Известният през 20-те и 30-те години на миналия век певец и филмов актьор на „Метро Голдуин Майер“ Хосе Мохика пристига в България през 1933 г., след като прекарва великденската си ваканция в Цариград. Смугъл, лъчезарен, красив, той става идол на жените и повод за срамна сцена на гарата, ожесточени реплики и карикатури във вестниците.
Посрещането на Хосе Мохика в София е на 19 април. Преди това на пловдивската гара той е „мило акламиран“, както казва в книгата си „Страсти и скандали в царска България“ Петър Величков. В навечерието на посещението пресата прави страхотна реклама, а кинотеатър ,.Пачев” продава стряскащо скъпи билети – от 42 до 126 лева за концерти на 20 и 21 април. В определения ден и час на гарата се събира огромно множество, предимно жени, които стискат в ръцете си букети. Звездата отначало се показва на прозореца и приветства усмихнато феновете си. През това време тълпата долу вика името му и се стреми да се приближи към купето му.
Стражарите се хващат за ръце и правят коридор за да слезе знаменитият гост. Наблизо го очаква автомобил. Това, което се случва в следващите няколко минути, е нечувано и невиждано за България. Няколко еуфорично настроени жени разкъсват кордона и се втурват към мексиканеца с намерението да се здрависат и евентуално да го целунат. Но човешката вълна зад тях буквално ги хвърля върху госта и от тук нататък започва мачкане, дърпане и късане на дрехите му – и горни, и долни. За известно време, докато стражарите се окопитят и се втурнат да помагат, очарователният актьор е подмятан като кукла насам-натам. Най-после, целият в дрипи, той се добира до автомобила, който го закарва в хотел „Юнион палас“. Същата вечер пее в Градското казино при изключително тежки условия. Музикалната дирекция „Кремона“ продава до последно билети за правостоящи и в залата не може да се диша, зрители стърчат под носа на певеца. Поради шумът и виковете, трясъкът на чупещи се стъкла и врати, на третата песен той спира и казва, че няма да продължи. Все пак концертът е довършен.
Пресата отразява събитието в цялата му противоречивост. Вестник „Зора“ публикува открито писмо до госта от д-р 3. Захариев. След като похвалва гласа и играта на госта, той бърза да му каже, че българките съвсем не са така безсрамни, както на него навярно му се е сторило. Захариев допълва, че те са скромни и срамежливи и не им е в характера и възпитанието да целуват и прегръщат чужд мъж, какво остава пък да го събличат гол. Авторът твърди, че истерията е предизвикана от малко на брой охолни, разглезени и необуздани дами. Той подчертава, че те не са истински представителки на нацията.
Известният карикатурист и поет Александър Божинов прави две карикатури, написва фейлетон и две стихотворения. В едното нарича Мохика „циганорин и заклеймява българките, които хранят огнени страсти към мургавия чужденец, а не към сънародниците си. Мексиканската звезда напуска страната в автомобил и до гръцката граница е ескортирай от полицията. Според мълвата, дълго време след заминаването му, някои софиянки продължават да се хвалят на приятелки и близки, че имат парченце плат от косотюма или бельото на холивудското величие.
Същата година в България гостува и Евелина Холт, една от най-известните немски звезди. Българите познават филмите с нейно участие и с охота купуват снимките й, тиражирани като картички. Тя също пристига на централна гара, посрещната от стотици свои почитатели, но никой не се втурва да й къса дрехите. Може би мъжете са все пак по-въздържани в публичните си изяви на любвеобилност.
Русокосата хубавица отсяда в грандхотел „България“. Стоенето й там скоро се превръща в пленичество, защото тротоарът вън е през целия ден непроходим от нейни почитатели. Софиянци все пак се държат прилично, но пък пловдивчани се „излагат“. Холт пътува до Пловдив, придружена от свой познат – проф. Александър Балабанов. Професорът, учил в Германия и владеещ във висша степен таланта да омайва жените, въпреки смехотворния си вид (дебел и нисък), е пратен да предвожда дивата по поръчка на принц Кирил.
Мълвата носи, че именно заради него киноактрисата всъщност се е надигнала да пътува до България. На Балабанов немкинята разказва как в хотела са проникнали самозвани вестникари и са се опитвали да я изнудват за пари срещу публикуване на снимки. Армия от гледачки и баячки пък търсели достъп до нея, за да й предскажат бъдещето – не безплатно, естествено. На пловдивската гара тълпата е така плътно притисната до вратата на купето, че не е възможно слизането на актрисата. Балабанов е изплашен и я предупреждава да не излиза. Две ученички влизат в ръкопашен бой със стражарите, виковете и врявата са неописуеми. Налага се немкинята да се хвърли отвисоко като плувкиня върху ръцете на служителите на реда и така, понесена като статуя, е измъкната от територията на гарата. По-късно тя посещава Розовата долина и си прави снимка, заровена в планина от ароматни цветя. „Аз съм много доволна от посещението си и ще отнеса от чудната българска земя най-хубави, незабравими спомени“, изповядва тя.
Всъщност красавицата се надява на помощта на принц Кирил за създаването на филм на българска тематика, в който ще играе главната роля. Тя дори споделя с проф. Балабанов, че сюжетът може да се вземе от произведенията на Пенчо Славейков, а за място на снимките си е харесала Розовата долина. Но русокосата Евелина никога повече не се появява в България – нито като актриса, нито като туристка. А и нямото кино си отива безвъзвратно.
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Be the first to comment