Вече над 20 години местността Царичина пази своите тайни далеч от очите на света. Всички документирани мистерии, случили се в прословутата военна база на Българската армия, са разсекретени и едва малцина могат да кажат какво е било открито в земните недра.
Доказателства за извънземен живот? Нов източник на енергия? Мумия на непознато същество? Догадките за мистериите на Царичина продължават и днес, но красивата пуста местност в подножието на планината вече е намерила достоен проводник на своята необяснима енергия – младия художник Димитър Свиленов.
Седмица преди 21 декември – датата според календара на маите, в която ще настъпи края на света, артистът подреди в НДК своята 16 поред изложба на странни платна, рисувани в Царичина. Познавачите описват картините му като своеобразни послания от вечността, кодове, които отвеждат в друга реалност. Самият той вижда в тях оптимизъм и надежда, че краят на света всъщност е начало на нова ера, в която царстват духовното, доброто и емпатията. Именно това се опитва да предаде и в платната си.
„Някои описват картините ми като стряскащи и ужасни, докато други виждат в тях светлина, отмора и положителен заряд. Неведнъж ми се е случвало посетители на изложбите ми да казват, че са се избавили от главоболие или напрежение, когато гледат работата ми. Имало е дори такива, които плачат истерично пред платната, а след това се чувстват като преродени. На изложбите ми, никога не е скучно“, споделя с усмивка Димитър.
Освен заредени с много енергия, платната му имат и изненадващо свойство, което ги прави напълно новаторски. За разлика от повечето изображения върху равна плоскост, те са триизмерни. Ефектът се получава, след като върху очите на зрителите се сложат традиционните очила за 3D кино, при които картините сякаш изпъкват напред и показват неподозирани изображения. Любопитното е, че те не са предварително замислени от художника. Димитър е категоричен, че никога не слага очила, за да рисува. Ефектът на триизмерността в работите му не бил предварително замислен. Самият той го открил съвсем случайно една вечер, докато скучаел. След това дълго се колебаел дали да го покаже на някого. Дълго смятал, че това е игра на развихрилото се въображение.
Единственото, което Свиленов използва в изкуството си, са платна, бои и ръкавици. Откакто започва да работи в местността Царичина, напълно изхвърля четките и моливите, които само биха ограничили размаха на работата му. Макар да изглежда ексцентричен подходът му на рисуване, той е и доста успешен. Разбира се, търпи критики от традиционалистите, за които рисуването трябва да отнема доста повече време от 10-тината минути, в които художникът успява да сътвори платната си. Освен това Димитър не използва обикновените методи на колегите си – не отмерва внимателно количеството боя, което да използва, не си прави предварителен макет, по който да работи. Картините му се „случват“ само с голи ръце и боя, а състоянието му в момент на работа наподобява транс.
„През лятото, когато най-много работя в Царичина, съм прекарвал по цели дни, без да се сещам за умората. Дори забравям да се храня. Самото място е някак специално и всеки, който е бил там, го усеща. Местните дори твърдят, че са виждали извънземни създания. Аз обаче намирам красива природа, спокойствие и положителна енергия – същото, което после се чувства и в платната ми“, обяснява художникът.
Дали заради близостта с Царичина, но голяма част от изображенията, които Свиленов пресъздава, наистина наподобяват разумни форми на живот от друга планета. Глави – близки до човешките, същества, наподобяващи пришълци и божества, са само част от мотивите в платната му. Художникът обаче е категоричен, че не търси самоцелно този образ, а той е резултат от игра на боите.
Въпреки скептицизма на много от колегите му, ценителите на съвременното изкуство вече разпознават Свиленов и по света. Той има почитатели във Виена, Москва, където е правил самостоятелни изложби. През 2013 г. му предстои да покаже платната си и в Лос Анджелис.
тъпаци….документите са били засекретени, а ане разсекретени…