Лили Иванова е обречена на успех. Каквото и да направи, както и да пее, тя е нужна на определена част от населението.
За много българи тя е политическо и естетическо представителство. Освен това е живата връзка с миналото им – доказателство, че са били живи и продължават да живеят в този все по-объркан свят. Да се спори за нейните музикални достойнства е безсмислено – тя не е музикален феномен.
Тя е Лили Иванова – едно от малкото неща от миналото, които са валидни и днес и които ще останат утре. Мисля, че така я възприемат нейните почитатели, и с това си обяснявам неистовия й успех.
Във Фейсбук беше пълно с възторжени отзиви за концерта в зала „Арена Армеец“, както и много клипове от събитието, и то с добро качество. Всичко, което се изписа след концерта, беше в еуфоричен тон – имах чувството, че става дума за друго събитие. Лили Иванова трябва да бъде поздравена за енергията, дисциплината и амбицията си, но пеенето й е абсолютен кошмар, който буквално убива мозъчни клетки на всеки, дарен със способността да чува и чувства музиката. Тя не пее, а вика. На всичкото отгоре произнася крайно маниерно текстовете на песните си, което придава известен комизъм на положението, а към това трябва да добавим и пълното музикално безстилие, включващо в себе си всичко – от социалистическа естрада до рок.
Никой не може да каже какъв е стилът на Лили Иванова, но е сигурно, че кичът е запазената й марка. От облеклото до подбора на репертоар. Тоноизвличането при нея идва от напъването на вратните жили, а в гласа й няма нито дълбочина, нито обертонове, нито мекота, нито цвят, да не говорим за красота. Глас равненка – но за сметка на това силен.
Нещо травмира от този глас. Нещо от бездарието на социализма и досега лъха от него. Писано е и за подмяната, която първата дама на българската естрада извърши с истинската, включително и на ономастично ниво – Леа Иванова, а не Лили Иванова е голямата прима на българската естрада, която обаче не получи признание и след време ще бъде забравена.
В нейния глас имаше всичко, каквото трябва да има в този жанр – мелодия и история, носталгия и дрезгавост, светлина и артистичност, непукизъм на градската бохема и чувство за ирония, усет към абсурдността на времето – всичко онова, което амбициозната медицинска сестра от Кубрат не е. Тя го кара едно към едно и ще вие с пълна тяга баналните си песни. Наистина трябва да си скаран с музиката тотално, за да харесаш това нещо.
Казано е със съжаление, защото се вижд, че Лили Иванова е най-успешният български поп продукт и може би за дълги години ще остане номер едно, което е показателно за нивото на масовата култура у нас.
Това, което впечатлява от нейния концерт обаче, бяха музикантите, които свириха с нея. Бе подбрала най-доброто, което също трябва да й се признае. Зад Лили Иванова в зала „Арена Армеец“ имаше джаз музиканти на световно ниво, които трябваше да свирят „Черната овца“ на група „Ахат“ и „Ай Камино, Каминандо“ на не знам си кой, защото това е положението. Живко Петров на клавишните, Веселин Веселинов-Еко на бас, Мишо Йосифов на тромпет, Стоян Янкулов на ударни са само някои от имената, които непременно трябва да бъдат казани, защото ги носят много големи музиканти и защото шансът да ги чуете в истинската им светлина в някой клуб е много малка, но определено си струва.
Много, много повече от безвкусицата в „Арена Армеец„.
ВИЖ ВИДЕОТО:
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Be the first to comment