Първата гола актриса в България се казва Адриана Будевска!

Адриана Будевска заедно с мъжа си Христо

През 1921 г. Народният театър едновременно скандализира и очарова своята публика. На сцената на първата ни трупа се играе представлението „Далила“. В главната роля е 43-годишната прима на театъра Адриана Будевска. По време на този спектакъл Будевска излиза почти гола на сцената, с което се превръща в първата разсъблечена българска актриса. През 1921 г. Адриана Будевска е звезда в истинския смисъл на думата. Тя има над 100 роли в театъра и хиляди почитатели, които я преследват по улиците на София.

След премиерата на спектакъла критиците пишат, че Адриана Будевска прилича на 20-годишна девойка и я обсипват с похвали. В същото време по-консервативно настроените зрители са шокирани от разголването. В личния си живот актрисата е далеч от образите на фатални жени, които играе на сцената. Когато „Далила“ се играе в Народния театър, тя все още не е преживяла смъртта на съпруга си Христо Ганчев, който 8 години по-рано загива в Балканската война. Въпреки множеството ухажори след смъртта му Адриана се затваря в себе си и му остава вярна. Тя никога повече не се влюбва.

Буаевска има безкрайно щастлив брак. Любовта със съпруга й започва през 1903 година. Тогава тя току-що се е върнала от Москва, където е учила актьорско майсторство. Съпругът й също е актьор. След като се влюбват от пръв поглед, двамата се женят. Въпреки че бракът им е щастлив, животът им никак не бил лесен. Двамата имат три деца. Момиченце и двама синове, чиято съдба е трагична. Дъщерята Галя умира само няколко месеца след раждането. Така за майката остават утеха двете й момчета.

Будевска успява едновременно да носи репертоара на Народния театър и да се грижи за синовете си. Когато по-големият от тях, Гани, завършва гимназия, е приет да учи химия в Торино. Там той се увлича по левите идеи, участва в демонстрации и влиза в комунистическа организация. Италианската полиция преследва комунистите и Гани попада в полезрението й. Така един ден, малко преди да излезе на сцената за поредното си представление, Адриана Будевска научава трагичната вест, че синът й е загинал при престрелка с полицията. По-малкият й син Вили също тръгва по стъпките на брат си и става част от комунистическото движение. След падането на Александър Стамболийски през 1923 г. той е арестуван заради политическите си убеждения и срещу него са повдигнати обвинения, че нарушава държавния ред. За разлика от брат си Вили има късмет и успява да избяга в аржентинската столица Буенос Айрес още преди да е чул присъдата си. Там той учи и започва работа като пилот.

След бягството на сина си Будевска изпада в изолация, а управляващите търсят всякакви начини да сринат статута й на звезда. Останала сама, тя е принудена да устоява в конфликти и интриги, които бушуват в трупата на Народния театър. Често критиката обявява несправедливо ролите й за провал. Въпреки това тя не се отказва.

Неуспели да пречупят характера й, управляващите взимат административни мерки срещу нея. През 1926 г. едва на 48 години, със заповед на министъра на народното просвещение Будевска е пенсионирана, а публиката на Народния театър е лишена от една от най-големите си звезди. Официалното обяснение за пенсионирането на актрисата е, че трупата има нужда от млада актриса, която да заеме мястото й.

Това срива Будевска. Тя общува само с брат си и децата му. Хората често я виждат в покрайнините на София да седи на земята и да плаче. Това продължава цели девет години. Адриана Будевска напуска България през 1937 г. и отлита при сина си в Аржентина. Там освен сина й я чакат нейните внуци, които никога не е виждала. Заобиколена от обич и детска глъч, тя започва да се съвзема. Единственото, което й липсва, е България.

Адриана Будевска се връща в родината през 1948 г. Тогава тя чества своя 70-годишен юбилей и отново стъпва на любимата си сцена на Народния театър. Под бурните аплодисменти на публиката, която все още я помни, Будевска се покланя след повече от 20 години отсъствие. Голямата актриса никога повече не си тръгва от България. Тя остава в родината до смъртта си през 1955 г. когато напуска този свят на 77-годишна възраст.