Премиерът Стоян Данев отказал да изпълни протокола и да целуне ръка на цар Фердинанд

Често едни от най-интелигентните и полезни български политици биват забравяни. Те остават в сянката на буйните и невъздържани, склонни към диктатура свои съвременници. Такъв е случаят с проф. д-р Стоян Данев. Малцина днес знаят, че той е един от най-демократичните и достойни български министър-председатели, управлявал страната в продължение на две години.

Проф. Данев освен убеден демократ е и един от най-видните български юристи. Той поел премиерския пост през 1901 г. още същата година бил на път да го загуби заради една постъпка, която е показателна за чувството му за лично достойнство. Още в първите си дни на премиер проф. Данев се явил в двореца за среща е цар Фердинанд. Когато монархът подал ръката си на премиера за целувка, какъвто бил тогавашният протокол, проф. Данев отвърнал демонстративно лицето си, което предизвикало смут и накарало царя с дни да обмисля дали да уволни премиера. Това обаче никак не смутило министър-председателя и той запазил желязното си спокойствие.

В крайна сметка Фердинанд преценил, че уволнението на Данев няма да бъде добре прието, защото той бил назначен само няколко месеца преди това. Така монархьт решил да си спести една политическа криза и се направил, че е забравил за случая. Проф. Данев обаче знаел, че при следващата среща трябва да целува отново царската ръка, което пък щяло да го постави в унизително положение, след като веднъж бил отказал. Затова министър-председателят решил не само да не се извинява за постъпката си, но и изпратил писмо до царя, в което поискал протоколът да бъде променен и целуването на ръка да отпадне от него. Това в първия момент ядосало Фердинанд и било прието от него като наглост. Когато вникнал в аргументите на Данев обаче, царят изненадващо решил да изпълни жоланието му. Премиерът обяснявал, че ако искането му не бъде изпълнено, ще подаде оставка. Не защото е честолюбив, а защото не може да получи необходимия авторитет, с който да управлява страната, ако веднъж е отказал да целуне царската ръка, а след това се пречупи и я целуне.

Стоян Данев (4-ят от дясно наляво) с водачите от Конституционния блок

По време на управлението на проф. Данев България била истински демократична и свободна държава. Премиерът лично държал за спазването на свободата на словото и печата. Освен това той бил сред малкото български премиери, които стриктно държали за спазването на правата на малцинствата в България. Негова била идеята и за въвеждане на парламентарни питания към министрите. Дотогава тази практика не била приета в България. С риск да се лиши от комфорта си да не отговаря на опозицията Данев я въвел официално. Така в България се появил парламентарният контрол. Не по искане на опозицията, а по идея на министър-председателя. Днес министър-председателите и министрите често се крият от питанията на опозиционните депутати, затова е добре да помним примера на проф. Данев.

Пемиерстването на видния юрист завършило така, както започнало – със скандал между него и Фердинанд на тема достойнство. Стоян Данев подал оставка като министър-председател, след като царят през 1903 г. обидил един от министрите му. Така той се превърнал в първия и единствен български премиер на Царство България, който се оттеглил, за да съхрани достойнството на свой министър.

С това политическата кариера на професора не приключила. Водената от него Прогресивнолиберална партия останала в политическия живот на страната. Той продължил да бъде депутат в Народното събрание. През 1911 г. Стоян Данев бил избран за председател на V велико народно събрание, а след това оглавил и XXV обикновено народно събрание. На този пост той останал до 1913 г., когато отново бил избран за министър-председател.

Роденият в Шумен политик и юрист на младини бил бунтовник. Преди Освобождението, през 1876 година, той бил доброволец в Сръбско-турска-та война като четник в четата на Филип Тотьо. След Освобождението учил право в Цюрих и Лайпциг. През 1881 г. бъдещият премиер завършил юридическия факултет в Хайделберг, а през 1883 г. и политически науки в Париж.

След завръщането си в България Стоян Денев станал активен деятел на Прогресивнолибералната партия на Драган Цанков. След оттеглянето на стария политик през 1897 г. Данев бил избран за лидер на партията.

Политическата кариера на Стоян Данев продължила до 1924 г. След Първата световна война той участвал в коалиционните правителства на Теодор Теодоров и Александър Стамболийски. Диктатурата на земеделците обаче го извадила в опозиция. Старият политик, който преди 20 години отказал да целува ръката на Фердинанд, отказал да се подчинява и на селския водач Стамболийски. Заради това през 1922 г. той бил арестуван заедно с други водачи на опозицията. Престоят му в ареста без съд и присъда продължил една година. След падането на Стамболийски през 1924 г. уважаваният професор бил избран за председател на Българския червен кръст. На тази позиция той останал до 1939 г. През това време станал и първият българин, член на Арбитражния съд в Хага.

Стоян Данев доживял дълбока старост и дори надживял Третото българско царство. Tой починал на 91 години през 1949 г.