Тъжните коледни разкази на О`Хенри и Андерсен бледнеят пред личната история на една българска учителка. Само за седмица Илияна Иванова се превърна в метафора на родното образование, илюстрираща абсолютния разпад на довчера уважаваната професия.
Събитията около педагожката валяха със страшна сила – арестувана с белезници от училището, в което преподава, затова, че е пияна, уволнена дисциплинарно, лежала в психодиспансер, а накрая и с неуспешен опит за самоубийство с хапчета и алкохол… И всичко това в рамките на седмица!
Илияна е водила наистина кучешки живот, уверихме се сами. Предаваме нейната история, без да взимаме отношение – такава, каквато ни я разказаха най-близките й хора. Изводите всеки сам може да си ги направи…
Ден след като напусна психодиспансера на Сточна гара в столицата и гостува във „Всяка неделя“, прочулата се с пиянската си изцепка учителка Илияна Иванова потъна в самота. Тя е решила, че й трябва малко време, за да преосмисли случилото се и предупредила съседите си да не пускат журналисти в кооперацията на ул. „Искър“, където живее.
Екип от журналисти отиде до дома й точно в момента, в който се оказа, че Илияна е на път да загуби живота си.
В понеделник вечер тя се е натъпкала със смъртоносен коктейл от лекарства и алкохол и е приета в критично състояние следващата сутрин в „Пирогов“. Лекарите успяват да закрепят състоянието й на косъм.
Оказва се, че това не е опит за самоубийство, както първоначално се смяташе. Просто Илияна е смесила тежките лекарства, изписани й от психодиспансера, с твърд концентрат. Комбинацията действа фатално и тя губи съзнание. Намерена е от децата си рано сутринта в безпомощно състояние в банята.
Екипът ни е буквално часове преди фаталния случай пред кооперацията. Искаме да направим репортаж как живее един заклеймен български учител на прага на мизерията. Уви, такъв шанс не ни се дава.
„Не може да влизате вътре. Стига сте ни безпокоили! И без друго от журналисти, бял ден не видяхме. По цял ден висите пред къщата на г-жа Иванова – притеснявате я. Какво толкова е направила? Вчера се върна от болницата, а вие пак сте тук. Каквото имаше да казва – вече го каза! Сега приема само дарения от добри хора. Оказа се, че такива не липсват в бедна България“, категорично порязва екипа ни съседка на даскалицата.
Тя отказва всякакви коментари и неистово започва да повтаря, че животът е тежък за всички и всички трябва да се борим, ако искаме да живеем. Лично Илияна била притеснена от интереса към нея и нямала никакви намерения да гастролира по страниците на вестниците и тв предаванията.
За децата й временно се грижила нейна роднина. Очаквало се по празниците семейството да се събере, за да отпразнуват една весела Коледа, за каквато по-рано можели само да мечтаят.
Не на същото мнение бяха други хора, живеещи на ул. „Искър“. Според тях истината за учителката е различна от тази,. която се представя в медиите. Категорични са, че Илияна има тежки проблеми и трябва на всяка цена да бъде прибрана в специализирано заведение.
Те изказаха притеснение, че „затишието“ при Иванова ще бъде само временно. С усмивка на уста разясняваха, че вероятно нашето присъствие пречи на жената да се върне към старите си навици и още – че дните, прекарани в болницата, още повече са изострили апетита й за пиене. Думите им се оказват пророчески – докато ние стоим пред вратата, натъпканата с успокоителни педагожка се е черпила с водка.
„Нейният проблем е алкохолът. Истината е, че трябваше да я уволнят дисциплинарно много отдавна – лош пример е за учениците. Тя наистина е алкохолик. И от немската гимназия за това я изгониха – ходеше пияна на работа. Вярно, че Илияна не случи на мъж, много си изпати от него. Въпреки това тя сама го прибираше, търсеше го след всяка раздяла. Събираха се, веселяха се и след дни – драма, крясъци, обиди, ругатни. По едно време остана без зъби, а е млада жена. Състари се изведнъж, сбабичоса се. Оплаква се, че не й е лесно, но всеки човек си носи кръста. И тя така. Съжалявали сме я. Помагали сме й – и с храна, и с дрехи за хлапетата. Но ако бяхме нормална държава, тя отдавна щеше да е лишена от родителски права, наказана, барабар с бившия си съпруг, който им се води баща. И двамата постъпиха доста безотговорно. Може ли да живеят в една стая, да износват 130-то COV, ше немски е стари дрехи и да ядат сух хляб със сол? Значи, пари за цигари и алкохол винаги са се намирали в този дом, а за храна – не. Какво ви говори това?
Илияна стоеше с месеци без работа. Няма да ви кажа защо, вие сами се сетете.
Това й пиянство не е първото, нито последното.
А врата на апартамента няма да ви отвори посмъртно. Вътре е голяма мизерия. Може да се уплашите. Инсталацията е стара – от 60-те години на миналия век. Често нямат ток, не готвят. Вътре е пълно със стари вещи, събирани от къде ли не. Част от тях са дори на терасата. Случвало се е да плъзват хлебарки, не е приятна обстановката. Децата ядат при приятелчета и съученици. Тя също ги храни, но ме е страх дори да си помисля с какво“, притеснено разказва съсед, който твърди, че следи историите на Иванова.
Иначе добавя, че съседката му е интелигентен човек. Преди години свирила на акордеон. Покрай обедняването си обаче помръкнала. Запуснала се, взела да пие. Трудно преживяла уволнението си от немската гимназия. Още повече залитнала по чашката. За да се прехранва, нощно времд миела чинии в долнопробен ресторант. А сутрин се отправяла към училището, в което я назначили да преподава на половин щат. И от което преди седмица я уволниха…
Минутка по-късно правим втори опит да установим контакт с учителката от 130 СОУ. Уверено звъним и от вътре се чува бодър женски глас: „Кой е?“. Отговаряме, че сме журналисти и настава гробно мълчание. Вратата така и не се отваря. Висим десетина минути в коридора с надеждата, че все пак желаещата да поправи поведението и имиджа си Илияна ще сколаса и ще разкаже от първо лице за битието си.
Уви, това не става. За радост на комшиите й, които смятат, че е добър човек, но е крайно време за безотговорното решение да се налива по цял ден с алкохол, докато децата й стоят гладни, отново излизаме на улицата. „А що не казахте, че носите храна и пари? Веднага щеше да ви посрещне! Илияна е свикнала други да се грижат за децата й“, закачливо подмятат местните кибици.
Приятелката на Илияна – Анета, вярва, че комшийката ще се справи със ситуацията. Възрастната жена е притеснена, че учителката е постъпила в болница, а след изписването си не й се обажда. Всяка вечер стояла на прозореца. Наблюдавала как светят лампите в апартамента – сигурен знак, че вътре има хора. До контакт така и не се стигнало.
„Много ми е мъчно за Илияна. Изненадана съм от станалото. Миналата година направиха елха. Украсиха я, нагласиха я и викнаха да я видя. Отидох. Бях приятно изненадана. Децата се наредили около елхата и пеят песни. Когато Илияна им купи пиано, отново ме викнаха. Тя искаше в дома си. Мечтаеше си децата да свирят класика на него. В същото време караха на хляб, сол и. вода. Знаете ли, че съпругът й един шоколадов бонбон не е купил на Тео, Марти и Стефи?! Тя сама ги отгледа децата. Отнесе много бой от мъжа си. Всеки ден я тормозеше тоя непрокоп-саник, и то здраво. Като се ядоса – бие. С голи ръце е скубал контакти от електрическото табло вкъщи. Ток не го хващаше мръсника! Беше епилептик и не близваше алкохол, само пушеше. Събираше фасовете в кофи – те бяха неговите пепелници. Говори се, че ги гасял в тялото й, но не го вярвам. Изписаха се и неистини за двамата. В едно съм сигурна – Илияна се ожени по любов, защото много искаше да има семейство. В онези години не близваше алкохол, дори мразеше пияниците и ги кореше. Но от 3-4 години се пропи.
Дано не остане без работа и се оправи! Иначе съпругът й няма да стъпи тук, докато малката не навърши 18 години. Така реши съдът по време на развода. И наистина, от 4 години се е запилял нанякъде и не сме го виждали“, разтревожено разяснява ситуацията Анета.
Тя е убедена, че в днешно време няма човек, който да не прибягва до чашката. Времената станали такива, че без „течна упойка“ живот нямало и отправи апел към българските граждани да бъдат милостиви към съседката й. Надява се, че преподавателката ще си направи нужната поука и занапред ще премисля постъпките си.
Надежда за това й дава 16-годишният син на Илияна – Тео, който бил пълен отличник в Софийската математическа гимназия. „Щом е могла да отгледа и възпита три прекрасни деца, значи и сега ще намери изход от ситуацията, ще се справи“, твърди Анета.
По-късно същия ден по централните новини съобщават, че учителката се бори за живота си след погълнатия смъртоносен коктейл. Ежедневникът „Всеки ден“ разкри, че в кръвта на Илияна Иванова са открити следи от таблетки „Карбамазепин“ и „Коаксил“, но с обилно количество алкохол.
Според психолозите хората, които се тровят с лекарства и алкохол, обикновено нямат за цел да умрат и лекарите най-често ги спасяват, стига да ги открият навреме. Посягането на живота по този начин е вик за помощ, твърдят специалистите. Това е опит от страна на отчаяния човек да насочи вниманието върху себе си, да покаже, че има нужда от подкрепа…
Познавам Илияна отдавна. Заедно си отглеждахме децата. Не познавам по-самоотвержена майка от нея и категорично възразявам срещу нападките по нейн адрес. Преди да я обвинявате и съдите, поживейте нейния живот, пък да видим дали ще сте по-добри от нея. Нейните деца са умни, възпитани и по тяхното поведение най-добре може да се прецени каква прекрасна майка е.