Доктор Иван Селимински е един от най-видните представители на българското просвещение, крупен просветител-демократ, философ и социолог през Възраждането. Роден е в Сливен през 1799 г. с име Йордан от баща Георги и майка Малама. Детството му е драматично – баща му е убит от един „потурчен българин“. През 1813 г. умират от чума майка му и почти всичките му роднини. На следващата година той заминава със свои близки за Ерусалим. През 1817 г. е вече в гимназията на Кидония, която разпространява най-новите идеи на века. Там другарува с Георги Золотович от Калофер. На него именно през 1843 г. той ще посвети т.н „пробен очерк“, наречен условно „За брака“.
В промеждутъка от четвърт век животът му е като в приключенски филм: взема участие в гръцкото въстание през 1821 г, след това е сред италианските карбонари. Оттам шета в Марсилия, Корейка, Неапол, о-в Малта, Триест. През 1823 г. е вече в Австрия, посещава Виена и Пеща, а година по-късно е в Брашов, където е активен участник в революционните движения сред емигрантите. Връща се в Сливен през 1825 г. и се втурва да
въведе „ново нравствено образование“, с по-съвременни методи на преподаване. Още същата година основава тайна организация „Братство“ – членовете й се въоръжават, разузнават, трупат на склад провизии и храна. След края на войната Селимински е ръководител на изселванията на българите от родния си край, после е учител в Букурещ. През 1840 г. се озовава в Гърция, след което – в Италия, където на 40 години почва да учи медицина! Завръща се в България, за да участва в църковните борби, организира доброволчески отряд по време на Кримската война. През последните си години е окръжен лекар в Болград. Умира през 1867 г. в един румънски манастир, като преди това прави завещание и раздава имуществото и парите си за „просветата и разцвета на българския народ“.
Очеркът му за брака е в 115 точки и излага възгледите му както за семейството, така и за жената, мъжа, децата, нравите, медицината и хигиената, битуващите пороци и др. Той, ергенът, започва с най-важното: „бракът е най-бляскавото украшение на живота, само бракът прави „човека предимно добър и… полезен член на отечеството и народа“, бездомните, неженените и бездетните живеят „несносен живот, а за обществото позорен“, стават крадци и убийци. Според него за нравствената поквара на един народ спомагат най-вече неженените. Тези, които не са вкусили сладостите на брака умират „капризни, несимпатични и извратени…“.
Селимински твърди, че ранният брак е опасен, защото жените не могат да останат „верни пазачи на свещените обязаности“, а мъжете не могат да „вкусят онези неоценими блага“, така децата остават без добро възпитание. Изпитва неприязън към късните младоженци. Тези любвеобилни старци, според него, „стават предмет на подигравки… на срам и съжаление… на ругания…“.
Селимински съветва младия мъж, преди да се зажени, да си намери занятие и да построи дом, защото иначе ще води „окаян живот“, т.е. да стане финансово стабилен. Позовавайки се на свои наблюдения, той е категорично против брака, в който няма „удоволствие“, т.е. брака по сметка, при който, мъжът става разпуснат, жената – нескромна, поведението на децата – немарливо, семейството… опозорено и развратно“, философите и военните, според него, не трябва да се женят, защото това е пречка да се отдават на службата си, „на отечество и народ“, същото важи и за хора, които са по природа студени.
По-нататък лекарят си позволява професионални бележки във връзка с избора на подходяща съпруга. Бъдещият съпруг трябва да внимава, защото майките на момичетата, „за да измамят очите на годеника, измислят разни приспособления – подпълвания, които, като се покрият с дрехите, представят женските задници наглед доста широки, а пък техния гръден кош преправят, като стягат с корсет кръста, та той се показва изпъчен, развит… или го попълвате памук…“.
Тук медикът подробно обяснява, че неразвитата жена, с тесен таз и плоски гърди, по всяка вероятност ще ражда трудно или няма да износва здрави деца. Според д-р Иван Селимински има и други „лоши“ знаци от късия врат произхождат удари и мозъчни болести, от формата на главата – множество душевни недъзи… Той заклеймява майките, които подбуждат дъщерите си да използват измамни носии мазила и украшения, които повреждат здравето и развращават нравите им.
С много остри думи и красноречиви примери Иван Селимински се обявява против брака с чужденка и дори против живеенето в чужбина. Той е на мнение, че само родната среда, родният език, родният въздух и храна могат да способстват за развитието на човека и добруването му. Той, който почти през целия си живот живее в чужбина, заявява, че приспособяването към чуждото нерядко води до здравословни проблеми: „умора на членовете, задух, тъга, натиск на челото…“, които изчезват, когато болният се върне при „бащиното си огнище“. Селимински си позволява да коментира в тази връзка брака на Стефан Богориди. За разлика от съпруга си, който обичал родната гайда, родното облекло и намирал българския език за благозвучен то „съпругата на поменатия ни сънародник напротив се отвращавала от българското: тя не щяла да погледне българите, слухът й се разстройвал от говора им, като че ли в отечеството й Хиос особеността е по-чаровна и произноса – по-гъвкав…“. Тази глава завършва със заключението: „Прочее, всеки в чужбина пред великолепни дворци предпочита бащината си колиба“. Мъдрост, с която днес мнозина българи не биха се съгласили.
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Be the first to comment