Абе, тоя не е ли педерас, попитал Бойко Борисов за белгийския премиер Елио ди Рупо!

  Георги Готев е български журналист, който работи в Брюксел и е заместник главен редактор на електронното издание EuroActiv.

Той има множество лични впечатления от международните изяви на премиера Бойко Борисов, за които разказва.

– Какво впечатление прави Бойко Борисов на различните срещи с чуждестранни политици, господин Готев?
– Той е съвсем различен типаж в сравнение с другите лидери не само по физиономия и фигура, но и по поведение. Личи си, че идва от друг свят. Вчера разговарях с белгийски журналист, който каза за него две неща. Едното е, че някои го смятат за най-секси премиер, което звучи добре. Но от друга страна, с доста простоватите си маниери той напомня на тази категория хора, които в Белгия в най-добрия случай могат да се надяват да станат управители на автомивка или на кебапчийница.

– В Белгия нямат ли лидери, които приличат на него?
– Имаха един, но той не се задържа за дълго в политиката. Става въпрос за фламандския политик от близкото минало Дедекер.

– Бихте ли разказали някои случки с нашия министър-председател?
– Може би ще трябва да започна да ги колекционирам. Последната беше преди дни, когато Борисов се срещна с български журналисти и разказа как е казал на лидерите на Европейския съюз, че е по-добре да се водят преговорите на български, защото нашият език е по-ясен от английския. Съжалявам, че колегите, които са присъствали, не са го попитали как са реагирали тези лидери.

Нашият премиер наистина прави впечатление. На срещата на Европейската народна партия италиански журналисти го спряха, за да му поискат коментар за Марио Монти, който изведнъж се оказа, че е десен политик и ще се кандидатира вероятно за премиер на Италия. Бойко Борисов им каза буквално, че България е център на стабилността в своя регион и пожелава на Италия един ден, дай боже, и тя да бъде стабилна като България. Италианските колеги останаха особено доволни от отговора.

– Никой ли не го съветва как да се държи?
– Всичко се случва с преводач. Той напоследък неизменно се движи с него, защото иначе изпада в неловки ситуации. В такива случаи търси убежище в смартфона си и започва да си играе с него, като по този начин избягва контактите.

– Този навик той обича да демонстрира и в България.
– Има разлика. В България мобилният телефон, не знам защо, не се смята за нещо, което е част отличното пространство. У нас всеки може да ти звъни по всяко време. На Запад хората не са обсебени от мобилните си телефони. Те търсят връзка по друг начин, най-вече чрез имейл и стационарен телефон. Също така, когато човек разговаря с друг, е много невъзпитано да прекъснеш разговора с партньора срещу теб, за да отговориш на телефонно повикване. Много често тук в такива ситуации телефоните или са изключени, или не се чува звъненето и не се отговаря. След това се проверява какви обаждания си имал. У нас звъненето на мобилния телефон автоматично получава някакъв приоритет над истинския контакт, което аз лично не мога да проумея. Сякаш сме друга цивилизация.

– Присъствали ли сте на подобен конфуз в Брюксел?
– Веднъж бях седнал на удобно място и направих цяла серия снимки. На среща на Европейската народна партия, на която Борисов тогава седеше до премиера на Португалия Педро Пасуш Коельо, той непрекъснато си пипаше тъчскрийна и нито веднъж не погледна другарчето до себе си. Новобранеца тогава Пасуш Коельо, гледаше необщителния си съсед изпод вежди. Той имаше нужда някой да му помогне в разговора, но Бойко Борисов не го погледна нито веднъж. Пасуш Коельо беше седнал накрая на масата, от другата му страна нямаше никого, така че нямаше с кого друг да контактува. Доста мъчителна сцена беше. Убеден съм, че ако Борисов знаеше, че това е премиерът на Португалия, той сигурно щеше да му заговори нещо за Кристиано Роналдо. Но поради липса на такава информация ето какво се получи.

– Защо няма информация?
– Премиерът Борисов не се подготвя за тези срещи. Той не знае с какви хора ще се срещне, кои са новите премиери, въпреки че организаторите винаги отпечатват много красиви цветни снимки на всички участници, така че дори да не познаваш човека, да разбереш кой е, когато се появи. Забелязал съм също, че другите лидери винаги имат по една-две теми, които да подхванат с абсолютно всеки представител на страна от Европейския съюз. Правят го много сръчно. Тези теми не са просто малък разговор. Те по този начин вършат някаква работа. А темите, които владее премиерът, общо взето, са в областта на футбола. Виждал съм го преди години как тупаше по гърба премиера на Испания Хосе Луис Сапатеро и му викаше: „Меси, Меси!“.

Няма значение, че Сапатеро не е фен на „Барса“ или че Меси не е испанец. Сред колегите си държавни и правителствени ръководители на ЕС Борисов е осигурил имиджа си на човек, готов на огромна саможертва, тъй като пропуска вълнуващи футболни мачове, за да посещава срещи на върха, които в интерес на истината са му ужасно скучни.

– А запомнили ли сте някои негови „крилати фрази“?
– Тук слагам случката, когато Бойко Борисов за първи път видя премиера на Белгия Елио ди Рупо и попита посланика: „Абе тоя не е ли педерас?“. Между другото, съжалявам, че в статията във вестник “Дума“, в която разказах тази история, коректорката е сложила „т“ накрая, а не е запазила автентичния му изказ. Посланикът му каза: „Да, той действително е гей. И социалист при това“. Което особено зарадва премиера.

Друг е въпросът, че премиерът на Белгия, който не крие, че е гей, има изключително впечатляваща биография. Той от едногодишна възраст е израснал в сиропиталища и въпреки, че по произход е емигрант, а баща му е загинал в автомобилна катастрофа, е стигнал като лидер на социалистите до министър-председател в една много трудна за управляване държава.

Той ходи с вталена риза и с папийонка, не крие своята хомосексуалност, но това по никакъв начин не му пречи да бъде във висшето общество.

В Белгия има журналисти, на които се наложи да обяснявам, че реакцията на Борисов трябва да се възприема като едно детско възклицание. Но това не значи, че Борисов не е способен да има добри контакти с Елио ди Рупо като министър-председатели. Мнозина обаче се учудват, че може така първосигнално да подходи и към колегата си и да видиш в него преди всичко един педераст.

– Като българин изпитвате ли неудобство от такива ситуации?
– Това е тежък въпрос. Изпитвам неудобство. Естествено, налага ми се до известна степен да обяснявам защо сме такива. Ако разглеждам нещата в по-широк план, ние, българите, имаме по-особено чувство за хумор. Той е доста сексистки и просташки. Белгийски колега ми казваше, че попаднал в компания с млади българи, където дори момичетата разказвали, че в Германия повечето са обратни. Ще го кажа по-дипломатично. Да, те гледат на мен като на представител на държава, в която хората са по южняци

– У нас подобно народняшко поведение се аплодира.
– Големият парадокс е, че това, което у нас се аплодира, на Запад никак не се харесва. В България Бойко Борисов минава за много добър комуникатор. Но в Брюксел едва ли може да се намери по-лош от него. Ние харесваме Бойко Борисов, а тук го гледат със срамежлива насмешка. Хората биха се смели, но знаят, че нямат право да го направят.

– Борисов демонстрира близки връзки с Ангела Меркел. Каква е истината?
– Той се държи като лошия ученик който носи чантата на учителката и се надява по този начин да изкара годината.

Не съм сигурен, че неговите непрекъснати сравнения с това, че България е като Германия, чак толкова се харесват. Вярно е, че демонстрираме икономическа стабилност, но тя е на много ниски равнища. Иначе разликата в показатели като производителност на труда и конкурентоспособност е от земята до небето. Да не говорим за доходите, заплатите и пенсиите. Как ще сравняваме България с Германия? Това всъщност обижда Меркел.

Comments

comments

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: