Георги Щерьов е роден в Самоков и до днес живее там. Влиза в частния бизнес след промените през 1989 г. Занимава се с търговия, ресторантьорство и животновъдство. Собственик е на едно от най-известните заведения в града – „Кума Лиса“. С подсъдимия по т. нар. дело „Килърите“ Янко Попов – Туцо са приятели от детинство. Това става повод за показни полицейски акции и тормоз над Щерьов и семейството му.
– Господин Щерьов, кой и защо ви е притискал покрай т. нар. дело „Килърите“?
– Навръх 50-ия рожден ден на съпругата ми – 20 януари 2011 г. в 8 ч. сутринта дойдох да отворя заведението ми „Кума Лиса“. Пред него заварих поне 15 тежковъоръжени служители на ГДБОП от София, Варна и РПУ-Самоков.
Паркингът беше пълен с джипове полицейски коли, а багажниците им бяха натъпкани с оръжия. По същото време полицаи са отишли в дома ми, в къщите на сестра ми и на тъща ми в село Бели Искър. Дни след полицейската акция тъща ми получи инсулт и стана инвалид.
– Полицаите обясниха ли ви защо правят обиски?
– Поднесоха ми протокол от разпит на някакъв затворник Борислав Йорданов – Боби Кърпата, осъден за изнасилване на дъщеря си. При разпит пред съдия той беше казал, че съм дал РПГ, с което било стреляно във Варна, но не зная по кого. Търсеха това РПГ. Кърпата беше свидетелствал и срещу Янко Попов. Шефът на криминалната полиция в ОДП-София ме изведе в коридора и ми каза: „Сега решаваш ти – дали ще останеш верен на Янко Попов или ти, семейството ти и бизнесът отивате по дяволите. Отговорих му точно и ясно, че в този живот съм губил най-ценното – умирало ми е дете. Верен съм само на себе си и семейството. Такива заплахи не ми минават.
– Той обясни ли ви какво значи да сте верен на Янко Попов?
– Янко не е Бойко Борисов, за да има верни последователи. Той е обикновен кръчмар. Усетих, че очакваха да свидетелствам срещу него. Казах, че това няма да се случи. Те решиха да докарат докрай нещата и започнаха да ровят в продължение на шест часа. През това време сина ми са го държали закопчан с белезници за релсата в районното. Без заповед за арест и достъп на адвокат до него.
– Защо точно вас притиснаха полицаите?
– С Янко сме приятели от деца. Аз не се отричам от приятелите си. Убеден съм, че Янко е напълно невинен и вярвам, че ще бъде оправдан. Той е инвалид първа степен с придружител. Лежеше в кома в болница през 2006 година, когато МВР твърди, че била създадена тази престъпна група. Подозират Янко за убийството на Юри Галев. Синът на Галев и моят са втори братовчеди. Така че нямаше как през мен да съшият обвинение срещу Янко освен чрез публикации във вестниците, контролирани от властта.
– Намериха ли оръжие при обиските?
– Колекционер и ловец съм. Имам доста оръжия и документ за всяко от тях. Извадиха го и го наредиха отгоре върху масите. Нарочно не ми разрешиха да затворя заведението. Самоков е малък град и хората ме познават. Като разбраха, че става нещо, започнаха от любопитство да идват в кръчмата и виждат масите, отрупани с много и най-различни оръжия. Имаше даже и картечница „Максим Соколов“ 62 мм, която е модел от времето на Великата отечествена война. Една от пушките ми не беше тук. Дни преди обиска бях на лов с приятел. После се запихме в наш рибарник и оставихме пушките си там, за да не ги носим развеселени през града. Отидохме с полицаите в рибарника и естествено там бяха двете пушки. Те обаче са законни. До тук полицаите за нищо не можаха да ме хванат и започнаха отново да претърсват в „Кума Лиса“. В зимника намериха 100 литра домашна прекрасна ракия. Извикаха митническо разузнаване от София.
Дойдоха пет човека и ми конфискуваха ракията.
Тя беше законно сварена в общинския казан и съм си платил всички такси за това. Пазех си ракията, защото имам големи син и дъщеря, живот и здраве сватби ще вдигаме.
– Как завърши акцията в ресторанта ви?
– Закараха ме в полицията в Самоков. Час и половина ме държаха закопчан с белезници на радиатора. Нямаше за какво да ме арестуват и изведнъж ми натресоха пушката на приятеля ми, че уж била моя и незаконна. Въпреки че шефът на служба КОС в районното показа книгата, в която разрешителното за нея е записано. Качиха ме в червена кола и тръгнахме за Етрополе. Нямам представа защо написаха заповедта ми за арест оттам. По пътя промениха маршрута и ме закараха в Областната дирекция на полицията в София.
Вкараха ме при една лелка с маскировъчни дрехи. Тя започна да ме убеждава, че съм го закършил много здраво, бил съм вътре в нещата с „Килърите“. На мен ми стана смешно, защото зная, че Янко не е вътре, а камо ли аз. Лелката продължи да нарежда. Стана ми топличко и задрямах. Тя се вбеси и извика двама големи мъжаги. Те ме питаха познавам ли разни хора. Повечето от тях бях виждал по телевизията и вече не бяха живи – Косьо Самоковеца, Илия Павлов. Те са ми били клиенти. Разбира се, че ги познавах.
– Биха ли ви в полицията?
– Свалиха ме в мазето, вързаха ме за радиатор и ме ритаха много силно по краката. Те още са черни. Лекарите казаха, че са ми унищожили клапи на вените. После пак ме закопчаха с белезниците и с трима души конвой ме закараха в ареста в Костинброд. Возиха ме напред назад с цел семейството ми да изгуби следите ми. На другия ден адвокатът ми дойде и ме освободи. На 19 октомври 2012 г. прокуратурата прекрати досъдебното производство срещу мен и ме оневини напълно по всички точки. Още не са ми върнали конфискувано оръжие. Длъжни са да го направят, но ме мотаят. През тези две години ме водеха с криминална регистрация и това ме изтормози.
– Как се отрази тази история на бизнеса ви?
– Лошо. Преди в заведението се хранеха по 600-700 човека. В „Кума Лиса“ се сервира само бира и никакъв алкохол. Забранил съм го, както и пушенето още преди осем години, за да не се събират пияници, а да могат спокойно в заведението да идват майки с малки деца, възрастни хора.
Давал съм безплатен обяд на по 250 социално слаби. Хората в града ме познават в съвсем друга светлина, а не като престъпник, какъвто се опитаха да ме изкарат.
– Ще съдите ли някого за уронения си престиж?
– Завеждам дела срещу Боби Кърпата, МВР и прокуратурата. Всички те изтормозиха мен и семейството ми и това не може да остане без последствия. Как може да се вярва на един изнасилвач и твърденията му да станат повод за натиск и издевателства над хората. Заради заслугата си и изсипаните мръсотии срещу мен и подсъдимите по т. нар. дело „Килърите“ въпросният Боби Кърпата е освободен предсрочно от затвора. Каквото и да получа, няма да върне здравето и нервите на мен и семейството ми. Имам дело и в административния съд. Искам си конфискуваната ракия. Първоначално казах, че я дарявам на държавата, но сега размислих и настоявам да ми я върнат.
ВИЖ ВИДЕОТО:
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи