Дори само веднъж, доц. Георги Лозанов няма как да бъде забравен. Разпиляната му като на Айнщайн дълга коса и вечната папийонка на врата му придават изключителна артистичност. Като добавим към тях и сладкодумието му, получаваме завършения образ на един от най-забавните наши интелектуалци. Дори и за миг не можем да си представим, че студентите му скучаят в неговата компания.
Доц. Лозанов е шеф на Съвета за електронни медии, но не върху това наблегнахме интервюто си с него. Разпитахме го най-вече за личния му живот и за корените на ексцентричния му имидж.
– Доц. Лозанов, как минава един ваш ден?
– Председател съм на СЕМ и всеки ден ходя на работа. Превърнал съм се в изпълнителен администратор, което е парадоксално за моята природа. Голям поток от документи минава всеки ден през мен. Вторият акцент са студентите ми от университета, на които преподавам. Продължавам и да пиша. Подреждам си нещата, че да не си пречат.
– Кои са най-честите проблеми, с които се сблъсквате в СЕМ?
– Те са рутинни и са свързани с нарушения на закона.
Едните са със скритата реклама. Другото – добрите нрави и пошлостта. Сега СЕМ е приел нови правила на базата на изискванията от законодателя за много по-голяма защита на децата от телевизионно съдържание, вредно за тяхното морално и психическо здраве.
– Много проблеми ли имате с „Шоуто на Слави„?
– Често пъти актьорските изпълнения възмущават аудиторията и зрителите пишат до нас. Ние приемаме, че скечът, дори да е по-пиперлив, е на шега, заиграване, но може да се излъчва само в тъмната част на денонощието – след 23 часа, когато това е позволено от гледна точка на защитата на децата. Ако сме санкционирали предаването, то е било за повторения по обяд. Те са абсолютно неуместни като програмиране и са нарушение на закона.
– Откакто сте шеф на СЕМ, опитвали ли са се да ви оказват натиск?
– Не, може би имам публична биография и се знае, че не играя тази игра. За да бъдеш натискан, трябва да го искаш. Няма как това да става едностранно.
– Често ли се получават писма в СЕМ от възмутени граждани за чалга текстове и клипове с еротично съдържание?
– Не. Имаме проблеми с чалга клипове с присъствие в тях на тютюневи изделия, което е забранено. Търговското хитруване е голямо в медийната сфера, включително и в чалга индустрията. Това е проблем, и то доста по-близък до СЕМ от вулгарността и цинизма. Вулгарността и цинизмът са в границите на човешкото право – сам си решаваш дали да се поддаваш и да слушаш. СЕМ не може да е майчица на зрителя и слушателя.
– Кога ви е било най-тежко в работата?
– Най-тежкият ми момент беше кризата около БНР, когато започна стачка и ние двамата с една моя колежка от регулатора трябваше да се противопоставим на съвета и мнозинството. Видя се, че това има много лош политически резултат върху дясното управление. Аз самият съм десен човек и това за мен беше много голямо вътрешно противоречие. Така да се каже аз действах в посока, която политически даваше обратен резултат на собствените ми разбирания.
Но бях длъжен да го сторя от гледна точка на закона. Вътрешните противоречия й кризи са най-тежки. И досега имам този проблем, че като председател на СЕМ често трябва да стискам зъби. Имал съм иначе ясна посока в кариерата си. Тръгнах навремето от анализи на фотографията, списание „Българско фото“ преди 1989 г. След това вестник „Култура“, преподавател в университета…
– Сестра ви Олга Лозанова също е известна личност и дори бе шеф в Нова тв. Нямаше ли конфликт на интереси в това, че тя участва в управлението на телевизия, а вие – в СЕМ?
– Тя стана известна от двата пъти, когато беше програмен директор на Нова телевизия. Моите „доброжелатели“ се опитваха да инсценират конфликт на интереси, но не успяха. Ние не бяхме нарушили закона.
– В личен план преживявали ли сте трудни моменти?
– Когато на сравнително късна възраст ме връхлетя една емоция и трябваше да пренаредя живота си според нея. Човек трябва да е честен с хората около себе си.
Любовта е безмилостно състояние, особено щом дойде на късна възраст. Страдат много невинни хора, на които се променя животът. Срещнах се преди 8 години със сегашната ми съпруга Галя. Тогава бях на 46. Казах й, че я каня да живеем заедно през втората половина на живота ми. Разликата ми с нея е 5 години, а с бившата ми съпруга – 10. Галя пък се ожени за човек много по-беден от този, с когото живееше. Тя има дъщеря от първия си брак, има даже и внук. На всички тях гледам като на семейство.
– Кои са страховете ви?
– За здравето – хипохондрик съм. Основен страх ми е и, че в момента медиите са в много ниска точка от своето развитие и аз така или иначе участвам в този процес, без да произтичат от това особени позитиви. Но нямам мощта и механизма за по-категорична намеса.
– Как сте със здравето, освен че сте хипохондрик?
– Още от пубертета имам повишена долна граница на кръвното налягане, но си взимам лекарствата и всичко е наред.
– Кои са пороците ви?
– Пуша. И съм трапезен тип човек. Денят ми често завършва в кръчмите покрай къщи с приятели и отново си говорим за работа. Чужд съм на модерните пороци. Не съм пушил дрога, дори не съм и проявил любопитство. Не мога да понасям сексуалната агресивност и мутренско-чалгаджийското поведение, отнасянето към секса като към търговия.
– Колекционирате ли нещо?
– Имаме едни къщи във Връбница, оставени от предците ми преди повече от век. Фамилна земя. Нашата къща с Галя съм я нарекъл Къщата на птиците, защото вътре имам над 100 сувенирни птици. Имам си и хор на бухалите. Единият от тях е направен изцяло по мой образ и подобие като бухал с папийонка. Притежавам около 150 папийонки.
– Папийонката сякаш е станала ваша запазена марка…
– Наследих това от дядо ми. Той ме научи от малък да връзвам папийонки. Слагам ги на шега, за шик. След като станах публична личност, реших да ги нося, защото исках да покажа, че публичният образ не съвпада с истинския образ на човека, че това е една роля. Човек не трябва да се взима много на сериозно.
Самата папийонка прилича на знак на неравенство в математиката. Бях сигурен, че ще се превърне в обсъждан елемент, който ще помогне на моята публична разпознаваемост.
– Някога подкъсявали ли сте си косата?
– Не, с такава коса съм още от ученическите си години. Тогава това беше форма на заявяване на идентичност, въпрос на хулиганска чест. Много пъти са ме връщали от училище и са ме пращали да отида да се подстрижа. Дългата коса също стана част от визуалната ми разпознаваемост. Интересното е, че Мишо Шамара в стремежа си да ме обиди ме нарича Айнщайн. Пък аз когато отида на фризьор, винаги му казвам, че искам прическа като на Айнщайн. Ако се случи някой фризьор да не разбере какво му говоря, му казвам в прав текст: „Направи ми прическа като на луд учен!“. Не бих си боядисал косата. Не искам да участвам в индустрията на криенето на годините. Човек трябва да може да намира красотата на възрастта си.
ВИЖ ВИДЕОТО:
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи