“Не се страхувам да умра, даже го желая“, откровеничеше преди време пред репортер голямата българска актриса Домна Ганева. Колкото и да е тъжно, тези дни желанието й се сбъдна и тя намери спасение в смъртта.
Театралната звезда издъхна на 30 декември на 77 години. На небето Ганева се събра със своя любим съпруг Николай Бинев.
Само 2 седмици преди кончината на Домна разговаряхме с нея по телефона. Тогава тя ни сподели, че не помни кога за последен път е напускала жилището си и е вдишвала чист въздух на улицата. Здравословното й състояние я принуждавало да не мърда от къщи.
„Не съм се вясвала дори на стълбите в коридорчето пред апартамента. По празниците съм най-самотна, защото приятелите ми не могат да ми идват на гости и съм само със сина ми“, бяха точните й думи.
Да, последните години бяха кошмарни за Домна. Актрисата страдаше от болно сърце, вследствие на което имаше тежка аритмия и ръцете й трепераха. Необходима й бе специализирана медицинска помощ, която, уви, нямаше как да получи. За това тя неведнъж е признавала в разговорите ни.
„Въобще не мога да отида на лекар. Не ходя. Поликлиниката е много близо до нас и никое такси не иска да ме качи. Синът ми работи по цял ден и няма как да се освободи. Личната ми лекарка пък понякога е болна и не може да дойде до нас. Трябва да ходя на профилактични прегледи, защото иначе ще ми спрат безплатните лекарства. Чудя се как ли да отида“, разправяла ни е неволите си знаменитата актриса.
Тя уточняваше, че нейният наследник й посвещавал цялото си свободно време, но въпреки това нямало как да бъдат често заедно. Парите си той изкарвал като компютърен дизайнер и с ангажименти в американски филми. Работният му ден започвал в 7 часа сутрин и свършвал в 20,00 ч. вечер. „Звъня му по телефона, когато имам нужда от нещо и той ми го купува“, споделяше Домна.
Тя бе благодарна, че имаше много верни другари, които я посещаваха. „Ако не бяха приятелите ми, отдавна да съм умряла„, категорична бе славната актриса.
2 пъти седмично у тях идвала и жена, която се занимавала с домакинството й. Чистела и й оставяла по една тенджера с храна. „Аз не мога да готвя, защото ми треперят ръцете. Разсипвам и чупя разни неща. След като жената ми сготви, сама си сипвам от манджата, доколкото мога. Имам една съседка от блока, която също ми помага“, откровеничила е Домна пред журналисти.
Заради проблемите си със сърцето приживе Ганева на няколко пъти бе хоспитализирана. Тя дори бе оперирана и й бе сложен пейсмейкър.
Аритмията принуди възрастната госпожа да се откаже от цигарите. Тях тя ги пушеше с удоволствие дълги години, припомнят запознати.
Знаменитата актриса до последно се опитваше да се успокоява, че на нейната възраст малцина са в перфектна физическа форма. Каквото било за връстниците й – това и за нея. Тя обаче се разстройваше, когато ставаше дума за условията, при които бе принудена да живее.
„Към здравословните ми проблеми като сложа материалните затруднения и повишението на цените… Как да се чувствам ли? Чувствам се незащитена, безсилна и ми се иска да си отида по-рано от този свят“, споделяше с тъга в гласа легендата. Тя изкара като вдовица 9 години.
Мъжът й – актьорът Николай Бинев, почина на 8 декември 2003-та. Днес Младежкият театър в столицата носи неговото име. „Не съм ходила в театъра от доста време. Нали съм трудно подвижна, не мога“, казваше Ганева напоследък.
Въпреки че дните й никак не бяха розови, тя намираше сили да демонстрира и чувството си за хумор. На въпроса „Как сте?“ отговаряше: „Шавам все още.“ Ганева разказваше, че се е поболяла през 1992 г. Тогава сама пожелала да я пенсионират. Последната й роля била на кралица Елинор в пиесата „Крал Джон“. Много се измъчила с нея и си дала сметка, че вече не може да се справя с професията, както някога. Слязла от сцената преди началството да я свали.
Домна е родена на 27 юни 1935 г. През 1958-а завършила актьорско майсторство във ВИТИЗ в класа на проф. Кръстьо Мирски. Същата година дебютирала в киното във филма „Ребро адамово“. През кариерата си Домна е играла във Варненския, Русенския и Младежкия театър. Участвала е и в много аудио драматизации на детски приказки към студио „Балкантон“.
хубава, добра актриса беше.