Виолета Марковска е родена в София на 24 април 1987 г. Завършила е театралната школа към Народния театър „Иван Вазов“, а след това актьорско майсторство в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. Снима се освен в български и в чужди продукции. Успоредно с това е модел и участва като рекламно лице в клипове. Играе в сериала „Столичани в повече“. Снимала е в „Шивачки“, „Универсален войник“, „Открадната светлина“, „Хотел България“, както и в продукциите Copperhead, Nature Unleashed: Avalanche, Shark tone, Octopus 2: River of Fear, Disaster, For the Cause.
– Съвсем млада станахте много популярна с ролята си във филма „Шивачки“. Как се справяте с известността?
– Известността никога не ме е привличала, дори обратното – нерядко ме притеснява. Тя обаче е част от моята професия. Когато хората ми се усмихват, радват ми се, желаят да говорят с мен, искат ми автограф или да се снимат с мен, това ме зарежда и е приятно. Но принципно съм дистанциран човек и избягвам светските шумотевици. Не обичам да присъствам в публичното пространство самоцелно.
– Получихте награда за най-добра женска роля във филма „Открадната светлина“ на независимия холивудски фестивал Hollywood Film Fest, когато сте била само на 18 години. Обзе ли ви американската мечта да успеете извън България? Промени ли се вашият свят?
– Наградата за „Открадната светлина“ ме прави много щастлива и горда, защото е признание за труда и усилията които положих, когато бях само на 16 години. Спомням си с голямо вълнение специалната церемония в американското посолство, която лично посланикът Джон Байърли беше организирал и ми връчи статуетката.
Но по-важното е, че този филм имаше кауза – търговията с бели робини и че до днес се използва като нагледен урок колко е страшно да попаднеш в трафика на млади момичета и как обществото ни трябва да е непримиримо и в същото време внимателно… Аз съм изключително реален и земен човек, никога не съм хвърчала в облаците, не съм се главозамайвала и не съм си поставяла неосъществими цели. Така че нито светът се е променил, нито американски мечти са ме обсебвали. Било е просто работа, която очевидно съм свършила добре и са я оценили хора на един престижен форум.
– Участвате и в други американски продукции. Каква е разликата между правенето на филми там и в България?
– Аз много пъти съм споделяла, че имах шанса от много малка да снимам с американци, горда съм с всяка роля в тези филми, много съм научила и винаги съм се удивлявала и възхищавала на тяхната дисциплина, толерантност, професионализъм, великолепно отношение приятелско поведение. Няма надменност. претенции или снизхождение, има ясни актьорски и продуцентски изисквания и правила.
– Стартирате в киното още като малка. Това ли беше детската ви мечта? Разкажете ни нещо от детството си, за приятелите, за любимите занимания.
– Детството ми е било прекрасно, защото майка ми се стараеше да не ми липсва нищо. Татко почина, когато бях на шест години, но аз съм получила много любов в семейството си. Тази любов ме направи добър човек. Абсолютната и безусловна майчина подкрепа пък ми даде сили и увереност. Мечтите ми като на всяко дете са минали през много професии, но започнах от малка да работя.
Средата ми бяха по-възрастните и някак си минах метър през тийнейджърските глупости. Не, че не съм правила простотии, но по-умерено. Любимите ми занимания от малка и до днес са свързани със спорт. Започнах с фитнес, много плуване, а сега манията ми е йога, източни философии. Често правя кросове, понякога таебо, аеробика, много работя върху тялото си, защото смятам, че е важно за професията ми да изглеждам добре. Освен това съм и вегетарианка.
– С какви хора обичате да контактувате?
– Обичам да контактувам с всякакви хора, но да са добронамерени и с чувство за хумор. Но най-спокойна се чувствам със семейството и близките ми.
– Нараняват ли ви писанията за вас в жълтата преса, че дължите успеха си само на външната красота?
– За първи път чувам подобно твърдение, но аз съм достатъчно уверена в себе си, за да ги опровергавам или да се притеснявам. На жълтата преса не отдавам значение.
– Ако не бяхте актриса, с какво бихте се занимавали?
– Не зная, много обичам професията си и не си представям с какво друго бих се занимавала. Може би нещо, свързано с чужди езици… Много ми вървят, сега уча турски, започвам и испански.
– Кой ви е дал най-много в професията?
– О, съвкупност от много неща. Актьорът с всяко появяване пред камера, на сцена или дори на среща с някого научава нови неща. Другото би било клише, учила съм се от наблюдения, от опитни актьори, от преподавателите ми в НАТФИЗ, от режисьори, от реалния живот, от книгите, от филмите… Но като че ли най-много ми дава обичта ми към професията и желанието ми да я работя.
– Ако можехте да избирате, каква роля бихте си пожелали?
– Играе ми се жена, разкъсвана от вътрешни противоречия, душевно нестабилна, играят ми се героини на Йовков, на Вазов, нещо много българско. Играе ми се Алиса или някоя приказна героиня, нещо чисто и детинско. Абе много различни и полюсни героини.
– Коя човешка черта ненавиждате най-много?
– Безразличие към нещастието на другите, егоизма, бездуховността, хора, които са се самозабравили от егоцентризъм, много ме огорчава завистта и злобата.
– Страхувате ли се от възрастта?
– Че кой не се страхува…
– Смятате ли, че интелигентността е важна за актьорската професия?
– Изключително важна и необходима. Интелигентният човек е по-рефлективен, по-креативен. Текстовете, които четеш за дадена роля, трябва да бъдат разчепкани и детайлно прецизирани. За това е необходима богата обща култура, чувствителност и интелигентност.
– Какво не бихте простили на любимия човек?
– Когато обичаш, прощаваш, но може би лъжата и недоверието не би трябвало да присъстват в една връзка…
– Как бихте определили вашето поколение и има ли пропаст между него и поколението на вашите родители?
– Аз лично никога не съм имала такъв проблем, но различията в ценностната система биха били предпоставка за подобна пропаст. Също липсата на любов и диалог, може би родителите трябва по-често и повече да разговарят с децата си.
– Какво е за вас любовта?
– Смисълът да съществуваш, ако не си обичан или ти не обичаш – как въобще живееш?!
ВИЖ ВИДЕОТО:
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Be the first to comment