Срещаме се с журналистката и писателка Капка Георгиева година след официалната й раздяла с Волен Сидеров. Изглежда възхитително -преосмислила всичко и поела по нов път. Горда е, че новата й партия се разраства и вече прави структури в цяла България.
След раздялата с Волен, Капка отново прописала стихове. Споделя, че музата я споходила изведнъж, а след минути белият лист бил пълен с поезия. Уговаряме се да не говори за връзката си с националист №1, но някак от самосебе си нарушаваме уговорката.
– Г-жо Георгиева, напоследък сякаш отново изчезнахте. Бихте ли ни казали с какво се занимавате, за да не тръгнат слухове, че пак сте в манастир и кроите планове?
– Погълната съм от книгата, която пиша за учителя Петър Дънов. Правя я така, че да е от полза на всеки човек. Самата книга се нарича „Аз съм Дънов“ като препратка към това, че всеки един от нас може да постигне съвършения начин на живот, физическо и психическо равновесие и здраве, както и да изглежда млад, без значение на каква възраст е. Оказва се, че Дънов е изградил най-стройната теория, при това предназначена за нас – българите – как да опростим живота си и да преминем към по-високо морално състояние на духа.
Какво да ядем, как да се отнасяме с околните – една формула, съдържаща в себе си вечната младост, комбинирана с мъдрост.
Освен това ходя на работа в Общинския съвет – ето скоро ще обсъждаме културното развитие на София за години напред и съм поканена да участвам чрез мнението си в съставянето й. Пътуваме с Митко и с останалите членове на ръководството на Национал-демократичната партия, която основахме из цяла България и учредяваме структури на НДП. Изключително приятно съм изненадана от факта, че залите ни са пълни с много млади хора на възраст от 20 до 40 години. Виждам как младите са не само събудени, а и за първи път от демокрацията насам искат да вземат живота в свои ръце.
Досега, да го кажем поетично – на бой отиваха само старците. Т.е. техните гласове печелеха в полза на една или друга политическа сила. Политиците дълго говореха, че ще спечели този, които събуди младите. Е, доживяхме – младите се събудиха и членуват и заемат важни постове в Националдемократичната ни партия. Всички те са убедени в успеха й.
– С какво се промени животът ви, откакто станахте баба? Впрочем, как искате да ви нарича внучката – на име или „бабо“?
– За първи път съм истински щастлива. Да наблюдаваш изпитателния поглед, с който те гледа внучката ти, е като да минаваш през тест. И аз се улавям, че много държа всеки път да й правя добро впечатление и като видя усмивката на лицето й, умирам от радост. Хващам се също, че много бих искала, като порасне, малката Капка да се гордее с мен, както Митко се гордее с дядо си Радой Ралин и с баща ми. Аз не разбирам жените, които не искат да им викат „бабо“. Та това са титлите на времето – първо ставаме каки, после майки и накрая, ако имаме късмет, и баби. Да си баба е далеч по-лесно от това да си майка, пък и радостта е двойна. Наистина виждаш, че не си живял напразно. Детето, а не тотото, те прави много богат. С приказките сме на ниво „Варила баба кашичка“ и „Дай, бабо, огънче!“, в които има и игрови елемент.
– Доволна ли сте от снахата? Тя нарича ли ви „мамо“?
– Респектирана съм от Мариела. Тя още кърми Капчето, което на 11 януари ще навърши годинка. Кърменето спира потока от баби, желаещи да гледат Капка, което е добре за Мариела, защото – много баби, хилаво дете! А при нас буквално гъмжи от баби. Само по моя линия са три – баба, прабаба и прапрабаба. Веднъж едни жени от Самоков ме посъветваха да накарам бебето да ми вика „стара майко“. Много се забавлявахме с майка ми – тя трябваше да е „много стара майко“, а баба ми – „ултра мега стара майко“. По линия на Мариела също имаме баба и прабаба. Иначе двете се наричаме по имена, защото, когато отношенията са приятелски, ще прозвучи фалшива нотка. Пък сега всички си викат на имена:
– Притеснявате ли се от възрастта?
– Установих, че на всяка възраст човек се чувства щастлив, но като си баба, си най-щастлив. А един човек, щом е щастлив, той неминуемо е и красив. Дънов пише, че красотата ни избликва от щастливите очи. Когато погледът ти грее, ти и външно си красив.
– Успяхте ли да простите изневярата на Волен Сидеров и търсите ли контакт за помирение?
– Не мога да формулирам прошка, изкупуваща предателството. Волен не просто ми изневери, той ме предаде, продаде най-верните си хора, предаде и партията си. Преди години в едно интервю бе написал: „Капка ме спаси от демоните ми“. Да, но същите тези демони са довели след себе си легион и той отново ги е допуснал в себе си. Ето сега са пости, той е богослов, нека да пости и да се изповяда – Бог ще му прости. Чувам обаче, че сега се е върнал от едноседмичен меден месец в най-скъпия хотел в Париж, където пребивавал в апартамент за огромна сума. Преди да получи прошка, човек се покайва. Явно богословът така разбира покаянието.
– Това първата му изневяра ли беше?
– За друга така и не разбрах. Ако е имал нещо, е било тайно и кратко. Освен това аз му вярвах безрезервно, както той безрезервно вярваше в кабинета „Борисов“. Нямаше ревност, разправии. Докато не го хвана критическата и реши да гребе с пълни шепи от живота. Четох, че много мъже постъпват така. Сега имам нов живот, нова партия НДП, която се развива мощно. Скоро ще проведем среща у нас с двата патриотични европейски форума, на които Националдемократичната партия е член. По всяка вероятност срещата ще е в България и заявка за участие в нея е дала моята добра приятелка Марин Льопен – жената, която на изборите във Франция удвои резултатите на националистите и се превърна във фактор в политическия живот на страната си.
– Как е кучето ви? Има една теория, че домашните любимци приличат на стопаните си. Вие откривате ли такава прилика?
– По характер Йода напълно прилича на мен, но за мой ужас е взело чертите на Кунева! Едното му око е по-облещено от другото и гледа точно като нея. Умирам от смях.
– Намирате ли време за хубави книги и какво четете в момента?
– Чета предимно книги, свързани с живота и лекциите на Петър Дънов. По този случай чета и източна религия, хайку, Сун Дзъ – „Изкуството на войната“. Чета Габриел Гарсия Маркес, който ме впечатлява с брилянтния си стил и усет за история.
– Пишете ли още стихове?
– Признавам, че за първи път пиша стихове след раздялата и те са или бели, или в стил хайку. Искате ли да чуете един от тях?
– Да, с удоволствие!
Днес скъсах невидимата верига.
Учуди ме, че е златна и фина.
(А ние мислехме, че са
ръждясали окови.)
Усетих, че и ти го усети.
Лек земетръс във времето.
Пижо без Пенда обаче
не носи щастие.
Сама, Пена е само Бефана…
Лек земетръс във времето,
който ще промени историята.
Хората винаги ще харесват
мъжа – куче.
Той ближе ръцете им, дори
когато е водач на глутница..
Синът ми е моето семе.
Аз го посадих и го поливах.
Така израсна дървото – Тангра.
Дървото на живота в райската
градина.
То има само майка –
земята на Едем.
– Има ли вероятност да се коалирате с Волен в политически план на предстоящите избори?
– Напълно невъзможно. В момента ние с Волен сме като в ада на Данте – върти ни вихър, който никога няма да ни събере. Освен това мисля, че е наясно, че няма да влезе в следващия парламент. „Атака“ изгуби ценностите си, морала си, а чрез тях и магията, която караше хората да ни подкрепят.
– Нали знаете, че и вие едва ли ще влезете в парламента?
– Не съм съгласна с вас. За Националдемократичната партия засега социолозите дават 1% с тенденция към постепенно нарастване. Мисля, че с правилните послания и честност към избирателите, имаме шанс.
– В какви отношения сте с бащата на Димитър – Кин Стоянов?
– Чухме се веднъж и аз му казах, че трябва да подкрепя Митко, защото това е първата истинска битка, в която влиза в живота си. Дори да загуби. А Кин ми отговори: „Позволи ми като баща да съм убеден, че Митко няма да загуби тази битка!“.
– Разкажете ни някой мил спомен за свекър ви – Радой Ралин?
– Веднъж по Нова година, малко преди 10 ноември, беше купил толкова много портокали за Митко, че ги разсипа и ги събирахме по стълбите от осмия до първия етаж.
Вчера се оказа, че майка ми още пази от него един Дядо Мраз, който се движи и удря тимпани под звуците на коледна песен. Капчето много го хареса, докато Митко като малък почти не му обърна внимание. Радой тикаше под носа на Митко играчката, а той се заигра с някаква бурмичка. Радой беше най-трогателният човек като родител. Много беше грижовен към всички. Сам се превръщаше в Дядо Мраз по празниците. На мен ми беше купил прекрасен шлифер, но с три номера по-голям, за да го нося „като порасна“. Често го обличам вкъщи и се гледам пред огледалото. Още не съм пораснала.
– За какво и за кого има място в сърцето ви?
– Сърцето ми се оказа пълно с места за всички – за старите приятели, които не бях виждала с години, но се срещаме сякаш е било вчера. За новите приятели – с едни общувам на работата си в Общинския съвет в София, с други по интернет, с трети по срещите ни из България.
– Имате ли нов мъж в живота си?
– Време ми беше да си почина за известен период от мъжете. Откакто се помня, все съм женена или обвързана с някого. Нямала съм минута време за собствен живот, освен докато учех, и сега се чувствам млада и свободна. А както пееше Джендема:
„Свободата брат, е нещо възхитително,
свободата брат, е нещо относително,
свободата, брат, е връв по твоята риза,
свободата брат, е блюдото, което вчера си изблизал!“
– Как си представяте себе си след 5 или 10 години?
– Същата като сега. Баба ми ще стане скоро на 99 г. и пак е същата – хубава, достолепна, с млад дух.
– С какво ще се занимавате, ако не успеете да влезете в парламента на изборите догодина?
– Смятам, че ще успея, но така или иначе ще продължа да пиша книги. Имам още две недовършени. Едната се казва „Войните на боговете“. Оказва се, че на небето също са се водели войни за власт, а победителят е заточавал победения и армията му на Земята. Затова толкова много демони бродят сред нас.
Другата книга написах след раздялата с Волен. Казва се „Пробуждането на дракона“. Предстои ми също да заснема филм по сценария ми за Ванга. Към него проявяват интерес и в Русия, и в Америка, а белгийска филмова къща иска да снима филм за Орфей. Ще продължа да работя в Общинския съвет.
Ще предприема пътешествие до Африка, за да видя с очите си племето догони, които са на първобитен стадий на развитие, но 200 г. преди европейците са начертали звездна карта, на която фигурира Сириус. Бях поканена на тяхна изложба в Париж и изкуството им ме изуми, както и легендите, които се покриват с нашите тракийски легенди. Даже донесох дискове с музиката им на Теодосий Спасов, когото Вера Кочовска беше нарекла преродения Орфей.
ВИЖ ВИДЕОТО:
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи