Новогодишната програма на Българската телевизия, с която зрителите посрещат 1969 г., се казва „Един автограф за Мая“. Мая е млада госпожица, която само за няколко часа в празничната суматоха успява да събере автографите на едни от най-ярките звезди на естрадата. В тази роля се снима Бранимира Антонова, закичила се през изминалата 1968 г. с титлата „Мис България“, в първия конкурс от този род през социализма.
Сюжетът на предаването не е никак сложен, даже прилича на балета „Лешникотрошачката“ – едно момиче благодарение на фантазията си постига истински чудеса в празничната нощ. Мая
- Елхата на Мая се окичва с лични посвещения от най-обичните певци
е изпратена да купи торта за новогодишната трапеза. Тя обаче толкова обича музиката, а магията на предновогодишната вечер е толкова силна, че само за една обиколка из центъра на София ce сдобива с автографите на ярките звезди от естрадата.
В сладкарницата, докато купува торта, Мая изведнъж вижда в продавачката друго лице, това на певицата Маргарита Димитрова. Цяло чудо е, че Маргарита Димитрова забавя всички други клиенти, за да изпее само на нея най-новата си песен. После й подава покупката с бонус (макар че тази дума е
непозната за търговията тогава, в социалистическа България) — своя снимка с автограф.
Развълнувана, госпожицата се оттегля в кафето в съседство. И тъкмо си го е поръчала, вижда, че й го поднася самата Йорданка Христова, певицата с най-дълги коси. Бранимира (Мая) гледа вторачено и се чуди сън ли е това.
Следващата бърза отбивка е при часовникаря. Чудесата продължават на опашката и там. Вместо намръщения чичка
сега зад гишето стои и пее Стефан Воронов, млад и красив. Е, едното му око е като на пират, заради часовникарския микроскоп, но усмивката му е все така лъчезарна.
Сред минувачите в подлеза Мая вижда Емилия Маркова. Тук удря на камък – не успява да вземе автограф, защото певицата прави снимки за телевизията и е заета, а Мая бърза. Затова си тръгва с дълбока въздишка.
- Симпатичният часовникар е самият Стефан Воронов, превърнал се в легенда след смъртта си години по-късно
Качва се на такси – черна волга. Както шофьорът си пише нещо в пътния лист, изведнъж пред погледа й се избистря, че неговото място вече е заето от Бисер Киров. Той й дава автограф, изпява песен специално за нея и я закарва.
Вкъщи вече я очакват. Мая слага тортата на масата. Семейството започва да празнува. И ето, oт екрана запява Емил Димитров божествено красив.
Всички го гледат захласнати, но Мая още повече. Последното чудо, което й се случва в тази нощ, го прави Емил. След края на песента той прочита мислите й и надписва автограф лично за нея. Навежда се и го подава на девойката през телевизионния екран. Ефектът си е направо сензация за онези години в телевизията, когато за компютърен
видеомонтаж телевизионните работници не са и помисляли.
Накрая камерата проследява елхата на Мая, на която са наредени картички на Йорданка Христова, Маргарита Димитрова, Емил Димитров, Бисер Киров, Стефан Воронов. Екипът на предаването не пропуска да покаже и лицето на красавицата. То искри от задоволство.
Основна слабост на днешните забавни програми е липсата на каквато и да е сценарна мисъл. Макар и наивно-романтичен в „Един автограф за Мая“ сценарият, допълван от звездното присъствие и качествената музика, прави наистина чудеса.
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи