Маргарита Хранова е сред емблематичните лица на родната поп сцена. Зад гърба си има десетки хитове. Няколко поколения българи знаят наизуст хитовете й, особено песента „Моето мъжко момиче“.
Хранова не се притеснява от възрастта си (61 години), нито от новите течения и жанрове в музиката, още по-малко от мъжете. Повече от 36 лета тя е с един и същи господар на сърцето – съпруга Кирил, който е и неин мениджър.
На 20 декември Маргарита ще вдигне тежки наздравици за поредния си рожден ден с двамата синове и внуците, които мечтаят да станат футболисти.
– Какво си пожелавате навръх рождения си ден?
– Преди всичко здраве, щастие и много работа. Мисля, че ми предстоят радостни моменти. Иска ми се да са живи и здрави всичките ми приятели, децата, внуците. Да бъдем щастливи късметлии.
– В личен план как оценявате изминалата година?
– Смятам, че бе много положителна. Тя премина под знака на моя юбилей. Костваше ми много труд, но в крайна сметка успях да направя прекрасен концерт, който кръстих „Устрем“ в чест на един от моите незабравими хитове. Беше на 6 ноември в зала 1 на НДК – невероятен момент. Щастлива съм, че за първи път направих лично мой си концерт. До момента бях участвала само в сборни, всичко струва пари. трудно ми беше да намеря спонсори, но се справих. През цялата година се чувствах напрегната, заради този концерт. Толкова мащабно мероприятие изисква целогодишно тичане, пот, труд. Но то вече е минало. Обещах да направя лятно турне из България. Сега усилията ми са насочени към него. Ще пея във всички големи градове и на морето.
– Имате ли незабравим рожден ден?
– Помня предимно юбилейните си рождени дни. Миналата година на 20 декември направих щур семеен празник – велик рожден ден, защото станах на 2×30 години. Полях изминалото време с приятели и колеги. Радвах се на мъжа си, децата, внуците. Колегите ми пяха, поздравяваха. Купонът беше голям, включваше купища изненади и подаръци.
– Какво е отношението ви към подаръците?
– Харесват ми. Когато близки ме попитат от какво имам нужда, си казвам. Така съм получавала различни уреди за бита, машини, имам няколко робота, прахосмукачка. Ако не ме питат какъв подарък искам, премълчавам, не давам заявки. Но и в тези случаи получавам прекрасни подаръци. Най-често се радвам на хубави бижута – маркови, но и обикновени. Е, аз не си падам по накитите в ежедневието. Но имам ли излизане на сцена – веднага ги пускам в употреба. Аз се радвам и на дребните жестове. Вниманието е също подарък за мен…
– Как ще премине купонът тази година?
– Тази година ще я карам спокойно. Купонът ще бъде в тесен кръг – кумовете ни, децата, техните роднини, внуците. Не съм предвидила голямо събитие, а семейно, приятно, топло и уютно на душата парти. Дори подаръци не съм си поръчвала.
– Кой е най-хубавият и съответно най-лошият момент в живота ви?
– Много са и хубавите, и лошите моменти. Не съм ги броила, не правя такава статистика. Всеки момент е различен сам за себе си. Нито лошите си приличат един на друг, нито хубавите. Важното е да вървим напред с вдигната глава, усмихнати и с положителни мисли. Когато съм в хубав момент, започвам да си мечтая за още по-хубав. Аз имах много мигове на щастие – раждането на децата, на внуците, сватбите на близките, пътуванията в чужбина. Толкова ми е било добре на душата, че не мога да го опиша с думи. Вярвам, че утрешният ден ще бъде по-добър от вчерашния.
– Как се виждате след 20 години?
– Не мога да си представя как. Ако съм жива и здрава, по дух и настроение ще си бъда същата. Е, разбира се, малко поостаряла. Може би ще имам правнуци. В момента големият ми внук е на 13 години. Предполагам, че на 33, точно след 20 лета, ще се ожени и ще има свое потомство. Ще бъда щастлива. Защо да не съм прабаба, с правнуци?!
– Страхувате ли се от старостта?
– Не, това е естествен начин. Всички остаряват, след това умират – природен процес, от който не можем да избягаме и от който не бива да се страхуваме. Никой не знае до кога ще живее и как ще минат дните му. Но има шанса сам да определя съдбата си, да прави нещо за себе си, при това да го прави качествено, за да му е уютно. Докато човек е здрав, трябва да живее пълноценно. Аз ще остана да живея в България, така се очертава. Нямам желание да ходя в чужбина. Децата ми също са тук. Дано им потръгнат нещата и не се разочароват. За себе си съм убедена, че ще умра в родината си.
ВИЖ ВИДЕОТО:
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Be the first to comment