Един обикновен човек, журналист, поведе лична битка с чудовището „Топлофикация“. Роденият през 1953 г. Емил Измирлиев повече от 10 години се съди с парното. „С фалшив подпис на анонимен служител станах абонат на дружеството, без да има издадена партида на мое име и без тръби, които да минават през апартамента ми“, споделя той.
В крайна сметка, след куп перипетии, той успява да спечели делото.
Днес Измирлиев, автор на книгата с красноречивото заглавие „Бандитската Топлофикация„, твърди, че всеки може да се отърве от „робските договори“ и призовава хората да съдят дружеството, ако не искат да ползват услугите му. Ето неговата невероятна сага…
„В края на 1988 г. почти никой не подозираше за съществуването на подобно митично чудовище. Хората си плащаха по 10 лева за парно и не им пукаше нито за цената на газта, нито за правителството. После дойде голямата промяна. От разпространител на отпадъчна вода, получена при производството на електроенергия, най-неочаквано „Топлофикация“ се превърна в производител и продавач на същата отпадъчна вода, при което цените рязко скочиха.
Абонатите започнаха масово да си изключват радиаторите или направо да ги откачат и хвърлят на боклука. Съществуваше реална опасност предприятието да се изпари от икономическия мир, тъй като стана ясно, че при тези цени то неминуемо щеше да остане без клиенти“, започва разказа си Емил Измирлиев.
През 1999 г. Емил и семейството му се включват в строеж на нов жилищен блок. За да се отърве от услугите на „Топлофикация“, която той нежно нарича Госпожа Парно в бунтарската си книга „Бандитската Топлофикация“, подписва договор със строителната фирма, че в апартамента му няма да се изгражда парна инсталация, че няма да ползва услугите на „Топлофикация“ и няма да стане неин абонат. Желанията му се приемат и старателно записват в нотариалния акт. Нещата вървят по мед и масло до 2004 г., когато фамилията му се нанася в новия дом.
„Всички знаем какво стана през 1999-а. Промениха Закона за енергетиката и със задна дата хиляди неабонати на „Топлофикация“ автоматично бяха направени такива в нарушение на Конституцията. Тогава бе въведена и такса „Мощност“, с помощта на която „Топлофикация“ започна методично да ограбва народа, който не искаше и не можеша да си позволи да ползва парно. После Върховният съд я отмени, но въведе такса „Сградна инсталация„. Всъщност законът бе променян няколко пъти. Първо не се плащаше за тръбите, защото те бяха запечатвани. После обаче, напук на каквито и да било правила почнаха да се събират пари за тях. В момента в „Топлофикация“ няма нито една молба, в която да пише, че абонатът е съгласен да бъде отопляван при определени условия. От фирмата се базират на публикация в „Държавен вестник“, където имало решение на Общото събрание. Дори в новите блокове собствениците стават автоматично роби на парното. Аз обаче предварително се бях отказал от парно, записано е дори в нотариалния ми акт. Един ден обаче се оказах с парно – редовен абонат на „Топлофикация“. Някой се беше разписал вместо мен“, разказва патилата си Емил Измирлиев.
Възмутен написва декларация, че дори да му плащат за парно, пак не иска да се докосва до услугите на „Топлофикация“, защото е намерил алтернативен метод за отопление на дома си. От фирмата обаче настояват да подпише техен документ, в който се твърди, че служители на Топлото могат по всяко време да посещават жилището на Измирлиев, че ако не ги пуска вътре ще му начисляват такса „Максимална мощност“ въпреки че в апартамента на журналиста няма нито една тръба. Стигнало се до там, че спрели парното на целия блок. Останалите собственици били принудени да се карат с Емил и да го увещават да плаща на „Топлофикация“.
Пред врата на Измирлиеви се изсипва стройна делегация от столичани, които почват да му спират тока периодично. Гневни баби и дядовци – негови съседи, заявяват, че и той трябва да стои на студено като тях. Показва им договори, че няма изградена парна инсталация, нито контракт с „Топлофикация“. Оказва се, че те са надъхани от фирмата, която говорела с всеки поотделно и обяснявала що за лош човек е съкооператорът им.
„Вальо Топлото ме направи абонат с фалшиви подписи. След него дойде Петко Милевски, които от малкия екран се закани да спре парното на всички, които го ползват, а не плащат. Засмях се и го нарекох Петко Студеното. Така се вдъхнових и започнах да боря този топлинен октопод с публикации. Роди се и книгата ми „Бандитската Топлофикация“, в която разказах за далаверите на „Топлофикация“. С години водих битка. Хиляди българи са станали абонати с фалшиви подписи. Никой не знае коя е ръчичката, която подписва контрактите. Говорил съм с различни политици по проблема – нищо не последва. Съветвам хората да подават възражения, когато „топлофикация“ заведе съдебен иск срещу тях. и да изискват з-годишната давност на сметките си. Да говорят за липсата на топломери на входа на жилищата – 90% от входовете нямат такива уреди. За сметка на това притежават незаконни топлоразпределители, за които дружеството прибра вече над 100 милиона лева.
Против съм и уредите за дистанционно отчитане. Те показват една цифра, която не е законна. „Топлофикация“ издава фактури с невярно съдържание.
Данните и сметките там се правят по прогнозни резултати – голяма смешка. Това е все едно в магазина за хранителни стоки да си купуваме колбаси по прогнозни резултати, вместо по твърдо определени цени. Въобще думата „прогноза“ тук създава предпоставка за спекула.
Не искам хората да попадат в моята ситуация. Едно слънчево утро в дома ми пристигна полиция и представители на частен съдебен изпълнител. Оказа се, че дължа на „Топлофикация“ сумата от 5100 лева, които или ги плащам веднага, или имуществото ми ще бъде разпродадено публично. Тогава се обърна към съда, за да потърся правата си. Но се оказа, че такива нямам“, обяснява Измирлиев.
В съдебната сага той се оказва морален победител, макар че започва бавно да погасява сумата. Първо внася 1700 лева, а след това по 510 лева на месец. Изненадата му е пълна, когато разбира, че сметката не само че не е погасена, но е набъбнала с още 3900 лева. Тогава се стига до опис – имуществото му е оценено на 2160 лева.
Случаят обаче се раздухва и Емил къса робските окови завинаги. С днешна дата призовава да направят така и останалите абонати, макар че той самият никога не подписвал лично документ да бъде клиент на фирмата-монополист.
„Топлофикация“ води още 40 000 дела, подобни на това на Измирлиев. Според шефа на федерацията за защита на потребителите — Павел Кърлев, от парното трябва да се бръкнат с минимум 10-12 милиона лева, за да се доведат до край започнатите съдебни спорове с „провинили“ се граждани. Според него, ако едно подобно дело върви в рамките на 3 съдебни заседания, това ще бъдат 120 000 заседания месечно.
При тази проста сметка Софийският районен съд ще трябва ежедневно да провежда по около 5000 заседания само за абонатите на „Топлофикация“.
И още – шансът дружеството да ги спечели бил почти нулев, защото имало много пропуски и нарушения при формирането на сметките. Например — липсват търговски уреди за продажба на топло на входа на жилището, наказателните лихви са по-високи от допустимите, освен това част от задълженията почти винаги са влезли в срок на давност.
Освен това „Топлофикация“ трябва да плаща и наем за помещенията, в които са поставени станциите й, и токът им, който засега се поема от обедняващите граждани. Служителите й така и не могат да докажат с каква енергия са подгрели абонатните.
ВИЖ ВИДЕОТО:
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Първо топлофикация никога не ме е съдила, втора – никога не съм бил абонат на топлофикация и трето не съм я размазал мутрата топлофикация, защото тя си живее комфортно и граби като за световно 3 000 000 българи.
Емил Измирлиев, автор на скандалната и най-актуалната на света книга „Бандитската топлофикация“, която повечето твърдят, че са я чели, но като ме питат „А как осъди топлофикация?“ ми става ясно, че не са я чели…