Д-р Пламен Орешарски е роден в Бобов дол на 21 февруари 1960 г. Завършил е Университета за национално и световно стопанство (УHCC). Специализирал е в Америка и Англия. Като финансов министър (2005-2009 г.) той осъществява една от най-големите реформи в държавната администрация – трансформира данъчната администрация в Национална агенция по приходите. Сега е депутат от Коалиция за България и преподавател по финанси в УНСС.
– Господин Орешарски, как най-общо оценявате Бюджет 2013?
– Нищо изненадващо не откривам и в този четвърти за настоящото мнозинство и правителство проектобюджет. Отново, както и в останалите три бюджета, не се предвиждат стъпки за подобряване на ефективността на публичните разходи. Не са заложени каквито и да е реформи. Събира-емостта на приходите, измерена като дял от БВП, пак ще остане на по-ниски нива спрямо предходни периоди, дори спрямо кризисната 2009 г. Да не говорим за 2008 г. въпреки по-високите данъчни ставки на акцизи на цигари и горива, повишените данъци върху хазарта и новите данъци върху застрахователните премии и върху лихвите по депозитите. И пак няма смислени антициклични мерки, въпреки че кризата е оправдание на властите за какво ли не. За четвърта година правителството ще харчи повече от приходите си, т.е. ще влошава фискалната позиция на страната. Така за четири години ще се похарчат над 6 млрд. лева – намален фискален резерв и увеличен държавен дълг.
– След „постната пица“ как характеризирате днес хазната?
– Двете са разходните направления, в които наблюдаваме по-видим ръст – при общините и при пенсиите. Това са сигурни индикации, че наближават избори.
След като четири години сте държали замразени пенсиите и три месеца преди изтичане на мандата правите малки индексации, трудно може да убедите когото и да било, че предстоящите избори не са мотивът на подобно действие. Било както при предходното правителство, казват сегашните управляващи. Ще припомня, че ние увеличавахме пенсиите по записано в закон правило всяка година, независимо дали има избори или не.
– Ще забогатеят ли българите, както ни уверяват управляващите? И кои?
– Всички обедняваме в последните три и половина години, ще продължим да обедняваме и през последната година на мандата на управляващото мнозинство, а вероятно и за още година-две след това, докато се преодолеят последиците от свършеното от ГЕРБ. Най-малкото заради инфлацията на фона на замразените доходи. За четирите години тя ще се ориентира около 15%, което показва реалното намаление на благосъстоянието ни. На този фон е по-актуален е въпросът не кои ще забогатеят, а кои ще обеднеят най-много след това управление. Сред най-засегнатите ще са хората с фиксирани доходи, включително пенсионерите, въпреки частичната индексация на техните пенсии. Засегнати ще са представителите на малкия бизнес, измежду които не малка част вече фалираха, и онези няколкостотин хиляди нови безработни, предимно с ниска или без каквато и да е квалификация. Парадокс е, че измежду тях доминират привържениците на настоящото управляващо мнозинство.
– Какво ще спечели хазната от новия данък „банкови лихви“?
– Не мисля, че приходите в хазната от облагането на лихвите по депозитите ще надвишат негативите от него. Този данък затормозява спестяванията в една страна, която има недостиг на капитали и която протендира да има догонващо развитие в перспектива. Как да стане това, ако разчитаме само и единствено на външни инвестиции, т.е. на външни спестявания, когато не насърчаваме вътрешните?
– Социалните партньори и потребителите на държавни средства обвиняват финансовия министър. Имат ли право?
– Не споделям разбирането, че само и единствено финансовият министър е виновен за всичко, което се случва. Друг е въпросът, че мащабното сриване на доверието на бизнеса и домакинствата рефлектира в свита стопанска активност и по-ниски от възможните бюджетни приходи.
– Обвиняваха ви, че вие сте кабинетът на буферите в бюджета. Има ли днес скрити буфери?
– Не само в това. Обвиняваха ме, че работим с бюджетни излишъци, а след това същите критици ме обвиняваха, че са били малки бюджетните излишъци. Обвиняваха ме, че не сме вдигали достатъчно доходите, както в някои съседни страни. А днес властите се хвалят, че не са намалили доходите, както са направили същите тези съседни страни… Да продължа ли?
За буферите – в бюджетите на това правителство обикновено се подценяват приходите, което е индиректен буфер. Проблемът е, че те не успяват да изпълнят и по-ниския план. За илюстрация вижте 2010 г., когато заради срива на данъчните приходи бе реализирана първата актуализация на бюджета от кризата от 1996-97 година насам.
– Как влияе финансовата политика върху икономическото развитие на страната?
– Определящо, особено фискалната политика при отсъствието нa активна монетарна политика, заради действащия у нас Валутен борд. Така финансовата политика до средата на 2009 г. успя да смекчи проявленията на външната криза от края на 2008 г. Но неадекватната финансова политика на настоящото правителство катализира негативите от същата криза. То вкара страната във фактическа депресия, дори влед като външните фактори намалиха своето действие.
– Има сигнали, че в много министерства обществените поръчки се разбиват на по-малки, за да се избегне Законът за обществените поръчки. Няма ли да се санкционира това от европейските финансови структури?
– Най-доброто в последните години е, че Европейската комисия е достатъчно заета със големите проблеми на Еврозоната и еврото. Тоест Европа е твърде заета със себе си, за да се занимава с дребните тарикатлъци на някои от новите членки.
– Успешна ли е политиката на акцизите?
– Как да е успешна, като сривът в бюджетните приходи е най-осезаем точно при акцизите? Вижте приходите от акциза от цигарите. След като през 2010 г. ставката му бе повишена с близо 40%, приходите в бюджета спаднаха под нивото на 2009 години. Днес се колебаят около нивата преди увеличението. Нима смятате, че броят на пушачите у нас се е свил с такива темпове, че днес пушещите са наполовина по-малко? Това показва броят на обложените късове цигари, ако ги сравните преди и сега.
– Децентрализация ли е това да се местят различни агенции в страната?
– Не ме разсмивайте. Идеите за разместване на различни централни агенции по територията на страната са еманация на цялостната управленска визия на това мнозинство, или по-точно на отсъствието на такава визия.
– Бихте ли поели отново финансовото министерство при днешното състояние на нещата?
– Според Хегел историята често се повтаря, но втория път обичайно като фарс. Винаги съм считал, че той е много мъдър човек.
ВИЖ ВИДЕОТО:
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи