Атанас Бояджиев е един от най-успешните български композитори, но и най-скромните. Достатъчно е да споменем, че в тандем с Петър Ступел е автор на музиката към историческите сериали „Капитан Петко Войвода“ и „На всеки километър“. Също и това, че през 1969 г. песните, които написва за дуети на Маргрет Николова („Сън сънувах“, „Любили сме“), заемат първите места и в „Златният Орфей“, и в „Мелодия на годината“, което май не се е удавало наведнъж на нито един автор.
След успеха на тези песни в стил, близък до народната песен, лично Тодор Живков пожелава да се запознае с авторите на тези песни, които чувал да звучат навсякъде из България. Типично в свой стил Тато попитал Бояджиев, поета Богомил Гудев и изпълнителката Маргрет Николова от каква материална придобивка имат нужда. Те скромно премълчали проблемите си.
Деликатността на маестрото се проявява и днес. Той упорито страни от публичност и показност. Настройката му е чужда на светското тра-ла-ла. Самият той е последовател на Дънов от години. Живее природосъобразен живот, с който поддържа и тяло, и дух. Да е жив и здрав, на 1 януари ще навърши 87. Композиторът е съпруг на актрисата Лина Бояджиева, изпълнителката на песничката за Сънчо. Запознават се в кукления театър – именно там маестрото пише първите си композиции. Музикалната дарба се наследява от сина им, композитора на попмузика Кристиян Бояджиев.
Присъствали на „Златният Орфей“ през 1969 г. си спомнят как в малките часове на нощта Атанас Бояджиев изумявал гилдията с нестинарските си умения.
Той се впускал в жарта, сякаш е потомствен нестинар. Като го питали как го прави, кой го е учил, премълчавал. Тази тайнственост се пази до днес. Творческият му съратник Богомил Гудев тогава също се пробвал да походи по огъня. Съмнявал се нещо, мислел, че щом Наско Бояджиев може, що да не се пробва и той. Ходилата му обгорели още на първите стъпки и бързо-бързо се отказал от авантюрата.
Атанас Бояджиев може да се смята за най-ограбения български композитор.
Той е автор на култовата песен „Лудо-младо сън засънило“. Тя повсеместно се смята за народна, което хем е комплимент, (че е толкова успешна и популярна), хем е проява на некоректност, особено откъм финансовата страна. Версиите на песента са десетки. Тя се появява за първи път на плоча на певеца Петър Чернев през 1970 г., в дует с негова колежка Магда Панайотова. Заглавието й тогава е „Откъде да взема сили“. Истински ренесанс песента изживява, след като я изпяват именно народни певици – трио „Българка“. Това се случва в края на 80-те години.
ВИЖ ВИДЕОТО:
Коментирай първи