Личността на блаженопочившия български патриарх Кирил изпъква с особена сила през последните дни, когато Българската православна църква се тресе от нечувани скандали, свързани с досиетата на митрополитите, доносници на Държавна сигурност.
Оказва се, че политическата полиция е била безсилна пред първия български патриарх. И преди, и след 1944 г. са се опитвали да вербуват Кирил Български, но харизматичният духовник е отказал по най-категоричен начин. Това разкриват документите от полицейското му досие, които са събрани в четири дебели папки.
Кирил, чието светско име е Константин Марков Константинов, е роден през 1901 г. в София.
Родителите му са преселници от Албания.
Той следва богословие СУ „Св. Климент Охридски“. По това време е убеден анархокомунист и с това привлича интереса на полицията към себе си.
Защитава докторат през 1927 г, а през 1928-1930 г. специализира философия в Берлин при проф. Адолф Харнак. През 1936 г. 9 рькоположен за Стобийскй епископ, а през 1938 г. е назначен за главен секретар на Светия синод. Избран е и за Пловдивски митрополит. Първата му работа е да отвори в града под тепетата приют за 100 сираци с пари на Църквата.
Пловдивският митрополит Кирил заедно с екзарх Стефан и митрополит Неофит Видински повеждат българската интелигенция в протестни акции против депортирането на българските евреи във фашистка Германия. През 1943 г. Кирил изпраща по този повод гневна телеграма до цар Борис. Не друг, а лично Митичният шеф на „Обществена опасност“ в полицията Никола Гешев е заинтригуван от непокорния духовник. Срещу него е заведена разработка „Иван Рилски“. Това обаче не плаши ни най-малко митрополита на Пловдив. Заедно с целия местен клир той влиза в двора на гимназията, в който са събрани местните евреи. Кирил заявява на охраната, че ако ги натоварят във вагоните, той лично ще легне пред влака. След войната за този подвиг е провъзгласен от организацията „Яд Вашем“ за „праведник на народите“.
След комунистическия преврат през 1944 г. започват тежки дни за бъдещия патриарх. Той е арестуван като „фашистки и вражески“ елемент. В този момент Кирил получава невиждана подкрепа от различни места – отделни граждани, свещеници, еврейски организации. Дори областният комитет на Отечествения фронт в Пловдив застава зад духовника. За него се застъпват и от Съюза за закрила на децата със седалище в Париж. Пропада идеята да бъде изправен пред така наречения Народен съд. На 30 ноември 1944 г. главният обвинител Георги Драгнев пише: „Такава спонтанна манифестация и любов към задържания Кирил е първи по рода и силата си случай“. Разследването е прекратено, митрополитът е освободен.
Въпреки, че е бил на косъм да застане пред Народния съд, Кирил започва активно да се бори за спасяването на интелектуалци от комунистическите репресии и помага с всички сили на семействата им. По-късно дори успява да издейства пенсии за съпругите на осъдени и убити. Годишно за тази цел са отпускани над 3 млн. лева. Митрополитът скрива проф. Никола Коларов. Той е преподавател по международно право и история на дипломацията, но е по-известен като виден съратник на Ванче Михайлов и издател на в. „Целокупна България“ в Скопие. През 1945 г. проф. Коларов е осъден задочно на 10 години затвор в процеса срещу журналистите, получава и смъртна присъда в тогавашна Югославия. Митрополит Кирил успява да го крие цели 12 години в църковното стопанство край пловдивското село Крумово, показват документи в досието на духовника.
По същото време не спират и опитите на ДС да вербува непокорния владика. Той попада в групова разработка „Топола“. През 1948 г.
Полк. Любен Анев прави няколко с него, но те не довеждат до желания резултат. „Кирил поради своите морални устои не желае да служи на каквито и да е служби“ – заключават тогава в Държавна сигурност.
На 10 май 1953 г. той е избран за пръв патриарх на възстановената Българска патриаршия. Интересът на Държавна сигурност към неговата личност се засилва още повече. В запазените документи е отбелязано, че повелята на ДС по това време е в йерархията на българското православие да се издигат лоялно настроени към партията и народната власт свещеници – „наши агенти и доверени връзки, чрез които да се води успешно работа по вражеските и реакционните елементи в църквата и да се провежда линията на партията“. В досието на патриарх Кирил е запазен и документ, в който черно на бяло е записано: „Ако се вербува патриархът, ще е възможно и изпращането на агентура зад граница“.
Поредният опит за вербовка на Кирил е от 12 юли 1960 г. Предложението идва от отдела, който наблюдава духовенството, и е съгласувано със зам.-министъра на вътрешните работи Мирчо Спасов. Любопитно е, че на документа е изписано ръкописно с огромни букви „НЕ“ от тогавашния министър на МВР.
По данни от запазените архиви през 1960 г. Държавна сигурност е имала едва трима агенти сред висшето духовенство. Един от тях е бил Невро-копският митрополит Пимен, който преди години оглави разкола в Българската православна църква. Като агент той се е подвизавал с псевдонима „Патриарх“. Днес от 14 членове на Светия синод едва трима не са служили на Държавна сигурност.
Кирил Български умира на 7 март 1971 г. Погребан е в църквата на Бачковския манастир.
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
“Ние – бившите членове на БКП и ДС, сме увредени хора. Едно мислим, друго говорим и трето и четвърто вършим. Ние сме изключително опасни. За нас лъжата е водещото. Ние никога не сме обслужвали интересите на държавата. Ние винаги сме експлоатирали държавата за свои частни интереси. Ние винаги сме слагали чадъри над едрите престъпници, като сме ги обвявали за важни разузнавачи. Oрганизираната престъпност е тайно създадена от структурите на Д.С. а бивши наши служители насочват действията на престъпните синдикати и ръководят задкулисно бизнеса им.” – Серафим Стойков – бивш шеф на архива на Държавна сигурност.