Радой Ралин бил сериозно освиркан от опозиционно настроени граждани на първия грандиозен антикомунистически митинг след 10 ноември. Пред храма „Св. Александър Невски“ писателят сатирик изнесъл реч, части от която не се харесали на събралото се множество. Някои от митингуващите си припомнили, че Ралин е имал партийна книжка, а други се възмутили, че не е достатъчно краен в изказванията си за новото ръководство на БКП.
Денят бил 18 ноември 1989 г, часът-10:00. 50 хиляди софиянци изпълвали площада пред църквата. Инициатори на протеста били Петър Слабаков, Петър Берон, Стефан Продев, Светлин Русев, Христофор Събев, Георги Мишев и други известни интелектуалци. С ролята на водещ се нагърбил Александър Каракачанов, станал впоследствие кмет на София. 29-годишният бъдещ градоначалник обявил, че митингът е разрешен от властта и ще бъде охраняван от Народната милиция.
На импровизираната трибуна се заредили оратори, а по някое време думата взел и Радой Ралин. „Дано 10 ноември да е повторното освобождение на България“, рекъл писателят. Тази му фраза не се харесала на най-подозрителните опозиционери в публиката. „Ей, ти да не смяташ идването на комунистите на 9 септември за първото освобождение“, провикнали се от тълпата. След което тутакси тръгнали подмятания за червения партиен билет на сатирика.
„Дано 10 ноември не остане само един романтичен почин. Само едно героично намерение. Много сме лъгани като народ. Душа не ни остана за напразни надежди. Затова искам да подкрепим усилията на другаря Петър Младенов, за да сплоти всички народни сили, за да спасим човечеството“, продължил да нарежда Радой. И отново, срещнал недоволство от страна на събралите се граждани. Имало дори освирквания. Хората не харесали това, че Ралин възлага такова голямо доверие на наследилия Тодор Живков нов генсек на комунистическата партия. Съмнявали се, че Петър Младенов има качествата да спаси България, пък какво остава за цялото човечество. И не разбирали защо всички народни сили трябва да застават зад него.
Хилядите на площада аплодирали ораторстващия писател чак когато заговорил за многопартийна политическа система, за избори за нов парламент и за връщане на родните имена на българските турци. Харесало им и когато Радой взел да критикува члена на Политбюро на ЦК на БКП и някогашен главен редактор на в. „Работническо дело“ Йордан Йотов. Според сатирика бившият партизанин от отряда „Чавдар“ си служел с мракобесни методи в работата си. Уж извършвайки преустройство в пресата, той спирал списания с дълги традиции, сливал несъвместими по същността си издания, уволнявал инакомислещи журналисти и дори си позволил да пенсионира Стефан Продев.
„И сега другарят Йотов се прави на ни култ видял, ни култ мирисал“, заявил в типичния си стил Ралин. И допълнил: „Йордан Йотов ще спомага Петър Младенов!!! Тука не само няма логика, но е смешно. И пошло! Това вече не е черен хумор, а живо издевателство. Така че очистителните процеси трябва да стават ежедневно, ежечасно. Трябва ни нова конституция!“.
Като отворил дума за промяна в основния закон, беловласият възрастен мъж буквално взривил тълпата. Мощни ръкопляскания и бурно „Ура!“ се разнесли в пространството около храм-паметника „Св. Александър Невски“.
Точно когато публиката му се радвала най-много, Радой направил поредна груба грешка..
Пред хилядите антикомунисти на площада той отново заговорил за Петър Младенов. „Накрая имам едно пожелание към първия гражданин на нашата страна“, рекъл. И, естествено, веднага срещнал съпротива от страна на публиката. „Няма първи! Той не е част от народа“, разкрещели се митингуващите. Дюдюканията заглушили писателя. Той обаче напънал гласните си струни и продължил. Посъветвал задочно Петър Младенов да не повишава цените, да премахне привилегиите за властимащите и да закрие УБО. Обявил, че ако на управляващите им трябва охрана, да разчитат на обикновените граждани. Те били готови да дават денонощни дежурства.
„Жалко, очаквах повече от Ралин“, заявил един от хилядите на митинга, когато писателят слязъл от трибуната. „Хич нямам намерение да пазя Младенов“, провикнал се друг. „Радой – завой!“, казал трети разочарован. Общо взето с изявата си сатирикът оставил горчиво усещане у хората пред църквата.
Ралин е участвал и на много други митинги в зората на демокрацията, припомнят запознати.Той изиграл основна роля и в размириците на 26 август 1990 г, когато бе подпален партийният дом. За това свидетелства бившият вицепрезидент Атанас Семерджиев.
„26 август беше спокоен ден. По улиците на София ги нямаше агитките на СДС. Вечерта бе отслужена панихида по случай смъртта на цар Борис III, организирана от Константин Тренчев и Кръстьо Кръстев. Същата вечер гостувах в семейството на един приятел. Гледахме телевизия. По време на емисията „По света и у нас“ изведнъж на екрана се появиха Радой Ралин и Йосиф Петров. Те отправиха към софиянци тревожния призив да се стекат на площада пред Партийния дом“, разказва някогашният втори човек в държавата. Вицето на Желю е категоричен, че именно от въпросния призив на сатирика е стартирало подпалването на сградата с петолъчката в центъра на София.
Радой Ралин е роден на 22 април 1923 г. в Сливен. През 1941 г. завършва гимназия и започва да списва антифашистки бюлетин. През 1942 г. дори е арестуван заради антидържавната си дейност.
1945-а е годината, в която Радой взема диплома по право от университета. Вместо да започне работа по специалността си, той обаче става редактор. Първата му щатна работа е в списание „Славяни“. През годините Ралин се труди в „Литературен фронт“, „Литературни новини“, „Стършел“ и други издания. През 1968-а излиза книгата му с епиграми „Люти чушки“, която комунистическата власт цензурира и изгаря в пещите на Полиграфическия комбинат. Оттогава на писателя сатирик му се носи славата на дисидент.
ВИЖ ВИДЕОТО:
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи