Дългогодишният комунистически министър на отбраната Добри Джуров бил пръв приятел с покойния патриарх Максим. Двамата си станали близки, докато се обучавали в Семинарията. Противно на очакванията първото висше образование на армейския генерал не било военно, а богословско.
Джуров следвал в Семинарията, защото заради антифашистката му дейност преди 9 септември не го приемали в никое друго училище. Във ВУЗ-а за попове го уредила леля му Тотка. Тя имала връзки в Светия синод.
Успехът на Джуров в Семинарията не бил отличен, но бъдещият министър не бил и от слабите студенти. По определени дисциплини го препитвал дядо Кирил, който през 1953-та бил избран за глава на православната ни църква.
Когато през 2002-ра Добри Джуров починал, на погребението му били забелязани три монахини от девическия манастир „Покров Богородичен“ в Самоков. Те през сълзи разкрили, че приживе армейският генерал редовно посещавал тяхната обител.
„Знаем се с него още от партизанските времена“, обяснила на изненаданите сестра Теодосия. И потвърдила, че Джуров бил изключително близък с патриарх Максим. Не изкоментирала обаче защо, докато бил начело на армията, бай Добри наказвал всеки военен, дръзнал да влезе в църква.
Бившият министър на отбраната е роден през 1916 г. в ловешкото село Врабево. Баща му Марин бил гурбетчия. Преди Първата световна война човекът се цанил на работа ту в Румъния, ту в Унгария. Стигнал и до далечна Австралия, където също се трудил известие време. След смъртта на таткото майката на Добри Джуров Гина се омъжила повторно. От двата си брака госпожата родила общо 10 деца, твърдят запознати.
Още като ученик бъдещият министър на отбраната станал член на РМС и се включил в антифашистката борба. Веднъж властите го спипали с няколко броя на нелегален комунистически вестник и го въдворили в лагера „Кръсто поле“.
Добри Джуров обаче успял да си върне свободата, бягайки от строго охраняваното „заведение“.
1942-ра е годината, в която той оглавил партизанския отряд „Чавдар“. Там негови бойни другари били Тодор Живков, Йордан Йотов (впоследствие член на Политбюро и главен редактор на „Работническо дело“ – б. р.) и Димитър Станишев (секретар на ЦК и баща на БСП лидера Сергей Станишев – б. p.). В началото на май 1944-та шумкарите влезли в схватка с жандармерия и Добри Джуров бил тежко ранен. Отрядът останал без ръководител. Тато не участвал в битките, защото точно по това време бил в София по работа.
Съществуват подозрения, че именно Живков е издал на тогавашните власти местонахождението на „Чавдарци“. Мнозина смятат, че в онези години той бил агент на супер полицая Гешев и му докладвал какви ги вършат партизаните. Самият Добри Джуров обаче никога но е вярвал на тази версия. Нещо повече – като шеф на отряда „Чавдар“ той имал пълно доверие на Янко (шумкарското име на Тато – б. p.). Веднъж дори го оставил да спи в тайната квартира, която използвало семейството му. „Ако беше агент провокатор, щеше да ме предаде. А не го направи“, разправял е армейският генерал.
След 9 септември 1944 г. той служил на различни длъжности в българската войска. Успял да завърши офицерската академия „Фрунзе“ в СССР и през 1962-ра станал министър на отбраната. На този пост останал до 1990-а.
В първите години след встъпването си в длъжност като главнокомандващ Джуров направил някои кардинални промени в армията. През 1965-а, например, пратил в историята ботушите, с които служели редниците и техните началници. Наредил войската да бъде обута с далеч по-удобните кубинки. Тях бай Добри ги харесал при посещение на Острова на свободата. В Хавана Фидел Кастро му изтъкнал предимствата на този вид бойни чепици и нашенецът тутакси ги вкарал в родните казарми.
Крепка дружба свързвала кубинския ръководител с българския военен министър. Двамата имали редовни срещи за обмяна на опит. Мълви се, че при една от визитите си в Куба Джуров взел в делегацията си Йорданка Христова и точно тогава естрадната ни прима влязла под кожата на легендарния латиноамериканец. Както е известно на мнозина, с годините Данчето се превърна в любима изпълнителка на Кастро. Упорито се говореше дори, че двамата са си станали интимни.
Като член на Политбюро и комунистическото правителство бай Добри бил единственият, който смеел да се опълчва на Тато.
Не се страхувал да му противоречи и понякога го вадел от равновесие. Най-много го ядосал, когато се изказал против лансирането на Владко Живков на ръководна позиция в ЦК. Нямало други куражлии, които имали смелостта да се противопоставят на Тодор Живков. Единствено Добри Джуров възразявал по някои въпроси. „Думата друг не се чуваше“, разправяше приживе Йордан Йотов, член на Политбюро на ЦК на БКП и някогашен боен другар на армейския генерал.
Макар бай Добри да не демонстрирал подчинение, Тато го ценял. Генералният секретар на ЦК на БКП си давал сметка, че дори спорещ и несъгласен с много неща, Джуров винаги спазвал партийната дисциплина и се съобразявал с решенията на големия началник.
Според Тато, Джуров бил много честен човек, който държал на мнението си! Но когато приеме веднъж дадено решение, го спазвал докрай. Дори и ако в началото не е бил съгласен с него. Така се изразил за военния си министър бившият Първи.
Колко ли голяма трябва да е била изненадата на Живков, когато на 10 ноември Добри Джуров се оказа сред онези, които го катурнаха от власт. Армейският генерал изигра основна роля в преврата. Той подлъга съпартизаните си Йордан Йотов и Димитър Станишев да отидат при генсека и да го убедят да си подаде оставката от ръководните партийни и държавни постове.
„Добри Джуров беше добър човек. Знам го още когато беше командир на „Чавдар“. Изненадан съм от ролята му около 10 ноември. Бил е подведен за участието си в преврата. Иначе не мога да си обясня откъде е дошло това негово променено отношение към Живков“, сподели веднъж Йордан Йотов. Самият той откровено съжаляваше, че през 1989-а е послушал военния министър и ходил при Тато да го навива да се оттегли.
За Добри Джуров казват, че живеел сравнително скромно. Обитавал кооперация в столичния кв. „Лозенец“ и не ползвал домашна прислужница. За домакинството му се грижела изцяло съпругата му Елена. Тя е майка на трите деца на покойния министър – синовете Чавдар и Спартак и дъщерята Аксиния.
Генералът отказал да разследват смъртта на сина му
Покрай единия от наследниците си мустакатият генерал изживял голяма лична драма. Синът му Чавдар бил летец и по социалистическо време загинал в самолетна катастрофа. Добри Джуров така и не позволил инцидентът да бъде разследван.
Дали пък не е допускал, че катастрофата е станала по вина на неговото момче? Та нали още в онези комунистически години злите езици твърдели, че Чавдар хич не го бивало за авиатор. Младежът имал проблеми с вестибуларния апарат и му прилошавало в изтребителите. Зле се чувствал и при скокове с парашут.
На армията посветил част от живота си и другият син на Добри Джуров – Спартак. Той изкарал 19 г. във флота. В началото на 90-те останал без работа и се принудил да работи като докер на варненското пристанище. После обаче го назначили в кораборемонтния завод, където се издигнал до началник-отдел.
В края на 80-те в семейството на Добри Джуров имало голяма сватба. Тогава генералът оженил първородния си внук, носещ неговото име. Добри Джуров-младши взел за своя законна съпруга красавицата Милкана. Впоследствие тя се ориентирала към Младен Михалев – Маджо.
Говори се, че Милкана започнала да кръшка със сикаджийския бос още в началото на 90-те. Двамата дълги години крили връзката си, но накрая се развели с официалните си половинки и заживели под един покрив.
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи