Ивена и Теньо Гогов са като Лили Иванова и Асен Гаргов, но без да делят едно легло. Пишат заедно песните си, а общите им парчета „Трима в комбина“ и „Трима музиканти“ владеят клубовете. Бившият човек на Слави Трифонов и настоящ сценарист в „Столичани в повече“ разказва за пътя си до момента, а неговата дуетна половинка разкрива как една операция е щяла да промени целия й живот.
– Как се срещнахте за първи път?
Ивена: Трябваше ми текст за една моя песен – „Женски номера“. От фирмата му го бяха поръчали, без да го познавам. Той го изпрати, като аз не бях много сигурна дали искам да го изпея. Поскарахме се малко по телефона, но в крайна сметка той се наложи.
Теньо: Всъщност познавам Ивена отпреди това. Загледах я на един билборд, на който беше с още няколко певици. Като минавах с колата, веднага ми се открояваше с тази червена коса, която имаше тогава.
Ивена: Спомням си, че за тази сесия нямаше време да ни ушият рокли и просто ни наметнаха с по едно парче плат, залепено с тиксо по нас.
Теньо: В крайна сметка бая се поскарахме в началото.
Ивена: И сигурно си казал; „Повече няма да работя с тая!“.
Теньо: Не само, че си помислих за себе си така, но и за теб. Но после се срещнахме покрай Джина Стоева и ме впечатли, че всъщност е доста лоялна. Връзва ми се понякога на супершантави идеи. Нашият дует „Трима музиканти“ се получи наистина успешно.
– Как решихте да пеете чалга, а не друг стил?
Ивена: Знаеш ли, че и този уж поп хит, който слушахме цяло лято – „Дим да ме няма“ на Графа, всъщност има доста попфолк ритми. Като певица го забелязвам това нещо и ако се заслушате, ще чуете.
Теньо: В края на 80-те се слушаше у нас основно сръбски турбофолк. Сега обаче сърбите са доста по-назад и ги знаем само заради легендарните им певци – Цеца, Лепа Брена, Весна. Фолкът беше в най-голямата си сила у нас до към 2006 година. Той отразяваше живота на хората. Сега браншът е в криза.
– Един изпълнител от този жанр би могъл да се издържа само с пеене.
Ивена: За мен пеенето освен че е една сбъдната мечта, е и професия, с която се изхранвам и издържам. Аз съм израснала с тази музика: Глория, Тони Дачева, Румяна.
Теньо: И при мен е така: израснах с един кларнетист – турчин, приятел на баба ми и дядо ми в Кърджали. Свиреха чалгия, умирах да ходя с тях на разни вечеринки.
– Навремето тази музика стартира като социална – пееше се за данъци, за банани, затогава хората бяха гладни. С времето има повече изпълнители, повече продукция. Получава се едно леко пренасищане.
Теньо: Без да обиждам Алисия, искам да дам един пример: тя пусна нова песен, в която пее пак за „новата ти“. Имам чувството обаче, че вече изпяхме всичко за тази “нова”. Това е най-поздравяваната жена в България. Даже казах на автора на текста, че няма смисъл да правят за пореден път песен, която ще се е асоциира с личния живот на изпълнителката. Омръзна им на хората от определени неща.
– Теньо, вие нашумяхте най-много с песента „Буболечка“, която направихте с „Ку-Ку бенд“, докато бяхте в екипа на Слави Трифонов.
– Работил съм десет години за Слави, направил съм много по-смислени неща от кючек. Тази песен не е емблемата на моя престой там. Както и не винаги съм бил сред сценаристите. Преди това съм носил кашони, натискал съм аплаузи, интервюирал съм гости, писал съм вицове.
– Чувате ли се с хора от шоуто?
– По-скоро не, защото всеки го е отнесъл животът нанякъде. Има няколко души, с които поддържам онлайн връзка. Не се дразня да ме питат за времето ми там.
По-скоро е смешно, че повечето хора се вълнуват много ли е тираничен Слави, или други такива глупости. В определени аспекти ми е било трудно, но в други – десет години съм имал пример пред себе си – човек, който държи голям екип и го управлява. Дали е бил прав винаги или не, е тема на друг разговор. Никой не ме е вързал за радиатора да стоя там. Дойде ми байгън в даден момент и си тръгнах.
Ивена: Понякога трябва да търсим грешките и в себе си. Аз виждам, че не съм лесна за работа, изисквам страшно много, но не обичам да изпадам в скандали.
– Здравословният проблем, който имахте, ли преобърна мисленето ви?
Ивена: Много агресивна ли съм била преди?
Теньо: Тя наистина е много променена. Завършва си университета, записала се е на английски, спортува, иска да се развива, а не само да дрънка като всяка фолк певица за новия ми проект, за новия ми клип. Имам чувството, че други проблеми освен концепцията за новата си визия тези хора нямат.
Ивена: Спортът много ми помогна. Изкара всичко негативно от мен. А що се отнася до учението – Теньо е прав. Бях закъсала с английския. Иначе завършвам индустриален мениджмънт. Сега съм записала и връзки с обществеността – все пак е свързано с моята професия. За мен беше важно да имам образование, защото след операцията, която имах на щитовидната жлеза, не беше ясно дали въобще ще пея отново. Преди да вляза в болницата, записахме „Трима музиканти“ едва ли не като моята лебедова песен. Само един хирург се нае от всички да ме успокои, че отново ще имам глас. Всички други ми казваха, че съм обречена. Трябваше да се оперирам много по-отдавна, но все го отлагах, за да мога още малко да попея. Качих и много килограми.
– Какво щяхте да правите, ако не можехте да пеете повече?
Ивена: Мисля, че съм умна жена с добро образование и мога да работя всичко. Не се срамувам от нищо. Не ме е срам да застана зад един щанд и да продавам салам. Завършила съм и фризьорски курс, шила съм и дрехи. Важното е сам да можеш да си изкарваш хляба.
Теньо: Много е интересно как подготвят мениджърите на големите хотелски вериги. Първо той мие чинии, оправя легла, чисти стаи. Сега съм главен редактор, но преди това не ме пускаха да вляза в телевизията една година. Взеха ни като сценаристи в „Хъшове“ една шепа хора.
Слави ни видя, поздрави ни с добре дошли в шоубизнеса. След няколко дена отидохме пред офиса, откъдето ни пратиха в кафенето да пишем. Шоубизнесът у нас е да пишеш в една тетрадка в кафенето и евентуално, ако си достатъчно упорит и не се сдухваш, може и да стигнеш по-високо.
Ето че след 12 години съм в екипа на „Столичани в повече“, като в момента пишем шести сезон, нищо, че се излъчва четвърти тепърва.
ВИЖ ВИДЕОТО:
Коментирай първи