Срамна далавера на приближения си адвокат Румен Еленски е прикрила съдия Венета Марковска преди петнадесетина години. Единствената издънка на богатата фамилия Чапрашикови – Анна, наема Еленски да защитава интересите в реституцията на бащиния й дом на улица „Оборище“ 19. През това време тя живее в хотел „България“. Еленски влиза под кожата на достолепната дама и през ден я кани на вечеря в дома си. Дори пред близки и познати я обявява за „лелята от Америка“.
Огромната къща с разкошна градина е построена през 1932 г. от бащата Крум Чапрашиков. Известно време в нея живее Тодор Живков. Впоследствие на долния етаж се нанася фондацията „Людмила Живкова“, наследена от „Св. св. Кирил и Методий“. На горния етаж се помещава гръцкото консулство, което по онова време плаща месечен наем от 4 хиляди долара.
Съдбата на семейството е доста нерадостна. Бащата умира от туберкулоза през 1934 г, а след 1944 г. децата и съпругата му са подложени на гонения. Анна Чапрашикова успява да напусне България и дълго време е кореспондент в Ню Йорк на френското списание „Пари мач“. Срещу рекламна статия за България тя успява да измъкне брат си и майка си от страната. Впоследствие и те умират.
След 1990 г. Анна Чапрашикова се връща в София и се опитва да си върне многобройните имоти. Тук вече се намесва нашенската съдебна мафия и чрез множество правни маневри адвокат Румен Еленски й измъква имота. Тя завежда дело срещу него, но благодарение на близката му приятелка и съсобственичка Венета Марковска делото е пратено в „девета глуха“. Не е известно как двамата съучастници в кражбата са си разпределили лъвския пай.
След близо 10 години ходене по мъките, през 2006-а Анна Чапрашикова умира в Париж. Нито тя, нито брат й имат наследници. Така делото е прекратено поради липса на страна. Днес къщата е седалище на Националната голф асоциация, след като е преминала в ръцете на Красимир Гергов.
Самият Румен Еленски се оказа с картонче от Държавна сигурност като кадрови офицер от Първо главно управление. През 80-те години за известно време е прокурор в Плевен, където се сдушва с ортачката си Венета Марковска. После преминава през школа на КГБ. През 1991 г. СДС го назначава за втори секретар на посолството ни в Белград. В Скопие пък е бил първият български вицеконсул. Той е член на Централната избирателна комисия от квотата на БСП. Последно стана известен като адвоката на Ахмед Доган по делото за хонорара му като консултант на „Цанков камък“. Еленски спечели делото, след като сравни лидера на ДПС с Достоевски.
ВИЖ ВИДЕОТО:
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Be the first to comment