Джаз иконата Леа Иванова не спряла да пее дори след като получила два инсулта. Певицата получила втория мозъчен удар през 1983 година. След него тялото й било парализирано наполовина. Трудно движела левия си крак, а лявата й ръка останала неподвижна и прикована към тялото.
По-драматичен за нея обаче бил фактът, че след инсулта тя загубила гласа и чувството си за ритъм.
Въпреки това Леа Иванова не се отказала от музиката и от желанието си да пее. Упоритостта и твърдият й характер направили чудеса. В продължение на няколко години тя се учила да ходи и да пее. Всичко започвало отначало. С много усилия на волята се научила да ходи отново на висок ток. В същото време започнала и да пропява. Болестта не само не успяла да я спре, но и белязала със свой творчески почерк късните години на кариерата й. В последните си записи Леа Иванова пее на полуречитатив. Заради загубата на чувство за ритъм тя вече не можела да пее суинг. Съпругът й, композиторът Еди Казасян, обаче започнал да композира песни специално за нея, които тя можела да изпълни.
Точно този стил преди инсулта Леа Иванова ненавиждала. След бързото си възстановяване тя не само че записвала песните си в студио, но и продължила концертната си дейност там, откъдето била спряла. Подновила концертите си в България и чужбина, като дори изнесла концерт в престижното вариете „Кайвохуоне“ в Хелзинки. В София пък в продължение на няколко месеца направила серия концерти заедно с Тодор Колев. Концертите на актьора и певицата били част от програмата на „Новотел Европа“.
Инсултът не бил единствената трудност в живота на Леа Иванова. Започнала с летящ старт в богато семейство, бъдещата певица завършила престижния Робърт колеж в Цариград. Родена през 1923 г., тя прекарала детските си години в бившата столица на Османската империя. Мегаполисът я направил гражданка на света и до края на живота си Леа не се примирила с дребните мащаби на българската естрада. Именно в Истанбул били първите й крачки в музиката. Като ученичка в Робърт колеж тя започнала да пее в детския хор на Българската екзархия. По-късно семейството й се върнало в България и се заселило в Дупница. Младата Леа се премества в София в началото на 40-те години с намерение да следва в Художествената академия. Влечението й към музиката обаче я откъснало от любовта й към рисуването.
Така за кратко Леа Иванова станала солистка на джазовата формация „Славянска беседа“. Характерният й глас привлякъл вниманието на един от най-елитните музиканти преди идването на комунизма – Асен Овчаров. Той бил лидер и диригент на легендарния оркестър „Джаз Овчаров“, който години преди това поставил началото на българския джаз. След идването на комунизма над оркестъра надвиснали мрачни облаци.
Музикантите не вярвали, че върху тях ще се стовари политическа репресия, и то само заради музиката, която обичат и изпълняват. През 1949 година те получили покана за турне в САЩ. Вместо радост и вълнение обаче поканата им донесла престой в лагери и затвори. Музикантите разбират, че трудните времена за тях и българския джаз предстоят, от една статия, подписана от някой си П. Димитров. В нея авторът пише, че джазът е монополизиран, както всичко в Америка. Биват основавани нови фабрики за производството на всевъзможни стържащи, крещящи, чукащи и виещи инструменти. Появяват се десетки нотни издателства, заливащи с бясна конкуренция света с булевардните си продукции. Лигавият сантиментализъм, дивият крясък, патологичната еротика, бесният ритмус – това представлява новото съдържание на джазовата музика… Тази поквара у нас продължава все още да си съществува. Тя безпрепятствено е насаждана от джаза „Овчаров“, на когото всички по-малки състави от такъв род подражават.
Дни след публикуването на статията Асен Овчаров бил обвинен от комунистическата прокуратура, че се е опитал да джазира мелодията на „Интернационала“, като по този начин се подигрва с химна на световния пролетариат. Той бил арестуван заедно с младата си съпруга, която била балерина. Двамата били интернирани в Тутракан, а малко след това Овчаров попаднал в комунистическия лагер на остров Белене. Там престоял цели три години, а когато през 1952 г. бил освободен, попаднал отново в ареста и получил осъдителна присъда от шест години затвор. Така кариерата на Асен Овчаров била провалена. Пред изпитание била поставена и солистката на оркестъра Леа Иванова. Докато Асен Овчаров пътувал към лагера в Белене, тя била пратена в концлагера „Ножарово“. Там Леа останала в продължение на около година. Заради младостта й комунистическата власт била по-благосклонна към нея и след като я освободили, тя получила разрешение да пее.
През 60-те години, когато комунистическият режим отхвърлил сталинизма и отслабил терора си, Леа Иванова била назначена като солистка в Големия оркестър към Концертна дирекция. С него тя участвала в турнета в Румъния, Унгария и Югославия. В Белград пяла с оркестъра на Куинси Джоунс.
От 1963 г. Леа Иванова започнала да пее основно в елитни вариетета в чужбина, като междувременно изнесла концерти в Канада, САЩ, почти цяла Западна Европа, Близкия изток, Южна Америка. Тя предпочела изгнаничеството и пренебрегнала българските си изяви, защото не желаела да се примири с мисълта, че може да запее социалистическа естрада.
Леа Иванова умира в София през 1986 г. Певицата не успява да се пребори с рака, който е лекувала преди 23 години.
ВИЖ ВИДЕОТО:
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Накъдето и да се обърнеш, каквото и да прочетеш, все виждаш погрома във всичко от комунизма.
1