След кратко отсъствие Наталия Симеонова се завърна на екрана. В началото на ноември по Би Ти Ви стартира новото й шоу „Предай нататък“. То е по словашки лиценз и е доста популярно в Европа. След раздялата с Магърдич Халваджиян и „Море от любов“ Наталия се събра с бившия си съпруг Денис Ризов. Но не като семейство, а работен екип, тъй като Ризов е изпълнителен продуцент на шоуто.
– Как се чувствате отново като фея на любовта, Наталия?
– „Предай нататък“ е проект, който надгражда идеята на „Море от любов“. За 10 години направихме наистина куп благородни дела, събрахме много хора, помогнахме им да ремонтират отношенията си. „Предай нататък“ прави нещо повече от това – помагаме на хората да решават тежки проблеми, както и да се докосват до мечтите си.
– Стартирахте с особено драматична история.
– Тя бе своеобразен преход на „Море от любов„, защото е изключително силна любовна история на фона на голяма житейска драма. Момче, преминавайки през жп прелез преди две години и половина, закача с карбоновата си въдица жиците.
Токовият удар го изхвърля във въздуха, той пада и си чупи гръбнака. Остава абсолютно неподвижен в инвалидна количка. Неговата приятелка не само че не го изоставя, но стои зад гърба му така плътно и уверено, че той наистина е на път да се оправи. Изпратихме ги на почивка, тъй като те пестяха пари за рехабилитация, а през това време аз му уредих в клиника „Свети Пантелеймон“ процедури до пълното му възстановяване. Това момче направи първата си крачка в студиото на „Предай нататък“. Ето за такъв тип подкрепа говоря. Най-ценното е, че има поръчител, който ни потърсва, за да направим изненада и да изпълни мечтата на свой близък колега, приятел или дори непознат.
– Не прави ли нещо подобно Марта Вачкова в „Апартаментът“ по БНТ?
– Не мисля, че при Марта всичко минава през състраданието. Действието в нашето предаване се развива предимно в домовете на нашите герои.
– Има теория, че човек не трябва да се трогва от чуждата болка, защото така я поема и пренася нещастието върху себе. Не се ли страхувате, че състраданието ще ви навреди?
– Това е теория. Защо да не сме състрадателни към чуждото нещастие? Следващата събота ще видите историята на Мария от Ямбол. Тя е на 25, болна е от рак на костите и губи единия си крак – отрязват го до таза. Потърси ни за помощ и подкрепа една майка, която води детето си в същата детска градина, в която Мария води своя 6-годишен син Георги. Тази напълно непозната за нея жена ни помоли да направим нещо за купуването на протеза. В предаването докарахме от Кипър майката на Мария, с която не се бяха виждали повече от година и половина и която по телефона беше научила новината за отрязания й крак. Това беше изключително емоционална и силна среща между баба, внуче и дъщеря. Сега сме в процес на събиране на средства и почти сме осигурили сумата за протезата на Мария, струваща 35 000 лева.
– Бизнесмените отзивчиви ли са за спонсорство?
– Нямаме специални спонсори. Спонсори са всички наши благодетели. Историите заживяват свой собствен живот извън екрана. След излъчването на първия ни брой, имаше обаждане от двама стоматолози, които искат да оправят зъбите на една майка на осем деца, която е загубила толкова много калций, че почти не са й останали зъби в устата. Това не беше цел на предаването ни. Ние подарихме ваучери за храна на стойност 2400 лева и намерихме чрез един холдинг работа за мъжа й.
– Нима сте започнали да се интересувате от политика?
– На мен ми е противопоказно да се меся в политика. Не издържам психически. Докосвала съм се до политика. Пътувала съм по предизборни агитации, митинги и концерти срещу някакви хонорари. Комуникацията ми с политиците е абсолютно невъзможна. Аз не умея да говоря на техния език. Мисля си, че пощата ни, в която пристигат по 150 писма на ден, е изключително чиста дисекция на състоянието на българското общество в момента. Ако някой се интересува да разбере как живеят наистина хората в България, би могъл да потърси достъп до имейла ни и ще научи много мрачни неща. Изводът, който си правя, е, че една държава се познава по отношението си към болните хора и към децата. България е много лоша към тях.
– Когато разбрахте, че спират „Море от любов“, преживяхте ли някаква драма?
– О, да! Огромна драма преживях
Столичен вестник бе писал, че „Море от любов“ пада от екран. Бяхме на командировка във Варна в края на септември. Един от операторите си купуваше кафе и, видял информацията на страниците на вестника. Донесе го в буса ни. За мен беше изненада, защото предаването падна с рейтинг 15 и шер 42. Всички си казахме: „Вероятно има някаква истина в това. Вероятно Маги Халваджиян и Би Ти Ви не са стигнали до споразумение за следващ сезон. Може би той е искал твърде много пари, може те да са предлагали твърде малко. Може би ластикът се е скъсал по средата. Разплаках се и въпреки протестите на режисьора, че би било много мелодраматично, завършихме последния брой с песента на Елтън Джон „Believe“. Пуснаха ме на забавен каданс как излизам и надписи „Екипът благодари на всички свои герои“.
– Имахте ли разговор с продуцента Маги Халваджиян?
– Когато Маги ни съобщи, че предаването спира, каза, че екипът ще работи в „България търси талант“. А това, което предложи на мен като алтернатива, беше да почакам до септември, когато „Море от любов“ ще тръгне по Нова телевизия. Но от януари до септември са девет месеца и аз му казах, че не мога да стоя без работа, и го помолих да предложим нещо ново на Би Ти Ви, пак в този дух, но по-социално. Спомням си, че той си загриза ноктите в този момент, което на езика на тялото значи, че нещо премълчава. Каза ми, че няма логика да пускат ново предаване с мен, след като спират досегашното. За съжаление нямал никаква идея за мен на този етап, но щял да помисли и да ми се обади. От тази среща си тръгнах безработна и разплакана и дори се пошегувах: „Не се безпокой за мен. Ще си потърся работа като шофьор на маршрутка. Така или иначе цяла България ме познава като някой, който кара микробус“. Той се разсмя: „Ей такава те харесвам“. Отговорих му: „Да, и аз харесвам чувството си за хумор, но то на гладен стомах не вирее“.
