Чочо Попйорданов е зле и пак пие. Такава мълва се носи от няколко месеца в общественото пространство. Дали обаче зловещият слух отговаря на истината?
Решихме да проверим как е популярният актьор и в края на миналата седмица се свързахме с него. Той хич не обича да дава интервюта, а камо ли да коментира личния си живот, но не можа да откаже.
– Чочо, как я карате напоследък? Имате ли достатъчно ангажименти?
– Точно е този момент ангажиментът ми е кучето – ето разхождам го. Прекрасно животно, вече 5-6 години го имам. Колкото до другата ми работа, превърнал съм се в актьор на колела. Играя в цялата страна две представления на Народния театър. Едното е „Пет жени в еднакви рокли“, a второто – „Любов, щастие, милиони“.
– Как вървят снимките ви в „Под прикритие“?
– Това са неща, които зрителите е по-добре да видят. Каниха ме да участвам и в „Къде е Маги?“, но отказах. Коректен съм към партньорите си.
– Годината вече е към края си. Успешна ли беше тя за вас?
– Колелото си се върти и имаш ли дух, върви нагоре. За мен годината беше успешна, ако изобщо може да се твърди такова нещо в България.
– Чувствате ли се поостарял?
– Духовно не, физически – да. Отдавна съм помъдрял, така поне твърдят хората около мен.
– Със здравето как сте?
– Отлично. Пия си витамин С и тоник с джоджен.
– Не прекалявате ли пак с алкохола?
– Не. През зимата само си позволявам чаша червено вино. А какво пия през останалото време, вече ви казах.
– Пушите ли?
– Запалвам само ако някой ме нервира. Уви, често се случва.
– Случвало ли се е като сте нервен, да налитате на бой?
– Случвало се е. Преди време счупих челюстта и носа на един. Не мога да понасям насилие срещу дете, жена и животно. Готов съм в такива моменти дори да заколя човек. Кипвам и ставам страшен.
– Не е ли дошло вече времето да ставате баща?
– Отдавна ми е дошло времето, но Божа работа. А и това са лични неща, не се споделят и коментират току така.
– Бившата ви приятелка Йоана Буковска неотдавна стана майка. Честитихте ли й?
– Да. Видях я случайно в Съюза на артистите, докато беше бременна. Казах й: На добър час, да си жива и здрава! Никога не съм мислил лошо на когото и да било, не съм такъв човек.
– Май не вярвате много в институцията „Граждански брак“… релно
– Имал съм и граждански брак. В момента това за мен е една формалност.
Абсурд е в обърканата държава, в която се намираме. Какво значи граждански брак? Това е държавата да ти върже краката! Не, благодаря! Не искам да имам никакви задължения към държавата, не желая да се обвързвам с нея. Плащам си данъците и сметките и толкоз. Държава в България още няма. Казах ви, че съм актьор на колела и от години търча из цялата страна. Нагледал съм се на такива картинки, та чак са ми се изправяли косите.
– Какви картинки сте видели?
– Пътищата са пътища, магистралите са магистрали, но хората продължават да се убиват. За едно пътуване от 250 километра станах свидетел на 5 катастрофи, от които 3 със смъртни случаи. Не вярвам, че държавността е утвърдена след това, което видях. Има една тежка администрация, машина с тромави колела, които едва-едва кретат. По-зле са нещата и от едно време. А ние си трупаме години зад гърба. Имам страхотни претенции към държавата.
– Интересувате ли се от политика?
– Не, политиката облагодетелства хора, никому неизвестни, полуграмотни и нищо невършещи… Простотия! Уви, народът продължава да търпи да е мачкан. Да оцелееш в тази страна, е много трудно. Има една поговорка, която гласи: „Залудо работи, залудо не стой!“. По-тъпа от нея няма. Защо да работиш, когато никой не ти плаща и не ти дава онова, което ти се полага? Вижда се, че нещата у нас не стават.
– Идва ли ви понякога да се скриете от света?
– Да, скривам се като лисица и после излитам като балон във въздуха. А в други моменти се скривам като вълк и захапвам най-неочаквано.
– Запален планинар сте…
– Така е. Веднага след Коледа ще отида в Родопите, след това в Средна планина. Няма да казвам къде точно обаче, защото не обичам да ми дишат в гърба (смее се – б.а.).
– Излизате ли по заведения?
– Не, от много време не ходя, не ми е интересно. Това е за децата – нека те да се радват на живота, сега им е времето. Българинът се е превърнал в човек, който в петък влиза в някое заведение и стои до неделя. В неделя пък почва да се глади и вчесва, приготвяйки се за новата седмица. На мен времето ми за тези неща изтече, аз съм си взел моето.
– Имате ли кредит към някоя банка?
– Да, имам кредитна карта. За минимална сума е и се псувам, че я имам.
Гледам да се чупя от нея, защото банките вече се спасяват точно чрез кредиторите си! Взех картата за всеки случай за пътуванията ми в чужбина. Непрекъснато пътувам къде ли не.
– Съжалявали ли сте някога, че станахте актьор?
– Мен никой никога не ме е карал да ставам актьор, тъкмо обратното -гледаха да ме изместят от тази т.нар. магистрала. Сам си поех кръста и ще си го нося.
ВИЖ ВИДЕОТО:
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи