Безсмислено е да представяме Вежди Рашидов – едва ли има българин, който да не знае кой е и какво е постигнал. И все пак от респект ще припомним, че освен министър на културата главният герой на нашето интервю е и един от най-прочутите скулптори в съвременния свят. Гениалните му творби са излагани в десетки държави.
На 14 декември Вежди навърши 61 г. Искахме да се срещнем с него преди рождения му ден, но уви, натоварената му програма не позволи. Няколко дни по-късно обаче той намери време за въпросите ни, при това влагайки в отговорите цялата си откровеност.
– Министър Рашидов, на 14 декември станахте на 61 години. Къде и с кого празнувахте рождения си ден?
– В тесен семеен кръг празнувах. За рождения си ден имах изложба „Акварели“ в галерия „Арте“. Преди откриването й почерпих колегите си в министерството.
– Рождените дни обикновено са поводи за равносметка. Има ли нещо, за което съжалявате?
– Винаги има за какво. Искрено съжалявам, че няма да стигне времето да се направят реформи в музейното дело, защото това е един дълъг процес. Трябва ни време и за да променим работата на културните ни институти в чужбина, та те да станат по-активни, по-работещи. Да не подпомагат само българите в чужбина, а да по пуляризират културата ни и културното ни наследство, за да се развива културният туризъм. Друго, за което също съжалявам, е, че не сме създали все още един мултиарт център, където най-младите хора от всички гилдии в изкуствата да имат свое „градче“ и там на воля да осъществяват творческите си проекти. От години мечтая за това. Дължим го на младите.
– Като стана дума за мултиарт центъра, се сещам, че „Мултиарт“ се казваше първата фирма на Илия Павлов. Той преди 12 години на рождения ви ден ви награди с титлата „Главен мултак на републиката“. Кога и как се сприятелихте двамата?
– Не съм крил никога, че познавах Илия Павлов още от времето на социализма. Имахме обикновено човешко приятелство. Пазя за Илия и до днес в себе си приятелското чувство. Когато имам възможност да мина през Арбанаси, винаги оставям цветя на гроба на Илия. Много от тези, с които работеше, просперираха след смъртта му и забравиха миналото. Така не мога. Аз съм си такъв – никога не предавам приятелите си. Едни останахме „мултаци“ поради честното си приятелство, а други станаха просто милионери. Съдба – какво да се прави.
– Къде и с кого ще посрещнете коледните и новогодишните празници?
– За мен е традиция да съм си вкъщи на такива празници. И тази година няма да е изключение.
– Какво очаквате от 2013 г.?
– Ще бъде една трудна година. По-малко ще бъдат забелязвани реализациите и работата, която вършим, защото медийното пространство пак ще е запълнено с предизборни компромати и с всичко негативно, което може да ни се стовари. Но какво да се прави – стил… Едва ли ще нарушим старите „традиции“ в това отношение.
– Кога ви е било най-трудно в професията? А като министър?
– Hе смятам, че имам трудности в професионално отношение. Аз съм вече на 61 години и смятам, че дните на плахи експерименти и лутане в занаята са отминали и с бремето се е наложил един професионализъм.
Като министър винаги съм преживявал тежко неправдите и непочтеността на хората, които нищо полезно не правят за обществото и за себе си, но все дават акъл.
– Работата в министерството отдалечи ли ви от ателието ви?
– Фактът, че за всеки свой рожден ден си подарявам по една изложба от Япония до Париж и София, означава, че процесът не е прекъснат. Но истината е, че не разполагам с онова време, което имах преди за работа в ателието.
– Искахте ли в началото на министерстването си съвети от вашия предшественик Стефан Данаилов?
– Не, не исках да го безпокоя за нищо, моето уважение не ми позволяваше. Но надграждах над това, което е успял да направи преди мен. Сега, към края на мандата си, разбирам защо Стефан Данаилов излезе уморен от министерството.
– Като станахте министър, много „приятели“ ли се навъдиха край вас?
– Дал Господ! Надявам се, че като ми свърши мандатът, ще останат отново малко.
– Огорчихте ли се, когато кинодейците и театралите ви поискаха оставката? Защо се стигна до там според вас?
– Разбира се, не може да са ти безразлични хора, с които си живял и с които си имал добро приятелство. Истините винаги са различни, но основната като че ли винаги остава скрита. Аз съм се заклел, че като министър няма да си позволя да засегна или да нападна български творец. Надявам се, че след края на мандата, когато ще съм свободен артист, ще има достатъчно време да се кажат истинските причини за всичко. А дотогава, колкото и да е трудно, предпочитам да работя за успеха на българската култура. Включително и за успеха на българския театър и кино.
– Иска ли ви се да сте министър още един мандат?
– Правителството на ГЕРБ е успешно, направиха се много неща. Не би било почтено да си затваряме очите и да се правим на слепи, че не ги виждаме. Аз смятам, че е време обществото ни да излезе от „стила“, според който първо трябва някого да унищожим и след това да му издигнем паметник. Втори мой мандат в министерството е въпрос, който би могъл да се обсъжда, когато минат изборите. Премиерът има правото да си направи екип от хора, с които иска да работи. Аз съм отговорен човек, както в министерството, така и в ателието си.
– Имате ли спорове с други членове на правителството?