Много плаках. Въобще в този период много ревях. Даже татко ми направи забележка, че така се плаче за други мъки и да не предизвиквам съдбата.
– Кой застана до вас тогава?
– Денис. Само той ми помогна. Каза: „Я не ми се вкисвай! Ще направиш това, което искаш да направиш в телевизията, в която ти се работи. Искам да ми се обадиш другата седмица за делова среща!“. Аз не му се обадих, но от Би Ти Ви ми се обадиха и ме поканиха на среща с ръководството, на която очаквах, че ще ми благодарят за добре свършената работа през годините. Отивайки в телевизията, заварих на срещата Вики Политова, Апостол Пенчев и Рени Викторова и ме попитаха какво искам да правя от тук насетне. Казах, че телевизионното номадство не е достоен избор за мен и имам идея. В кабинета на Вики Политова не се пуши по принцип, но Апостол Пенчев стана и запали цигара – реакцията му беше емоционална. „Наталия, ти си перфектният водещ за „Модрез нйебо“ („Звезди от небето“), предаване, което върви с грандиозен успех в праймтайма на словашката телевизия „Маркиза“ от четири години. Ние обаче го кръстихме на едноименния филм „Предай нататък“. В смисъл прави добро и го разпространявай. Денис стана изпълнителен продуцент
– Вечният Денис?
– Ами вечният. Нещата, които ни свързват, са повече от нещата, които ни разделят. И е все така от 1993 година, когато заживяхме заедно, досега.
– Имате ли официален развод?
– И двамата не искаме да се развеждаме. Може би и двамата не сме срещали подходящия човек, за да разбием всичко помежду си.
– Може би вие имате друг мъж в живота си, а той друга жена. Не ви ли ревнуват настоящите ви партньори?
– Имали сме връзки и двамата. На мен лично никога не са ми правили сцени.
– Какви са отношенията с предишния ви приятел – певеца Стенли?
– Приятелски. Падам си по дългите връзки. Преди Стенли имам една дълга връзка, а след него е Денис. Имам някакви епизодични опити, но те не са много. С нито един от бившите си гаджета не съм се разделила с гръм и трясък. С всеки от тях продължаваме да сме в добри отношения. Не става въпрос да се виждаме всеки ден. Ако сега звънна на когото и да е от тях, той би тръгнал да ми помогне в 4 през нощта.
– Харесвате ли предаването на Денис?
– Ставам в 6 сутринта, защото съм родител, който изпраща детето си на училище. Дъщеря ни Вики учи в италианския лицей в Горна баня. Сега е в 7-и клас и много ме радва. Тя е откровена, честна, нищо не крием една от друга. Ако съм на снимки, ставам в 5, за да си направя сутрешния тоалет. В 11 вечерта шоуто „Денис и приятели“ ми е късно за гледане. Той знае, че не го гледам, но когато ми каже, че има нещо много интересно, си го пускам в нета. Като гостуването на Доминик Милър, феноменалния китарист на Стинг. На 14 февруари, когато бях безработна, Денис направи предаване за мен. За да ме подкрепи, а и защото имахме годишнина от сватбата.
– Сватбата ви беше приказна феерия, с какви мечти се разделихте през годините?
– Аз не се разделям с мечтите си, но си давам сметка, че правейки определен избор в живота си, човек плаща и някаква цена. Нека да кажем, че раздялата ми с Денис е някаква цена, която е трябвало да платя за пълното си себеотдаване на „Море от любов“ и Маги Халваджиян. Не съм сърдита на никого, защото ако това е било цената, която трябва да платя за еуфорията, в която бях през тези 10 години, не съм наказана толкова жестоко.
– Не питам само за кариерата, а и за личния живот.
– Не ги деля. Аз платих цената – раздяла с Денис. Нещата са преплетени, защото за всички запитания в работа плащаш с личния си живот. Всяка жена вярва във вечната любов. Аз продължавам да обичам Денис. И той ме обича. Просто по друг начин.
– Каква е руската ви жилка?
– Украинска е. Мама е родена там. Нейният баща е поляк, защото Западна Украйна се присъединява след Втората световна война. Дядо ми се казва Михаил, баба ми е Клавдия. Тя произхожда от много заможно семейство. Знам, че къщата, в която са живели нейните родители в Украйна, сега е библиотека. В Донецк сега живеят леля ми и братовчедите ми. Майка и татко се запознават, докато той работи като миньор в Донбаск, както много българи. Пламва голяма любов и майка ми идва от двумилионния град в село Зверино, Врачанско.
Преживява такъв шок, че две години не е можела да забременее. Местят се в Мездра, за да имат работа и двамата, после мама следва руска и българска филология в Софийския университет. 38 години е преподавала в катедрата по чужди езици на Медицинския университет в Плевен. Татко продължи като професионален шофьор.
От него съм се научила така да въртя волана. Родена съм в Плевен. На 18 години спечелих конкурс за водещи в БНТ за предаването „Формула 5″, който беше обявил Хачо Бояджиев. Той ми е кръстникът в телевизията.
Приеха ме журналистика. Имам сестра, която от 15 години живее в Ню Йорк и преподава английски във ВУЗ. Много се радвам за нея, макар че ужасно ми липсва.
ВИЖ ВИДЕОТО:
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи