Роднина на Стефан Стамболов е готвач на 2012-та година!

Ради Стамболов е вицепрезидент на Евро-Ток, България, от създаването на организацията, която е водещо европейско сдружение на кулинари. То единствено извършва официална консултантска дейност към Европейска комисия при приемането на политики и закони в областта на храни, напитки, вино и аквакултури. Състои се от над 4000 професионални готвачи и шеф готвачи от 18 страни членки, обединени в защита на кулинарните традиции и наследство в Европа. Стамболов е завършил Колеж по туризъм във Варна. Доцент е по италианска кухня: Школа албегиера Ди ресторанте Ди Серамацони. От десетина години успешно управлява частен бизнес-сладкишница „Гаврош“. Той беше един от експертите в тв предаването Lord Of The Chefs.

– Господин Стамболов, знам, че коренът ви идва от големия български политик Стефан Стамболов. Какъв точно роднина ви е той?
– Не мога да кажа точно, защото родословното ни дърво беше описано в Библия, но като пораснах, баща ми я прибра и никога не я намерих. На времето са искали да ме кръстят Стефан, но той е забранил, за да не се прави аналогия и да не пострада семейството. Бях любим ученик на учителката си по история само заради името. Очакваше повече информация от мен, но аз не успях да й я дам. Не съм се ровил. Предпочитам да градя настоящето вместо да се връщам в миналото.

Човек не трябва да лежи на имената на предците си, защото трябва да изгражда свой собствен път. Хубаво е да имаш гордост, но трябва да докажеш себе си.

– Това ли насочи вашия път към кухнята, а не към политиката?
– Непрекъснато слушам какво става в Народното събрание, следя парламентарния контрол, дебатите. За мен това са важни неща. Хората трябва да бъдат информирани, но не само по време на избори, и то насочено.

– Как приемате тогава случващото се в България?
– Като абсолютно закономерно. В мътните времена беше извършена безумна приватизация на неработещи структури, които бяха разпродадени. Разпарчетосването на имотите, а сега комасацията е мащабна грешка, В резултат сега се делим на крайно бедни и богати. Средна класа няма.

– От кого се научихте да готвите?
– Лека му пръст, от Пинокио, който беше готвач на морето, изпратен от един стол в Кремиковци, където е работил баща ми. Бях едва на 6 години, когато ходех с него сутрин в кухнята и стоях с тях до вечерта. Помня как се палеха, когато си мечтаеха да направят нещо по-особено. После имах златния шанс да работя в най-добрия столичен хотел в София – „Шератон“. минах през един много стръмен път нагоре. Човек, за да получи 5 минути слава, когато го покажат по телевизията, изкарва живота си в кухнята.

– Преди 10 ноември не беше много престижно да си готвач. Как станахте популярен?
– Нещата бяха много опорочени. 40 години унифициране на вкуса и след това дойдоха 20 години неясни времена, в които не шеф готвачите поеха ресторантите, а „бизнесмени“. А едни от най-богатите хора в света са готвачи. В това е огромната разлика между мас и развитите страни. Няма политик, шейх, крал или президент, който да няма екип от готвачи. Всеки застава на масата без значение колко е успял в живота.

А културата на хранене, която започнахме да възпитаваме, вече има резултати. Сега трябва да възпитаме вкусовете на хората. Надявам се следващото поколение да го усъвършенстват.

– Кога усещате сладкарството като изкуство?
– Когато имаме време. Ще ви дам пример с едни от най-големите кулинари, който е сред топ 50 на най-влиятелните личности според „Таймс“. За него трябва да се чака 3 години за резервация. Той започва този ресторант, който работи 11 месеца в годината за да подготви ново меню. После минаха на 10 месеца, за да има достатъчно време. Стигна до 6 месеца, а накрая 6 месеца, но само за вечеря. Трябва достатъчно голям екип, на който да се делегират отговорности и да може да твори.

– Вашата сладкишница „Гаврош“ има ли такива амбиции?
– Тя е една мечта. Това е един от най-скъпите ресторанти в света. В него рецептите са от 1800 година. Атмосферата е автентична. И най-новите и скъпи ресторанти пак стъпват на някаква история или на националната си кухня. Само че я развиват в по-модерен вариант. У нас също трябва това да се направи. Защото преди се е готвело с мас, но тя вече не е същата. Вече трябва да се използват по-леки продукти. Самото сладкарство се подновява в света. У нас традициите са изчезнали. Установих дори, че вече имаме балкански сладкиши с американски вид и с европейски вкус.

– Не стана ли по-универсална световната кухня, вземайки от различни вкусове?
– Трябва да се върнем към регионалната кухня, да се извадят автентичните рецепти, преди да са си отишли хората, които ги знаят. Ние направихме пилотен проект за Ловешко. Но това е скъпо удоволствие. Минахме село по село, град по град. Все още има внучки, който пазят рецепти от майки и баби. Но продуктите не са същите.

– Лично за себе си открихте ли нещо ново?
– Да, но трябва време, за да ги адаптирам към съвременните изисквания.

– За Коледа вие ли ще готвите вкъщи?
– Не, моята приятелка.

Тя приготвя прекрасни неща и много й се доверявам. Както тя самата казва, прави неща, но без публика. След 15 часа на работа ми е трудно да вляза в кухнята.

– Какво ще препоръчате на читателите да приготвят за Рождество?
– Бъдни вечер и Коледа са традиционни празници. Трябва да има тиквеник, щрудел, баклава, печена ябълка с мед или нещо подобно.

– Меденките германска традиция ли са?
– Меденки, щолен и т.н. са имали силно влияние у нас, но до 1944 година. После нещата са се променили. А меденките трябва да се направят в началото на ноември, а за Коледа само се украсяват.

– А за Нова година?
– Там вече може да се експериментира. Домашна торта с по-леки продукти, с маскорпоне, с малини, с малко захар. Нека пробват нещо, което не са опитвали досега. Световното село предлага безкрайно много възможности.

ВИЖ ВИДЕОТО: