Орлин Горанов е звезда в шоубизнеса ни вече повече от 3 десетилетия. Кариерата му стартира в естрадата, а от няколко петилетки се развива успешно и в класическата музика. За изненада на феновете си в последните години знаменитият певец направи пробив и в киното – изигра ролята на президента в хитовия български филм „Мисия Лондон“, а получи покана за участие и в сериала „Столичани в повече“.
Срещнахме се с Орлин, за да го разпитаме подробно за живота и делото му. В интервюто той ни сервира добри новини, но и тъжни вести.
– Орлине, как я карате напоследък?
– Няма да ми стигне времето, ако взема да разказвам. Сутрин ставам, мия си зъбите, пия кафе, поглеждам си в тефтера и тръгвам на бегом по задачи. Наскоро ходих за удоволствие в чужбина, бях на почивка. Но иначе нонстоп работя вьрху нещо ново. В момента имам трм проекта, които се опитвам да изчистя. Те са свързани с т.нар. модно течение „Европейски съюз“. Става въпрос за нашата култура, за запазването на нашите традиции.
– Когато се чухме по телефона, за да уговорим срещата, казахте, че имате проблеми с автомобила си…
– И аз като всеки шофьор понякога имам проблеми с колата. Движа се все пак и по българските пътища. Когато мога, сам си отстранявам повредите Не съм ли в състояние, ходя на сервиз. И там трябва да взимат заплати.
– Къде ще бъдете на Нова година?
– По традиция новогодишните празници ги карам във Варненския регион. Имам участия там.
– Ще има ли скоро ваше участие и в някой нов български филм?
– Да, гледайте и ще видите. Влизането ми е епизодично, ударих едно рамо на една чудесна актриса и певица. Дотук с жокерите – ще разберете, като се излъчи по телевизията.
– С Мариана Попова сте пели в дует. Гледахте ли я във „ВИП Брадър“? Изненадан ли сте от представянето й?
– Гледах шоуто, не съм изненадан от нищо. Дори на моменти се учудих, че Мариана е толкова сдържана. Тя е емоционален човек и обикновено подхожда много директно. Истината боли, не се харесва на хората. Аз съм на мнение, че това е точният начин на общуване – човек да застане с позицията си дори това да не се нрави на някого. Без агресия, разбира се.
– Вие бихте ли се съгласили да участвате в такъв риалити формат?
– Още в първите издания на „ВИП Брадър“ получих оферти, но както виждате, още не съм попадал в предаването. Това не е моят формат. Има достатъчно начини, в които да изпробвам собственото си аз.
– Мариана Попова е само една от колежките, с които сте пели. Коя е любимата ви дуетна половинка?
– Всичките ми дуетни опити са ми дали по нещо. И аз давам, но и се опитвам да взема. Хубаво е да можем да работим заедно, ние сме колеги.
– Често ли пътувате до родния си град Берковица?
– Напоследък не толкова често, защото вече съм сираче и няма при кого да ида. Но ще се налага и занапред да ходя заради бащината ми къща. Тя трябва да се поддържа.
– Кога е починала майка ви?
– Преди 6 месеца. За една година си отиде. Може би не е трябвало въобще да я водим в болница и да се съгласяваме да я оперират. Но какво да се прави, такъв е животът.
– Затоплиха ли се отношенията с брат ви?
– Аз съм човек, който не държи карез. Какъвто и да е брат ми, той ми е кръв. Не мога да го променя, а и никой не е съвършен. По-добре сега да си говорим и да контактуваме, а не да чакаме да стане късно и вече да нямаме тази възможност. В България сме в едно такова време, в което „брат брата убива и син майка продава“. Дано това мине бързо, защото ще плащаме много големи данъци на съдбата. Озлоби се народът.
– Защо е така според вас?
– Не мога да си обясня на какво се дължи. Нямам отговор докога българинът ще търси вината извън себе си. Непрекъснато хората се оплакват, че нямат работа. Работа има, но у нас все се тръгва с въпроса колко ще е надницата. Никой не пита най-напред дали ще има възможност да се развива и не желае да тръгне от първото стъпало.
– За вас няма ли срамна работа?
– Не, но при мен така се стече животът ми, че не ми се е налагало да работя нещо друго, освен всеизвестното. Върша нещата, защото ги искам.
– Къде почивахте това лято?
– Бяхме на няколко места. Ние си имаме компания, с която сме заедно от години. Винаги когато сме се събирали, ни е било приятно, независимо дали сме в 5-звезден хотел или на къмпинг.
– Обичате да пътувате. В коя държава още ви се иска да отидете?
– Много са местата, които искам да посетя. Скоро един мой приятел ми помогна да отида в Занзибар. От дете имах желание за там. Оказа се, че е най-райското кътче на Земята. Хората са много бедни, но пък чисти и щастливи. Едно море и тези хора…
– Плувате ли в морето?
– Да, като делфин. Схващал ми се е крак във водата, но в такива случаи се хваща палецът и се опъва. Тогава нещата се оправят.
– Какви са обществените ви ангажименти?
– Бях поканен да стана член на Българската академия на науките и изкуствата. За мое учудване академичният съвет гласува да бъда приет като академик. Другото е, че Съюзът на музикалните дейци ме изненада с много интересна награда за цялостно творчество.
– През 2009 г. станахте и член на Ордена на рицарите тамплиери. В какво се състоят вашите задължения?
– Опитваме се да помагаме с каквото можем – правят се дарения, кухни за социално слабите. Работим за това да се върне в училищата религията като предмет. Ако живеем само с десетте постулата на Библията, нещата ще бъдат по-добри и различни.
– Вие лично имате ли Библията вкъщи?
– Имам я. Библията не всеки може да я разбере.
– На 8 август тази година станахте на 55. Като си правите равносметка, съжалявате ли за нещо?
– Не съжалявам, а и не бива. Просто се опитвам да не повтарям старите грешки. Всеки може да сбърка, но е добре след това да си вземе поука.
– Щастлив човек ли сте?
– Опитвам се дори на кофтите моменти да гледам с усмивка. Иначе и аз си имам проблеми като всеки нормален човек – с колата, с „Топлофикация“ и т.н.
– Не плачете ли понякога?
– О, да! Най-много плача на филми. Много ме кефят моментите, в които виждам нещо искрено. Те нямат цена.
– Кой е вашият преломен момент в кариерата?
– Може би през 1985 г. Бях на никакви години, а имах куп награди. Тогава реших да направя завой и да отида да следвам в Консерваторията оперно пеене. Бях сигурен, че нещо ми липсва, че ще е добре още нещо да по-науча, да експериментирам, да провокирам себе си. Знаех какво трябва да направя, защото съм закърмен с тази музика – преди да започна да се занимавам с поп, бях дълги години кажи-речи класически певец, защото пеех в хорове. Това беше моето предизвикателство, за което имах вътрешно усещане, че трябва да го приема. В България според мен има нужда от един чисто музикален театър.
– И върху това ли работите в момента?
– Ами даже и върху това. Има страхотни актьори, които са подготвени.
– Какви са ангажиментите ви като оперен певец?
– Към дадения момент съм затворил тази страница. През декември имам концерт във Видин с филхармонията.
– Имали ли сте някога проблеми с неизплатени хонорари?
– О, да, и то в последните 2-3 години. Спава богу, имам да взимам, а не да давам. Тези хора, които ми дължат пари, са постъпили така и с други. Ще се намери човек, който ще ги предизвика да си платят солено. Но щом се е стигнало до проблем, значи и аз имам вина. Занапред ще бъда малко по-внимателен в подписването на договори и с авансовите плащания.
– Изпадали ли сте някога в безизходица?
– Не. В безизходица си само когато си на два метра под земята. Но дори и тогава има изход, ако си бил готов да приемеш кръговрата на живота. Няма човек, който да се е родил и да не е умрял.
– Спазвате ли диета?
– Да, зърнена диета. Преди години отказах цигарите и напълнях 14 килограма. В момента си пуша, но нормално. Всяко нещо, което е в разумни количества, не е вредно за здравето. Нещата, които се случват в държавата ни, ме изнервят безумно, защото се посяга още веднъж върху правото на собствен избор, върху свободата на човека.
ВИЖ ВИДЕОТО:
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи