Транссексуалния живот на кралския шпионин Шарл Женевиев

Шарл Женевиев Луиза Огюст Андре Тимоте се ражда на 5 октомври 1728 година в Тонер, Бургундия. Бащата на детето – Луи Деон дьо Бомон в присъствието на свещеник от църквата „Света Богородица“, обявява бебето за момче. Фактът, че то има три женски и три мъжки имена, не озадачава никого, тъй като според тогавашните традиции децата на буржоазната и висшата класа били кръщавани с имената на светци и от двата пола.

Шарл Женевиев израства като дете с буден ум, висок интелект и отлично възпитание. Баща му го изпраща в Париж, където той се дипломира като юрист в колежа „Мазарини“ на 20-годишна възраст. Интелигентният младеж се издига до поста адвокат в кралския парламент. Той спортува активно, набляга на фехтовката.

С течение на времето военните му умения стават пословични, както и фактът за социалната и сексуалната му сдържаност. В редките случаи, когато се съгласява да излезе с приятелите си, той е тих и дръпнат. Пие наравно с тях, но отказва услугите и на най-изтънчените проститутки.

През 1755 г, министърът на тайните операции принц Дьо Конти натоварва Шарл Женевиев с деликатна мисия. По заповед на Луи XV Дьо Конти има задача да избере подходящ човек, който да възстанови обтегнатите дипломатически връзки между Франция и Русия. Министърът се спира на Шарл поради високия му интелект и изтънчения му външен вид. Двамата разработват план, в който младият мъж ще се яви в руския двор преоблечен като жена. Мисията му е да спечели доверието на императрица Елисавета и да я убеди да поднови дипломатическите връзки между двете държави.

Под името Лиа дьо Бомон Шарл успява да се превърне в една от любимите придворни дами и се справя учудващо добре със задачата си в Санкт Петербург. След като отношенията на Франция и Русия се стоплят, Шарл се завръща в Париж. Въпреки постигнатия успех, в кралския двор започват да се разнасят слухове относно неговия пол. Хактът, че той е голобрад и тялото му, въпреки постоянните физически упражнения, има меки и закръглени форми, се превръща в постоянно злободневно обсъждане.

Неговият ментор и покровител Дьо Конти решава да прекрати интригите и изпраща протежето си отново в Русия. Този път Шарл има дипломатически статут и е представен на императрицата като кавалер Д’Еон. Елисавета го приема топло и много скоро тя и френският посланик стават близки приятели. За втори път Шарл успява да изпълни всички дипломатически мисии, възложени му от Луи XV.

След изтичането на мандата си, Д’Еон се връща във Франция. Кралят и Дьо Конти продължават да му възлагат различни мисии в Европа, всяка от които завършва успешно. Той винаги обсъжда внимателно стратегията на всяка задача с ментора си. Двамата заедно решават под каква дегизировка топ шпионинът на краля ще изпълни най-успешно задачата си. Понякога Д’Еон е кавалер, друг път – госпожица. Успехите му го правят все по-популярен, но и умножават количеството на недобронамерените към него придворни. За да изчисти името на протежето си, Дьо Конти взема стратегическо решение. Той прави Шарл драгунски капитан и го праща на фронта. Д’Еон се оказва изключителен стратег както в дипломатическите, така и във военните действия. Той печели множество битки и е награден с кръста Сен Луи за проявена храброст.

След този факт слуховете относно неговия пол и сексуалност се изпаряват. Никой не смее да твърди, че един от най-големите военни стратези и пълководци е жена или мъж с „нежна“ ориентация.

След като научава за смъртта на Елисавета през 1762 година Шарл Женевиев се променя, Конти го изпраща в Лондон като секретар и заместник на тамошния посланик. Назначението му е с цел Д’Еон да възстанови психическото си равновесие. Вместо това, той изпада в странни настроения и започва да се появява облечен ту като мъж, ту като жена, без това да се изисква от него. Много от английските благородници възприемат поведението му за ексцентрично и даже считат появата му в домовете си за привилегия. Коренно различно е отношението на френските и английски дипломати. Поради изключителните му заслуга към управлението на Луи XV, те не смеят да повдигнат пряко въпроса около странното и необосновано поведение на Шарл. В течение на девет години се оформят два лагера. Този на благородниците с бохемски разбирания и този на пуританските консерватори. Някои започват да правят облози, свързани с неговия пол и сексуална ориентация, които през 1771 година достигат феноменалната по онова време сума от 300 000 лири стерлинги. Възмутени от създалата се ситуация консервативно настроени благородници и дипломати изпращат официална нота до Луи XV с иск кавалерът-дама да уточни пола си публично.

Притиснат от нарастващия скандал кралят изпраща част от личните си лекари, в присъствието на които Д’Еон подписва декларация, че е жена. След като прочита документа, Луи заповядва на бившия кавалер никога да не носи мъжки дрехи и да запази женската си самоличност до края на дните си. Въпреки протестите на Дьо Конти, кралят е категоричен. Шарл се оттегля от обществения живот и се превръща в дама.

След смъртта на Луи XV, през 1777 година, Д’Еон облечен в униформата си на драгунски капитан се явява пред Луи XVI с молба да възстанови мъжката си личност. Новият монарх отхвърля прошението. Шарл заминава за Лондон и приема ролята си на госпожица Д’Еон като нито веднъж в продължение на 30 години не облича мъжки дрехи.

Шарл Женевиев Луиза Огюст Андре Тимоте умира на 21 май 1810 в Лондон на 83-годишна възраст. Аутопсията, извършена от 15 лекари и 13 свидетели, установява, че кавалерът на кръста Сен Луи, известен още като госпожица Д’Еон, е мъж.

Кавалер или дама е бил един от най-успешните шпиони, дипломати и пълководци в двора на Луи XV. Какъв е Д`Еон – травестит, транссексуален, гей, хермафродит или просто ексцентрична личност с брилянтен ум? Имал ли е той, или тя любовни отношения с императрица Елисавета и Дьо Конти. Посветени ли са били те в тайната му? Как така толкова лекари и свидетели не са стигнали до едно очевидно и просто заключение? Защо самият Шарл Женевиев е имал колебания относно пола си? Независимо от версиите един факт не може да бъде отречен – това, че Д’Еон остава в историята с делата си, а не с мъглявата си сексуална същност.