Ани Владимирова е завършила психология в СУ „Св. Климент Охридски“ и за себе си казва, че никога не спира да учи. Работи като детски и фирмен психолог. Автор е на системи от тестове за различни професионални умения, тренинги за развитие на комуникативни умения и решаване на конфликти. Позната е на публиката от работата си за „Биг Брадър“ и „Цената на истината“. Тя е създател и на първия сайт за онлайн психологически консултации и терапия.
– Последният „ВИП Брадър“ бе определен като най-успешният. Заради персоните на победителите или заради количеството зрителски есемеси?
– Зависи от гледната точка. Нова телевизия и продуцентите, естествено, го оценяват от позицията на гледаемост. Това значи, че за зрителите също е било интересно. За мен всеки „Брадър“ е успешен, защото е експеримент от психологическа гледна точка. Не го оценявам като резултати по активност и по печалби, а единствено и само по това какво е показал разрезът на обществото, на живота, на ценностите и отношенията ни към момента, в който се случва едно риалити.
– Какъв е вашият анализ на предпочитанията на зрителите в сравнение с другите издания на шоуто?
– За мен класиралите се на първите три места са много показателни за това как оценяваме действителността.
Тройката Орлин, Фънки и Къци е показателна и я оценявам по следния начин: ако аз имах право да подредя финалистите по мой вкус, щях да го направя по същия начин. Което значи, че не сме ние анализиращите и най-компетентните. Зрителите избраха безпогрешно на първо място най-стойностния нов тип човек, който е позитивен, талантлив, носител на промяна. Това момче е красиво, човечно, устойчиво психически. Изобщо бе избран най-достойният за победител. За което поклон пред зрителите за техния избор, който много често подценяваме. Младият Орлин се оказа мъдър, търпелив, но без да е мухльо. За мен този финал беше перфектният.
– Какво показаха като поведение другите двама в класацията?
– Страшно любопитен е изборът на Фънки. Когато има криза, тя е и заради това, че не можем да се справим с новата ситуация с познатите ни средства. Всички онези неща, които сме правили до този момент, спират да работят и ние изпадаме в криза, Фънки беше най-нестандартният човек в къщата. Той показваше други начини да се действа в ситуация, когато нещата забуксуват и няма оправия, когато всички зацикляха, изкризваха и се побъркваха като всеки друг път. Фънки показа точно това – за да се справиш и да решиш един проблем в криза, трябва да погледнеш от най-нестандартния, различния, ако щеш, от най-смахнатия ъгъл. Това е като в математиката. Големите открития са направени в решаването на „нерешими“ задачи. Така са се появили идеите за допълнителните построения, за новите измерения и всичко останало. Нестандартният до скандалност Фънки предложи друг поглед върху живота и върху страданието, върху ценностите, върху смисъла в това шоу. Той забелязваше и се надсмиваше над абсурдите. Третото място на Къци показа разликата между кризата през 90-те години и сега. През 90-те години, когато вървеше неговото шоу, имаше страшно насилие, агресия и безчовечност. Затова този сезон за мен беше много важно да видя, че Къци ще попадне някъде по-нагоре в класацията, че хората ще имат милост и ще проявят доброта. Че няма да размажем „слабото животно“, както се правеше през 90-те години. За мен този финал е огромен оптимизъм, защото виждам, че хората не са загубили човечността си, защитавайки един слаб човек, макар и не с кой знае какви способности.
– Много е любопитен паралелът ви за типажите и прехода. Но Къци всъщност дразнеше с абсолютното си безхаберие към нуждите на останалите и показа липса на всякаква екипност. Не мислите ли, че той нарочно играеше жертвата?
– Не, напротив. Къци е човекът, който всеки ден месеше хляб, сутрин ставаше и оправяше един куп бакии на останалите. Аз не защитавам неговите ценности. Но смятам, че към него трябваше да се прояви милосърдие. Защото около нас е пълно с алкохолици и безпътни хора на възрастта на Къци, които киснат по цял ден пред кафенетата. Може да видите като продавачи на пазара инженери и научни работници. И нека в тази връзка да погледнем на Къци – въпреки че е от онова поколение, той не е озлобен, не е съсипан. Може да си загубил много, защото такъв е животът – веднъж си горе, веднъж си долу, но това го знаят хората около 50-60 години. На 20-30 животът е розов, бъдещето е прекрасно и ние можем да се справим с всичко. Но точно в залеза на живота най-много проличава хуманността и в такива моменти се вижда дали ще се озлобиш, дали ще се изядеш от злоба самият ти. Къци имаше хиляди минуси, но успешно е рестартирал живота си.
– Кой бе най-губещият в това шоу?
– Никой не губи. Участниците преосмислят представата си за себе си и живота си и се виждат от друг ъгъл, което е голям опит. Това е като груповата терапия, където може да ти се разгони фамилията, но после излизаш по-добър и по-силен.
– Ако зависеше от вас, какви образи бихте подбрали за съвместно съществуване в къщата?
– Няма никакво значение. Избираш лицата, пускаш ги вътре и им гледаш сеира. Като са затворени рибите в аквариума, те рано или късно почват или да се кълват, или да се харесват. Той процесът си тръгва като химическа реакция хич нищо да не правиш. Само наблюдаваш накъде ще избие – на реактиви, на неутрализация или на нещо друго. Това е гениалното на шоуто.
– Вие имате опит като психолог и извън шоуто „ВИП Брадър“. Защо българинът се чувства нещастен?
– Българинът се чувства длъжен да изглежда нещастен, за да не му завидят и да не го урочасат. Смееш ли да се похвалиш за нещо? Смееш ли да се зарадваш на нещо? Моментално ще те разкостят. Само ние имаме поговорката „Много хубаво не е на хубаво“.
Просто се страхуваме да сме щастливи От друга страна, българите се срамуват да ходят на психиатър. Те могат да живеят в страдание години, но в никакъв случай да не се изложат, че имат психически проблеми. Но има такива състояния, в които психосоматиката напада и тялото. И тогава ти трябва помощта на доктора. Животът е лимитиран, не се знае колко ти остава, защо трябва да страдаш, след като има лекарства. Животът ускорява динамиката си, интернет ти дава информация за секунди. Добре е, че някои проблеми се решават бързо, но се увеличава и скоростта на задачите, на живеенето изобщо. Разслояването на обществото е огромно – супер простовати хора, които не могат да четат и да пишат, и хора, които владеят свръхтехнологии.
– Какво ще посъветвате хората?
– Първото и най-старо правило е, че здравият дух живее в здраво тяло, колкото и елементарно да изглежда. Не може само да се тъпчем с информация и тялото ни да линее, не може само да помпаме мускули и да си правим пластични операции, без да си вкараме нещо в главата. Тази хармония идва от движението, от контакта с природата. Това, което ще ти даде една гора – зелена, шарена или бяла, никой не може. Да седнеш и да поговориш с някого за нещо хубаво, а не да злобееш и да оплюваш всичко живо.
ВИЖ ВИДЕОТО:
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи