Красимир Ранков е роден на 2 октомври 1951 година в град Балчик. Завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. Ученик е на проф. Надежда Сейкова. По-късно завършва и режисура. Участва в различни наши театри, но най-дълго в Сатиричния. Сред пиесите, които режисира, са: „Двубой“, „Завинаги и още един ден“, „Детектор на лъжата“, „Хайде да правим секс“, „Боряна“, „Игра на мъж и жена“, „Сега или никога“, „Изстрели по никое време“. Участва в български и чужди филми. Най-голям успех има с превъплъщението си в охранителя Антон Ставрев от сериала „Стъклен дом“.
– Господин Ранков, бил сте запален по корабоплаването, как така се обърнахте на 180 градуса и решихте да станете актьор?
– Служих във флота и имах правото да изкарам капитанско разрешение за маломерен кораб. След казармата се откри възможност да работя по корабите, но преди това организирахме сбирка на набора по случай изпращането ми. Тя обаче продължи около 15 дни и аз изпуснах кораба
След това се върнах в родния ми град Балчик, където имаше свободно място за капитан на учебен кораб към морския клуб и 2 години преди ВИТИЗ това правех. Иначе преходът не беше толкова труден. Още от малки ни организираха в детската градина и училището пиеси и ние играехме. Но увлечението се засили с годините. Когато завърших гимназия, наистина се колебаех дали да запиша ВИТИЗ или да се ориентирам към нещо друго. По това време тренирах активно гребане и общо взето винаги морето ме е привличало и си мечтаех да пътешествам. Но в крайна сметка избрах да стана актьор и не съжалявам.
– Сега остава ли ви време да се върнете към другата си любов – морето?
– За съжаление, все по-малко и така тази моя страст започна да избледнява с годините. Въпреки това при всяка възможност се прибирам в Балчик, тъй като за мен това е най-красивото и зареждащо място.
– Как се насочихте към комедийните роли?
– Играл съм в различни жанрове, но от доста години, още от варненския театър, усетих, че комедийните роли са по-благодатни и повече ме привличат. Може би е помогнало и това, че гледам на света, като на една веселба.
– В пиесата „Сега или никога“ играете и режисирате заедно с брат си Веселин Ранков.
– Ние от много години си мечтаехме да заработим заедно. Много колеги даже ни казваха:„Айде бе, вие няма ли да направите двамата нещо най-накрая?“. Пречката да не го направим беше, че не сме виждали подходяща драматургия. Но точно в тази пиеса решихме, че можем да се съберем и като режисьори, и като актьори и заедно със Стефка Янорова и Ярослава Павлова стана един страхотен квартет.
– Мотото на пиесата е „Ако не се страхувате от огледалото, обърнете се и се огледайте в него“. Вие като се обърнахте какво видяхте?
– Аз непрекъснато се обръщам и се вглеждам. Склонен съм да търся грешки в себе си. Винаги съм си задавал въпросите, ако не бях направил това, какво щеше да стане и т.н. По този начин се уча, трупам опит и си правя изводи. Защото е глупаво човек да не се учи поне от собствените си грешки.
– Може ли според вас една комедия да бъде сериозна и от нея зрителите да си извадят житейски изводи?
– В тази пиеса е зададена темата за семейството. А този смях с брака е доста горчив. Защото всеки от зрителите, който го е преживял, вижда много сходни неща от своя живот. Тя е филтрирала нещата от семейството и ги е концентрирала в тази драматургия. Сигурен съм, че след еуфорията, публиката си задава нужните въпроси. Даже, в кръга на шегата, за предпочитане е да не ходиш семейно на театър, а по-скоро с любовника или любовницата.
– Младите актьори допитват ли се до вас?
– То е въпрос на характер. Не се опитвам да давам съвети, защото не знам кой как ще реагира. Аз лично предпочитам дори и сега да получавам съвети, защото отстрани се вижда много по-ясно. Да, има някои колеги, които се допитват, други явно не се нуждаят, но това не ме обижда.
– Изглеждате кротък човек. Важи ли за вас поговорката, че тихата вода е най-дълбока?
– Предпочитам да съм кротък, защото съм попадал в ситуации, които са ме провокирали да не бъда такъв. По-добре е ръцете да стоят дълбоко в джобовете, защото иначе може да станат гафове. Просто съм спокоен и си пазя периметъра. Не допускам да ми се месят агресивно. Когато някой тръгне по този начин към мен, моята агресия също излиза и затова гледам да избягвам такива моменти.
– Въпреки кризата, театрите са пълни. Как си го обяснявате?
– Бившата министърка на културата Емма Москова беше казала на една сбирка, че тя е въпрос на национална сигурност. Сериозният театър и сериозната музика, тъй като и в театъра се прокарва чалгата, си имат своята аудитория, и то не малка. Това е показателно, че хората искат да гледат. Салоните са пълни и не можеш да си купиш билет с месеци. В провинцията също няма места. Като играехме в Хасково постановка на пазарджишкия театър, залата беше претъпкана, като се има предвид, че предишния ден е имало премиера в града. Това говори, че хората изпитват жажда да консумират културния продукт.
– Защо докато бяхте шеф на добри чкия театър „Й. Йовков“ ви обвиниха в злоупотреби?
– След като напуснах Сатиричния театър исках да направя един експеримент да видя дали мога да ръководя. Лично аз го отчитам като добър период, но заедно с това бях принуден да лавирам между закона и реалността. И когато дойде ревизия, която бе провокирана от БСП, тъй като аз бях изпратен по времето на СДС, тя нищо не установи. Даже те написаха „постъпил целесъобразно, но не и законосъобразно“. Всъщност аз вдигнах наемите, за да увелича бюджета на театъра. След това фиктивно ги намалих с 30% и средствата, които оставаха от този анекс, отиваха за заплати на служителите, които назначих. Понеже тогава министерството не ми даваше повече от 6 бройки да държа, а това е един огромен комплекс, който за да се обслужва трябва много повече персонал. С две думи, те имаха договори с наемателя, а работеха за театъра. Но, намалявайки наема, аз ощетих държавния бюджет с данък. Те си мислеха, че прибирам остатъка от наема в джоба си, а аз ги давах за заплати на тези 25 човека, които назначих.
– Искали сте да станете кмет на Балчик. Влече ли ви политиката?
– За мен тя не е чиста работа. Това бяха слухове, които ги пуснаха пак определен кръг от хора, които не искам да споменавам. Но наистина един ден, седейки срещу ВИТИЗ и чакайки резултатите от кандидат-студентските изпити, изведнъж ми звънна телефона. Казаха ми, че вече всичко е решено да ставам кмет на Балчик. Това ме погнуси. Без да искам и да съм взел някакво решение, група от хора решават, че ти си подходящ, че вече всичко е решено. Бях шокиран. Просто попадаш в едно течение, което те носи. Добре че, в личната ми карта бях записан от София и нямаше как да стана кмет.
ВИЖ ВИДЕОТО:
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи