Драган Цанков молил Османската империя да превземе Княжество България

  Два пъти министър-председател на България и депутат в седем парламента, Драган Цанков остава една от най-ярките фигури в политическия и обществен живот на следосвобожденска България. Чепатият му характер и инатът му го нареждат едновременно сред строителите на съвременна България, но и сред типичните за страната ни политици, които заради личните си вражди поставят интереса на държавата на карта. Типичен пример за последното е писмото на Драган Цанков до турския султан през 1886 година, в което бившият премиер моли Османската империя да окупира младото Княжество България. Парадоксалното е, че по това време Цанков действа от русофилски позиции.

Моментът е драматичен. Срещу младия княз Александър Батенберг току-що е извършен преврат от проруски настроени офицери, Пучьт е поръчан от Русия, която не е съгласна Със Съединението на Княжество България с Източна Румелия. Той поставя под въпрос съществуването на българската дьржава. За няколко дни благодарение на своята решителност Стефан Стамболов успява да овладее ситуацията и да потуши преврата, в този момент Драган Цанков моли султана да окупира княжеството.

Причината е омразата му към бившите му съпартийци Стамболов и Петко Каравелов, с чийто успех видният възрожденец не може да се примири.

Две години преди преврата Драган Цанков се е разделил със скандал с двамата си по-млади сподвижници. Той се е отцепил от Либералната партия и е сформирал своя проруска партия. Причината за скандалите между крилото на Цанков и крилото на Стамболов и Каравелов е, че старият политик е поканил в правителството, което съставя през 1883 година, представители на Консервативната партия. Стамболов и Каравелов са изключително крайни в отношението си към консерваторите и засипват дядо Цанков с обиди, които публикуват в близките до себе си вестници.

Цанков не им прощава това никога. През годините той на няколко пъти ще води разговори за обединение с Каравелов, но те никога няма да бъдат успешни.

Роденият през 1828 година Цанков е популярен още преди Освобождението. Той има сериозен принос за формирането на българската книжовност и наука. Завършил духовна семинария в Одеса и филология във Виена, още през 1852 г. Цанков издава българска граматика на немски език.

След завръщането си от Европа младият учен има намерение да отвори печатница в родния Свищов. За целта той носи от австрийската столица печатарско оборудване. Местните власти Обаче не му разрешават и Цанков заминава за Цариград, за да опита да пробие оттам. Упоритостта му, го отвежда във френското посолство в османската столица, французите му съдействат активно да си извади необходимото разрешение. Най-много за него се застъпват прупа френски духовници, които приемат българската просветна кауза за своя. Това впечатлява Цанков и той приема тайно католицизма. По време на османското владичество се занимава главно с просветна дейност.

Той е учител в различни градове и най-вече в Цариград. Там го заварва и Априлското въстание. Заедно с Марко Балабанов Цанков заминава за Европа, за да информира тамошното обществено мнение за положението на българите. Мисията е успешна. Усилията му до голяма степен са в основата на това европейската преса да информира своите читатели за кръвопролитията в българските земи.

След Освобождението Драган Цанков се нарежда сред лидерите на Либералната партия. Той е избран за депутат в Учредителното събрание, което приема първата българска конституция. През 1880 г. пък оглавява третото българско правителство.

Пемиерстването му обаче трае кратко. Още в началото на политическата си кариера Драган Цанков обявява, че според него трите национални идеала са вярата, славянството начело с Русия и конституционализмът. Именно бламирането на конституцията през 1882 г. го вкарва в конфликт с княз Александър. Цанков се обявява против режима на пълномощията, който се опитва да наложи монархът. Заради тази си позиция през 1883 г. бившият премиер е арестуван в дома си, качен на влак, интерниран във Враца и обявен за луд. Репресията не отказва упорития Цанков и докато е интерниран, той успява

да направи Враца свой бастион. Това принуждава княза в края на годината да го повика в София и да му предложи да оглави за втори път правителството. После идват бурните скандали с Каравелов и Стамболов, разцеплението на либералите и позорното писмо до султана.

Когато Стамболов поема управлението през 1886 г, Драган Цанков бяга в Русия. Той знае какво би му се случило, ако остане в България.

Възрастният възрожденец остава в изгнание до падането на Стамболов от власт. Той се завръща през 1895 г. и въпреки напредналата си възраст отново се включва в политиката, като основава своята русофилска Прогресивнолиберална партия. През 1897 г. Цанков отстъпва председателското място в партията на по-младия Стоян Данев, но продължава да бъде депутат в Народното събрание. Бурната политическата кариера на Драган Цанков завършва достойно. Той се оттегля от политиката през 1903 година, като председател на Народното събрание.

Comments

comments

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: