Крал - пеленаче управлявал Франция пет дни през 1316 г.

Когато на 5 юни 1316 г. кралят на Франция Луи X Вироглавия умира, съпругата му Клеманс Унгарска е бременна в третия месец. Народът и голяма част от благородниците се надяват детето да е момче, тъй като Луи няма наследник. Събранието на висшите благородници избира брата на мъртвия крал – Филип Дългия, граф дьо Поатие, за временно управляващ държавата. Съветът решава, че ако новороденото се окаже момиче, Филип ще бъде признат за крал. В случай, че бебето е момче – граф дьо Поатие ще е регент до пълнолетието на детето.

Клеманс ражда момче на 15 ноември 1316 г. Още с първото си проплакване то е обявено за крал Жан I. Той трябва да бъде представен пред френските благородници на официална церемония.

Тъй като кралицата е твърде отпаднала след раждането, тя е длъжна да избере придворна дама, която да я замести. За учудване на всички, тя се спира на графиня Мао Д’Артоа, която е една от най-заклетите й противници. Освен че е мащеха на Филип, тя е и изпечена интригантка. Д’Артоа е известна със сприхавия си, избухлив характер, емоционалната си нестабилност невероятно лицемерие.

Мотивите на кралицата остават необясними. На 19 ноември графинята представя новороденото пред висшите управници, които го короноват. В нощта след церемонията здравословното състояние на бебето крал се влошава. Жан умира на сутринта, пет дни след раждането си. По телцето му са намерени странни тъмни петна. Придворните лекари не могат или не искат да обяснят същността на петната и да установят причината за смъртта на детето. Из двореца започват да пълзят слухове. Едни твърдят, че новороденият крал е бил тровен. Други – че е бил притискан силно, което довело до вътрешни кръвоизливи. Трети обяснявали кончината на напълно здравото бебе с магия.

Независимо от версиите никой не се съмнявал, че графиня Мао Д’Артоа е в дъното на нещата. Закоравелите интриганти твърдели, че тя е не само мащеха, но и любовница на Филип дьо Поатие. Според дворцовите клюки Мао имала амбициите да запази Дългия на престола, да умори съпруга си и да се омъжи за Филип. Някои даже твърдели, че самият регент е замесен в убийството на новородения владетел на Франция. След като граф дьо Поатие е официално обявен за крал, тази версия постепенно затихва. Малко след коронацията на Филип Клеманс е отстранена от двореца и настанена в бившата резиденция на Тамплиерския орден, където умира през 1328 г.

Четиридесет години по-късно, през 1346 година, римският сенатор Жан Кола Риенцо представя на – унгарския крал Наги Лайош свои записки. В тях сенаторът описва разговорите си с монаха Жордан от Сен Опостен, който твърди, че Жан е жив. Според записаното през 1345 г. той изповядва умираща благомите й, предадени от Жордан, на 19 ноември 1316 г. няколко часа преди новороденият крал да бъде представен пред висшите управници, той бил сменен с друго новородено. Двама от благородниците, усъмнени в намеренията на графиня Д’Артоа, подменят бебето крал с италианско момченце на име Джанино Мири. За размяната знаят само дойката и двамата барони. Дори и бащата на подмененото бебе Гучиус Мири не подозира, че синът му е мъртъв, а той отглежда крал. Издъхващата жена споделила, че двамата благородници били убити по време на война, а самата тя се страхувала да разкрие истината.

След няколкодневни разговори със сенатора, крал Наги Лайош, който е племенник на кралица Клеманс, се среща с Джанино Мири и малко по-късно го припознава. Така Джанино от Сиена официално „възкръсва“ като Жан и става претендент за френския трон. С подкрепата на няколко кралства, той успява да събере войска и напада териториите на графиня Жана Неаполска дьо Прованс. Армията му обаче е много слаба и губи битката. През 1361 г. Джанино/Жан I попада в плен на графинята. Вместо да го предаде на френския крал Жан II, тя го изпраща в неаполски затвор. Там той е затворен в тясна, влажна и сумрачна килия. Спи на наръч от прогнило сено, хранен е само с хляб и вода и използва за тоалетна един от ъглите, който се почиства веднъж на три месеца. Джанино умира през 1363 г. Официалната версия за смъртта му е пневмония.

Не е известно какво се случва с тялото му. Някои твърдят, че е изгорено, други – че е погребано в безименен гроб.

Всъщност подмяната на бебето крал, живяло и царувало само 5 дни, не е потвърдена официално от никого. Според по-романтичните любители на мистериите децата наистина са били разменени, а провансалската графиня всъщност е изпълнявала нарежданията на крал Жан II. Някои даже твърдят, че Джанино е имал син, който е скрил в манастир след обявяването му за претендент на трона.

По-скептичните историци смятат, че историята е скалъпена от крал Наги Лайош I и сенатора Жан Кола Риенцо. Те поставят под въпрос твърдението на Риенцо, че монахът Жордан го е потърсил. Първо, защото нито един свещеник не би нарушил тайната на предсмъртната изповед. Второ, защото даже, ако това е вярно, мотивите на монаха да сподели тайната с римски сенатор, остават необясними. Специалистите твърдят, че интригите около възкръсналия крал Жан всъщност са манипулирани от Наги Лайош и Риенцо, които искали да имат пълен контрол над Франция.

Каквато и да е истината, историята е достатъчно мистериозна, за да вдъхнови Морис Дрюон да опише събитията в четирилогията си „Прокълнатите крале“.