Дядо Коледа е старец – веселяк, облечен в червен кафтан и шапка с огромен помпон, които обикаля света на шейна, теглена от осем коня и чували, пълни с подаръци. Той има огромно шкембе, което се тресе като желе, когато се смее. Белобрадото старче ходи по покривите и се спуска във всяка къща през комина, за да остави подаръци за всяко дете. Преди да остави даровете си под елхата, той обича да пие мляко и да яде курабийки.
В Холандия той се нарича de Kerstrnan — мъжът на Коледа, а във Франция Реге Noel – татко Коледа. Образът на днешния Дядо Коледа или Санта Клаус се налага през XIX век в САЩ и Канада. Той е резултат от придобилата огромна популярност поема „Посещението на свети Никола“ от Клемент Кларк Мур през 1823 година, илюстрирана от художника Томас Нает. Етнолозите твърдят, че съвременният образ на Дядо Коледа произлиза от холандския митичен персонаж Синтерклаис. Според тях той е съвкупност от образите на езическия бог Один, исторически съществуващия светец Никола и византмйския свети Василий.
Според специалистите първоначалният образ на Синтерклаис е прототип на бог Один. Той е един от главните езически германски богове, силно бо-готворен в Северна и Западна Европа. Според легендите Один е пътувал по небето с осмокрак кон и е имал гарвани за помощници, които му докладвали какво става по света. Птиците му разказвали за недоимъка на хората и за децата, които страдали най-вече от това. Один се спускал и оставял подаръци на нуждаещите се семейства.
Приземяването на Один е свързано с езическия празник Юл – празник на ловците, който се отбелязва в последните дни на месец декември. През това време на годината авджиите принасяли в жертва части от уловения дивеч, с молба богът да изпраща достатъчно животни, за да могат семействата им да преживеят зимата. В случай че Один бил задоволен от жертвоприношенията, той прекосявал небосвода с огнена колесница и така събирал накуп целия дивеч в областта.
През XIII век събирачът на легенди Снори Стрърлусон описва Один в книгата си „Поетична Еда“, като яздещ осмокрак кон. Богът имал дълга „бяла брада и много „нечовешки“ помощници. Това според специалистите е първото описание на Дядо Коледа. С течение на времето осмокракият кон се превръща в осем северни елена и помощниците му – елфите и джуджетата.
Други скандинавски притчи разказват за Sidgrani, Sifiskeggr, и Langbardr. Това в превод означава добрият човек с дългата брада. Други споменават Jolnir – човекът Юл, който помагал на хората в беда. Според всички документирани записки децата, които вярвали в брадатия старец, оставяли ботушите си пред камината и ги пълнели с моркови, слама и захар, за да нахранят конете му. Один се отблагодарявал, като им оставял подаръци и бонбони.
Други историци твърдят, че образът на Дядо Коледа е прототип на свети Никола – гръцки православен свещеник живял през IV век във Византия. Той бил известен с щедростта си към бедните и нуждаещите се. Според легендата събрал зестра за три бедни, почтени девойки, чийто баща бил готов да ги продаде като проститутки. Благодарение на свещеника, те се омъжили щастливо и името на монаха се превърнало в легенда за щедрост.
Благодарение на тази притча, свети Никола става покровител на низвергнатите. През 1087 г. моряци от италианското градче Бари, които планирали търговска педиция към новите земи, пренесли останките на светеца в града с надеждата той да им стане покровител. Те положили мощите на светеца в специално построената за него базилика, където лежат и до днес. След като моряците се връщат успешно по домовете, гробът на свети Никола се превръща в свещено място за молитви не само на моряци, но и на проститутки, вагабонти и авантюристи. Днес, той е закрилник на Амстердам и Москва.
Преди влаковете и самолетите да успеят да пресекат териториите на Лапланидя, хората там изчаквали земята да се вледени, за да могат да посетят съседните села и да разменят булки. Проблемът в тази област били непроходимите блата и нарастващият брой от кръвосмесителни връзки. С настъпването на студовете, главатарите на племената натоварвали момите и зестрите им и отивали в съседните села, където обменяли жени и благини. Сватовете носели яркочервени дрехи, за да могат да бъдат намерени, ако ги затрупа снежна буря.
Съвременната легенда за Санта Клаус датира от около 1820 г. Тогава се разпространява митът, че той живее на Северния полюс с множество елфи и джуджета и обикаля света на шейна с 9 летящи северни елена. През 1840 г. в Норвегия човекът Томте – нисък, брадат мъж облечен в сиви дрехи и червена шапка започва да раздава благини и подаръци. Той е нещо средно между Юл и свети Никола. Според легендите Томте слиза от планините, придружен от 13 помощника на Юл 13 дни преди 24 декември.
През 1934 година с песента „Санта Клаус идва в нащия град“ започва поверието, че дядо Коледа идва със списък на децата, в който те са разделени на послушни и непослушни. На добрите той раздава подаръци, на лошите -парче въглен. През 1958 г. свещеник Пол Нидергаард от Копенхаген обявява Санта за езически персонаж, който обърква съзнанието на вярващите.
Свидетелите на Йехова също се обявяват против Санта. Независимо от религиозните интерпретации и мъгливия произход на Дядо Коледа, нека всички ние отпразнуваме празниците в мир и покой. Нека трапезата ни да е пълна и близките ни здрави. Всичко останало е в Божиите ръце – тези на езическия бог Один, на свети Никола или на Новородения Христос. Честита Коледа на всички!
ВИЖ ВИДЕОТО:
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Be the first to comment