– Да, когато човек работи, е неизбежно. Спорове е имало и ще има между нас като колеги.
Дори с Бойко Борисов сме спорили. Много хора се опитват да описват премиера като недиалогичен, това е абсолютно невярно. Ако сме направили неща за тези 3 години и половина, които да посочим с пръст и да сме горди, то това е точно резултат от диалози и спорове помежду ни. Ако видите стенограмите от заседанията на Министерския съвет, това няма как да ви убегне.
– На кого позволявате да ви критикува?
– Ами основно това го прави моята съпруга. Тя е най-близкият ми човек.
– За какво са най-честите спорове със съпругата ви?
– В едно семейство споровете са много и различни. Слава Богу, че ги има, иначе животът би бил много скучен.
– Колко време продължи бракът ви с първата ви съпруга? Синът ви с какво се занимава?
– Бракът с първата ми съпруга продължи 20 години. Синът ми е завършил Художествената академия и работи в областта на рекламата.
– Известен сте като почитател на пурите. Откога пушите? Какво е мнението ви за забраната на пушенето по заведения?
– Аз не виждам защо пушенето на пура трябва толкова да впечатлява. Разликата между по-тънката и по-дебелата цигара е, че катранът от първата остава в белия дроб. Димът на пурите не се гълта. Това означава, че те са по-здравословни за белите ми дробове. Пушил съм много цигари, стигал съм до 2-3 кутии на денонощие. Големият пловдивски художник Димитър Киров ми каза навремето, че и той е правил неуспешни опити да откаже цигарите и ме посъветва да мина на пури. Така че сега от време на време припалвам пура. Колкото до мнението ми за пушенето – свещено право е на всеки да избира как да живее, дали да умре здрав или болен. Смятам, че проблемът с пушенето по заведенията трябва да се разреши 50 на 50. По този начин няма да се нарушават ничии права. Аз например винаги ще отида в залата, където се пуши.
– Кибритлия човек сте. Поулегнахте ли с годините?
– Не съм спирал да бъда кибритлия – т. е. прям и тен човек. Винаги съм си задавал въпроса – какви ли са тези, които не са кибритлии? Разбира се, възрастта и натрупаният опит те карат да бъдеш по-улегнал и по-разсъдлив. Може би това е разликата от буйната младост.
– Какво е в състояние да ви ядоса? Ставате ли агресивен?
– Аз съм човек, който дълго може да е търпелив и в един миг да избухне. Но Господ ми е дал възможността веднага след това ядът да ми мине. Не съм агресивен. Когато осъзная грешката или вината си спрямо нещо или някого, винаги съм търсил начин за извинение. От малък съм разбрал едно – да засегнеш и обидиш някого, не изисква усилия. Усилия изисква извинението, но това е достойното и мъжко поведение.
– От кого сте наследили таланта си?
– Може би артистизма съм го наследил от майка си, голяма певица, която дори и 50 години след смъртта си остава мит и легенда.
– Искали сте да ставате цигулар. Как стана така, че се насочихте към скулптурата?
– Като дете съм расъл в театрите в Кърджали. Ходех на школа по цигулка, но за съжаление това не трая дълго. Докато чаках майка ми да свърши репетиции, стоях с часове при художника на театъра и си драсках. Може би това е било началото ми като художник. А влечението ми към скулптурата се появи едва когато отидох в Художествената гимназия в София.
– Коя беше вашата първа работа? А първата заплата?
– Още като ученици и студенти аз и мои приятели започнахме да търсим своя хляб. По-сръчните бяхме канени в ателиетата на нашите професори, за да им чиракуваме, да се учим на занаят. Като бедни момчета ваканциите ни не минаваха на море или на планина – работил съм и в рудниците на Мадан, топил съм асфалт като общ работник на гара Искър, вечер съм разтоварвал на стоковата борса на Сточна гара, за да изкарам някой лев.
– Все още ли изпитвате болка и огорчение, когато се сетите за Възродителния процес?
– Да, разбира се. Това е нещо, което няма как човек да изтрие от съзнанието си, белег е от рана, който винаги ще носи със себе си. Не пожелавам никому да се случва.
– Как сте със здравето?
– Засега добре. Този въпрос ме кара да си спомня за срещата ми със Стефан Данаилов, когато си разменяхме кабинета. Тогава той ми каза: „В тази сграда влязох здрав, а си отивам с шепа хапчета“. За хапчетата и аз не направих изключение.
– Изпадали ли сте някога в депресия?
– Да, разбира се, това е нормално човешко състояние.
– Как си почивате, когато имате свободно време?
– В ателието, като работя скулптура и съм сред творчеството си.
– Наблюдава се бум на българските сериали и филми. Гледате ли ги?
– Да, някои от тях с голямо желание, ходя и на премиерите.
– Кои са страховете ви?
– Страхове дал Господ. Страх ме е държавата да не попадне в ръцете на прости хора, страх ме е за бъдещето на децата ни, за приятелите. Може би тези страхове са онова, което държи човек буден и стегнат.
– А страхували ли сте се някога за живота си? Замисляли ли сте се да ползвате охрана?
– За живота си съм се страхувал винаги. И то не за друго, а защото е един единствен. Не съм имал и нямам причини да ползвам охрана. Нямам комплекси, та да се пазя от обичта на хората.
ВИЖ ВИДЕОТО:
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи