва да прави нещо, което ще й носи удовлетворение. „Предай нататък“ е кауза и тя е щастлива там. Аз също.
– Често бивате забелязвани заедно. Какви са отношенията ви?
– По-добри от всякога. Ние имаме дете и работим заедно. Всичко е нормално.
– Работата пречи ли на личния ви живот?
– Само дотолкова, доколкото нямам много време за себе си. Работя по 16-18 часа в денонощието. Иначе нямам нищо против да ме блъсне някоя голяма любов, но не вярвам принцесата да ми звънне някоя вечер на вратата, а нямам време да обикалям да я търся. Така, че ако не ми дойде като гост в предаването, може би ще трябва да мина без нея.
– Какво правите през свободното си време?
– Неделя вечер е моето време. Гледам 3 или 4 мача по американски футбол седмично. Обичам и хокей, но тази година има стачка на играчите и съм лишен от това удоволствие.
– Тренирали сте в „Левски“. Следите ли футбола и представянето на „сините“?
– Обичах „Левски“ на Гунди и Котков, на Павел Панов, на Гибона и Боби Михайлов. Това днес не е моят отбор. Чужденци, които не знаят нищо за отбора и историята му, които отиват на стадиона, падат от Перник или Разград и след това се очистват в някоя чалготека не могат да ме спечелят за фен.
– Какви са плановете на група „Ахат“?
– Плановете ни са да свирим, колкото може по-често. Имаме готов албум от няколко години, но нещо не можем да намерим причина да го издадем, а трябва, защото това са всички неиздавани парчета от 1986 до 2012 г. и пускайки ги ще сме приключили с миналото и ще можем да продължим напред. Божидар Главев веднъж ми каза, че ако искаме да има бъдеще за „Ахат„, трябва да заколим черната овца. Прав е. И аз мисля така. Тази година издадохме календар. Догодина… ще видим.
ВИЖ ВИДЕОТО:
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Be the first to comment