Божидар Димитров е сред най-известните български историци. Археологическите му разкрития и научни статии често разбунват духовете в обществото. Проф. Димитров е първият и засега единствен министър без портфейл, отговарящ за българите в чужбина. Преди година се наложи да напусне поста си като бивш служител на ДС – нещо, с което историкът се гордее.
Той е роден на 3 декември 1945 година в Созопол, в семейство на бежанци от Източна Тракия.
– Какво си пожелавате навръх рождения си ден?
– Да доживея още една година, да отпразнувам следващия си рожден ден. Разбира се, искам да съм здрав и да работя. В момента съм се съсредоточил върху разкопки по цялото Южното Черноморие. Излизат интересни неща, забавни находки.
– В личен план как оценявате изминалата година?
– Беше малко нещастна за мен. През август загубих майка си, много добра жена, доживя 90 и кусур години.
– Какви подаръци си пожелахте за рождения ден?
– Аз отдавана съм забранил да ми се купуват всякакъв вид подаръци. Зная, че 90% от подаръците, които се дават по такъв повод, остават неизползвани. Дори във Франция и в някои други страни съществуват магазини, където можеш да оставиш предметите и те да бъдат купени от хора, наистина нуждаещи се.
У нас подобни “екстри“ няма. Поради тази причина за миналия си рожден ден си поръчвах от гостите афтьршейфове. Е, още имам от тях. 12 месеца не мога да ги употребя, макар че ги ползвам всеки ден. За тази година не искам нищо. Аз и ще празнувам скромно – на работното си място. Никога не съм празнувал шумно в ресторанти. В Националния исторически музей ще черпя по един шоколадов бонбон.
– Имате ли незабравим рожден ден?
– Не, нямам незабравим рожден ден. Но имам рождени дни, отпразнувани в океана с моряците от българския „Океански риболов“. Знаете, че доста години съм бил моряк, преди да се захвана с българската история. Празнувал съм два от рождените си дни във Ватикана. И пак го карах скромно. Там и да искаш да се развихриш, не можеш. Черпих колегите си там с уиски и бонбони. Моряците също винаги са яли бонбони от мен. С годините се е подобрявало само качеството на шоколада. С увеличаване на възможностите ми, скачаше нивото на бонбоните, с които черпя. Не оставайте с грешно впечатление, че съм стиснат, скромен. По-скоро не обичам имените, рождените дни. За беда 5 пъти в годината имам имен ден. И за още по-голяма беда по националното радио винаги ме съобщават и честитят. Следва порой от приятелски обаждания. Е, честитят ми от 27 декември до 7 януари, после на Тодоровден и през август.
– Кои са хората, на които държите най-много?
– На съпругата си, на дъщерята и трите кучета – нашите домашни любимци. Имаме ротвайлер, който е над 70 килограма, викам му Бут и е най-забавен от всички и най-безобиден. Добродушен е, макар че изглежда страшно. Стопанисваме и булонка, която разгонва майката на ротваилера. Имаме и мъжка немска овчарка, кръстена Роко.
– Кой е най-лошият и съответно най-хубавият момент в живота ви?
– Най-лошият момент е загубата на баща ми и майка ми. А хубави моменти в живота съм имал много – не мога да ги изброя. Всяко мое откритие е било хубав момент. Понякога сам си ги създавам. Дори си направих труда да проуча календара на майте, според който през декември идва краят на света. Разбира се, че те не са единствените, които пророкуват край. Такива пророчества са правили дори българите чрез техните стари календари. Аз обаче стигнах до извода, че край няма да има. А напротив, след 21 декември България я очаква голям икономически скок, напредък.Това го видях в календара на маито и в календара на българите.
– Притеснявате ли се от остаряването?
– Все още не, защото годините ми не са много. Но съм наясно, че всяко начало има и край. И този край е неизбежен, ще стигна до него, Едно време много исках да имам бяла коса. мислех, че с нея ще съм по-авторитешн. Обаче по майчина линия сме с черни коси до старини. Майка ми имаше черна коса до 80 години, че и повече. Аз не знам в момента колко съм побелял. Следвам модните тенденции и се подстригвам нула номер. Трябва да си пусна по-дълга кзса, за да видя как генът се е проявил при мен.
– Кан се виждате след 20 години?
– След 20 години не се виждам. Гледам, гледам и нищо. Няма ме, има една черна земя и нищо, освен сътвореното от мен.
– Доста сте мрачен!
– Ами, реалист съм. Обаче виждам книгите си – цяла лавица. И поредната си творба „Венециански документи за българската история“, която излезе наскоро. В нея съм включил доклади на резидентите на ватиканското разузнаване през XVII век, отнасят се и за Османската империя. Намерих една българка, която е играла роля като тази на Александра от сериала „Великолепният век“. Казва се Роксана и е съпруга на султан Селим. За него се пише, че много обичал секса, но го правел само с жена си, в която бил влюбен безумно. Интересно, а?!
ВИЖ ВИДЕОТО:
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Кой да е символът на България в Европейския съюз – провежда анкета Българската национална телевизия и зрителите с есемеси трябва да гласуват за една от четири възможности: Велико Търново, Рилския манастир, Мадарския конник или Кирилицата.
И тук водещият анкетата се обръща към зрителите с думите “Аз като водещ нямам право да се намесвам във вашия избор, но ще наруша това правило и ще ви призова – гласувайте за “Мадарския конник”?!. При наличието на Кирилицата – това, което сме дали на света, азбуката която се ползва от половин милиард души и да призовеш за символ на България да е Мадарският конник? Кирилицата и Мадарският конник, че са несъпоставими величини го знае и едно дете в четвърти клас. Колко, колко трябва да си прост, колко трябва да си тъп, колко трябва да си неграмотен, колко трябва да си български професор, колко трябва да си директор не на какво да е, а на Националния исторически музей на България, колко ли… въпроси, въпроси. Но отговорът е прост – трябва да си просто Божидар Димитров.
За професионалното, научно, политическо и т.н. ниво на уважаемия професор гореизложеното е достатъчно за оценка. А след като Македония бъде приета в Европейския съюз, нищо чудно да избере за свой символ кирилицата и тогава какъв вой ще нададе професорът – крадат ни азбуката, крадат ни историята, крадат ни културата и т.н. Но тогава ще му се наложи да се хване за мадарския конник или поне за една част от него,оная му част. Не му е ясно и че като се опитва да подиграва “македонците”, плаши ги с албанците, подкрепя Гърция в антимакедонската й политика, същността на която е антибългарска, постига такъв антибългарски ефект, какъвто нашите “приятели” сърбите така и не успяха да постигнат, харчейки милиарди в последните 100 години.
Така че по-добре лижи вагини, професоре / някъде 90-те години професорът сподели в пресата, че обича да лиже вагини, стига да са добре измити/. Лижи вагини, професоре, добре измити, само измити или въобще неизмити и не се занимавай с нещо, от което не разбираш.
П.П. И докато националното предателство на Бойко Борисов може да бъде възнаградено с едната благодарност от страна на Гърция -“и лично, лично на премиера”, на Росен Плевнелиев с почетно солунско гажданство, доктор хонорис кауза, най-висок гръцки орден, то за предателството на “Професора” може само да предполагаме колко гръцки хетери с добре измити вагини са му били осигурени да излиже при посещението му в приятелска Гърция.