Мая Нешкова: Ванга ми помогна да се освободя от вътрешното напрежение и негативните мисли! ИНТЕРВЮ

  В българската музика днес властват певиците на „Пайнер“, но през 80-те концертната сцена имаше друга господарка – Мая Нешкова. Нейните хитове пълнеха стадиони!

Изобщо не е пресилено твърдението, че „Конче вихрогонче“ и „Честит рожден ден“ на Мая са не просто песни, а евъргрийни. В тях са замесени фолкинтонации, които винаги ще се харесват на публиката.

Срещнахме се с госпожа Нешкова и я разпитахме за славната й кариера, за настоящите и бъдещите й ангажименти.

А когато заговорихме за личния й живот, разговорът ни стана и някак мистичен.

– Г-жо Нешкова, как я карате?
– С много неща съм ангажирана, а най-малко време ми остава за мен самата. Посветила съм се на семейството, на децата си. Не ми липсват и професионални предизвикателства. Работя върху някой проект, след това си почивам, за да го асимилирам и да му се зарадвам. После се заемам с поредното начинание. Така е при мен.

– За какво не ви стигна времето през 2012 г?
– За много неща не ми стигна. До последно не бях сложила празничната украса вкъщи и това е показателно, че не съм се чувствала готова да изпратя годината. Иска ми се през 2013-а да имам повече пълноценни дни и да не изпускам важните мигове в семейството си.

– През 80-те години бяхте сред малкото наши изпълнители, които правеха концертите си на стадиони…
– Така е, изнасяла съм много концерти на стадиони. Залите, дори и най-големите, не успяваха да поемат моите зрители. Искам пак да направя национално турне и да обиколя България. Публиката ми липсва, желая да изпитвам отново и отново тръпката от срещите си с нея.

– Кога и как решихте да ставате певица?
– Май така съм се родила (смее се). Ако не бях станала певица, най-вероятно щях да се занимавам с животни – много ги обичам. Аз съм мечтател и в живота, и в кариерата си.

– Коя от песните ви е любима?
– Песните ми отразяват различни етапи в живота ми. Сега любима ми е „Обичам те“. Скъпи са ми обаче всички песни. Дори тези, които не станаха популярни, ги обичам повече. Те са ми като неосъществени дечица.

– Кога разбрахте, че сте известна?
– Пътувах много в благоевградския регион, преди да се появя на голямата сцена. В един момент решихме със съпруга ми, че трябва да направя национално турне. Бях издала вече албум, имах собствено творчество.

Поискахме съдействие от Дирекция „Музика“. Когато ми изпратиха списъка с градовете и датите, много се вълнувах, цяло денонощие не можах да мигна. Първият ми концерт беше в Летния театър във Велинград. Пристигнахме, момчетата построиха сцената. Театърът се препълни с публика. Тогава си дадох сметка, че нещата са много по-сериозни от това, което мислех. Осъзнах, че съм излязла от територията на Благоевградски окръг.

– Кой е най-трудният момент в кариерата ви?
– Времената, в които не бях официално призната, ги приемах като предизвикателство, а не като затруднение. Тежък момент за твореца е, когато не знае накъде да тръгне. Не мога да кажа, че съм имала такива случаи поне досега. Всичко е било преодоляване на препятствия.

– Защо официално не ви признаваха?
– Имах чувството, че беше от завист, дължаща се на факта, че публиката ме налагаше безкомпромисно. Много хора не бяха подготвени за това, че идва по-различно време, факт е, че с мъжа ми винаги сме държали на собственото си мнение и сме били бунтари. Лично аз никога не съм се съобразявала с официалностите и официозите. Не толерирах американската музика, исках собствен облик, какъвто нося и усещам. Просто не бях контролируема и това бе причината да не се нравя на някои.

– Имате ли спирани песни?
– Да, почти всички мои популярни песни са създавали проблеми. Имаше официална цензура и щом нещо беше извън рамките, се появяваха пречки.

– Защо 4 години е била „скрита“ песента ви „Честит рожден ден“?
– И аз не знам, нямам бяснение. Установих, че през тези 4 години много хора са записали песни на същата тема.

– Имали ли сте проблеми с гласа си?
– Веднъж излязох в Батак на сцената и не можах да запея. От устата ми не излизаше и звук! А ми предстоеше и втори концерт за деня. Публиката се изправи на крака. Дадох знак на оркестъра, че нищо не става. Голям шок! Извиних се и слязох от сцената. Пих един чай зад кулисите и пак се опитах да запея. И този път нищо не стана. Излезе мъжът ми и се извини. Няколко баби се разтичаха до къщите си да ми носят домашни илачи за гласа, но не помогнаха. Отложихме концертите и веднага отидох на лекар. Оказа се, че имам хрип, който залепва на гласните ми връзки и ме оставя без глас. Няколко дни се лекувах и след това си изнесох спектаклите в Батак. Дори не предвидените два, а три концерта проведох. Винаги съм работила по свои си принципи – или вземам това, което заслужавам, или пея без пари. Правила съм доста безплатни концерти, защото народната любов е невероятна. Днешните музикални звездички едва ли ще ме разберат.

– Досадни обожатели?
– Никога не е имало набези от страна на мъже, гледащи на мен като на жена. Може и аз с поведението си да не съм давала повод. Хората просто искаха да си общуваме. Винаги съм изтъквала, че ми е най-важно това, че станах майка, че изпях най-хубавите песни, че намерих формулата на онова, което вълнува хората.

– За какво са най-честите спорове със съпруга ви Кирил Икономов?
– Ние сме една зодия и непрекъснато спорим. Вечно сме опозиция един на друг, но и винаги гледаме заедно напред.

– В зората на демокрацията със съпруга ви инвестирахте в частен бизнес. Какво стана с делата, които водехте за бившата автогара в Благоевград?
– Още сме в дела. Живеем в прекрасна страна и с прекрасни хора, но в ужасна държава. Навремето е било постановено, че ако стопанисваш 10 години нает обект, след това имаш право да го закупиш. Ние действахме по правилата. Да, ама не!

Сега като се замисля, колко възможности сме имали към онзи момент, но не сме предприели нищо… Понастоящем няма кой да ни компенсира за промяната, която е настъпила. Тогава е бил един законът, сега е друг. Уви, такава е държавата ни.

– Замисляли ли сте се някога да емигрирате?
– Могла съм много пъти да замина. Зад граница обаче ми липсва тръпката и връзката с хората, а аз съм артист и действам със сърцето си. За чужбина мога да се замисля само като спасителен пояс, за да предпазя децата си.

– На 38 години раждате вашите близначки след инвитро…
– Преди да реша да тръгна в тази посока, а именно инвитро процедурата, казах на съпруга ми да се чувства свободен, защото проблемът е при мен и не бива да тежи на неговия живот. Тогава той ме подкрепи, каза, че всичко ще е наред. Прекалено дълго отлагах майчинството, а преди самото инвитро си направих и някаква коригираща операция. Просто съдба.

– С какво се занимават дъщерите ви?
– Учат музика. И двете пеят страхотно и са музикални, но едната мечтае и да се занимава с това професионално.

– Вярвате ли на врачки?
– В определен период от живота си чувствах нужда от такава подкрепа и тя ми беше дадена. Да, има хора, на които вярвам. Тичам при тях, когато моята същност не ми дава отговори.

– Казвали сте, че ви е направена черна магия.
– Така е. И определено съжалявам, че в един момент това излезе от устата ми и сега непрекъснато се налага да се връщаме назад. Има моменти, в които човек просто трябва да се защитава. Тогава аз съм била прекалено раздаваща се и съм била обект на завист, която не разбирам. Защо?! Та нали всеки си има свой път и няма как да изживее чуждия живот. Опарила съм се, но се научих да се пазя. Наложи се почти цялата си бременност да я изкарам в хоризонтално положение в болница. Благодарна съм на Господ, че стана това, защото бях уязвима и не знаех как да се защитя. До последно не давах да се знае, че съм бременна. Уви, има и лоши хора и човек трябва да знае как да се пази от тях.

– Ходили ли сте при Ванга?
– След като имах проблемите си, ходих при една жена. Тя ми помогна, но ме заля с доста негативна информация и бях в стрес, че допускам в себе си съмнение и недоверие към човек, от когото съм получила помощ. Чувствах се неуравновесена, сякаш съм се оставила на течението да ме носи. Отидох при Ванга и тя ми каза да поръчам медни съдове, да й занеса вода в тях, а също и омесен от мен хляб. Посетих я, за да успокоя съвестта си за това, че допускам негативни мисли за хора, които са ми помогнали. Исках да получа вътрешно освобождаване. Така и стана, щом изпълних заръките на Ванга.

– Все още ли се интересувате от йога и рейки?
– Пета година се занимавам с тези неща. Навремето си търсех път, занимавах се с Норбеков. В един момент отидох на курс. Така започнах с рейките. Впрочем преди това вече бях ходила веднъж да се запознавам с рейките, но не получих яснота. Явно не съм била готова. При втория опит разбрах, че чрез рейките мога да защитавам енергийно и себе си, и семейството си. Реших, че това е точно за мен.

Много съм страдала и желаех енергийна защита.

– В личния ви живот кога ви е било най-тежко?
– Когато баща ми почина. Човек никога не е готов за загубата на близки и няма представа за болката, която връхлита в такъв момент.

– Какви домашни любимци имате в момента?
– Доста са. Имам пинчер, откакто се помня – четвърто поколение вече гледам. Любимецът на дъщерите ми пък е голдън ретривър. Имам също котка, гълъбче… Още 7 котки са на двора ми.

Преди два месеца се разхождахме на Витоша и голдън ретривърът ни заведе до кашон с две кученца вътре. Едното го подарих, а сега търся стопанин и на другото.

ВИЖ ВИДЕОТО:

 

Comments

comments

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: