През 1956 година висшият комунистически функционер Добри Терпешев посещава плевенския затвор. Целта на посещението му е политическа. Той е поел ангажимент към комунистическата партия да й осигури земеделския лидер Димитър Гичев, който излежава доживотна присъда. За да е успешна мисията, Димитър Гичев трябва да подпише декларация, в която да обяви, че подкрепя комунистическото управление и е готов на сътрудничество с него.
Срещата между Гичев и Терпешев се състои малко след като Тодор Живков успява да свали от власт сталиниста Вълко Червенков. Моментът е удобен, защото Гичев може да бъде представен като жертва на сталинизма. Той е важна фигура, защото е последният високопоставен земеделски лидер, чието привличане на страната на комунистите би разколебало стотиците хиляди земеделци – врагове на режима.
В замяна на подписа му, на Гичев е обещано да бъде амнистиран и дори да получи политическа позиция в комунистическата държава. Практически му се предлага коалиция с комунистите, заедно с всички произтичащи от това привилегии. От решението му пък зависи земеделското движение. През 1956 г. хиляди земеделци все още са подложени на мъчения в лагери и затвори. Техният неформален лидер е именно позабравеният днес Димитър Гичев.
Когато получава предложението на Терпешев Гичев разбира, че ако приеме, ще пречупи окончателно земеделското движение в България. И отказва. Малцина са българските политици, поставяни пред подобен избор. Още по-малко са тези, които са предпочели да жертват себе си вместо идеята, за която са се борили през целия си политически път.
По това време Гичев излежава осмата година от присъдата си. През първите осем години от нея той е поставен в пълна изолация, в единична килия и подложен на мъчения. Присъдата му е издадена през 1948 г. формално Гичев е осъден за „съдействие за организиране на въоръжени чети за борба срещу властта, даване на нареждания за организиране на саботажи и разпространяване на слухове“. По време на процеса не се признава за виновен. В издадената срещу него присъда влиза и конфискация на цялото му имущество. Истинската причина за присъдата срещу Гичев е отказът му да се откаже от друг земеделски лидер – Никола Петков, и да се присъедини към комунистите. Гичев не застава срещу Никола Петков, въпреки че през дългите си политически биографии двамата не винаги са били на едно и също мнение. „
Фигурата на Димитър Гичев е важна за комунистите, защото влиянието му в селските райони на страната е огромно. Това е човекът, създал и ръководил една от най-големите и устойчиви партии в края на двайсетте, трийсетте и четиридесетте години на миналия век. Ръководеният от Гичев БЗНС „Врабча 1″ успява да възстанови земеделското движение след преврата срещу Александър Стамболийски и през 1931 г. да спечели редовните парламентарни избори. В периода 1926-1934 г., когато в България има наченки на демократичен парламентарен живот, лидерът на земеделците е незаобиколим фактор в политиката.
Убен демократ и привърженик на парламентаризма през дългата си политическа кариера Димитър Гичев нито веднъж не прави компромис с принципите си. Проблемите с правосъдието на родения през 1893 г. български политик започват още по време на Първата световна война. Тогава той се обявява срещу влизането на България във военните действия и е съден заради тази си позиция. След победата на БЗНС през 1919 г. Гичев става окръжен управител на Пловдив. Превратът срещу Стамболийски го заварва като депутат. Веднага след събитията от 1923 г. Гичев излиза в нелегалност, но малко след това е заловен и подложен на изтезания. Преследванията срещу земеделския лидер продължават до падането на режима на Александър Цанков през 1926 г. Същата година Гичев успява да обедини голяма част от земеделските лидери и основава своя БЗНС „Врабча 1″. С него той печели демократичните избори през 1931 г, но партията му няма пълно мнозинство и прави коалиция. В новото правителство Гичев получава министерски пост. Легалният му политически възход продължава до 1934 г, когато след нов военен преврат партиите са забранени. Следват нови репресии срещу него и съратниците му. Въпреки това земеделското движение запазва силното си влияние.
Гичев се връща в официалната политика през септември 1944 г. като министър в правителството на Константин Муравиев.
Въпреки опозиционната си дейност в годините преди 9 септември 1944 г. той е съден от „народния съд“. Все пак присъдата му е „само“ 1 година. След излизането си от затвора Гичев обединява усилията си с Никола Петков, който първоначално работи с комунистите. По време на кампанията за изборите за Велико народно събрание през 1947 г. Димитър Гичев е пребит от комунисти. Въпреки това той е избран за депутат.
След разправата на властта с Никола Петков Гичев също попада под ударите на репресивния апарат. В края на 1947 г. е арестуван, а в началото на 1948 г. получава доживотна присъда. След обнародването на присъдата му швейцарският вестник „Ное Цюрихер Цайтунг“ пише, че комунистическите управници в София са образували процес срещу един човек, с идеално чист политически живот. И до днес нито един редовен съд не е представил нужните обвинения за неговото осъждане.
Димитър Гичев остава в затвора цели 13 години. През 1960 г. властите го амнистират като знак за либерализация на режима след годините на сталинизъм. Болен и изтощен, земеделският лидер прекарва последните години от живота си в бедност и забвение. Той умира през 1964 г. След него обаче остават думите му пред комунистическия съд, казани след произнасянето на доживотната му присъда:
„Не са малцина онези, които са имали Голгота в живота – малцина са онези, за които има Възкресение“.
This post is really a fastidious one it assists new web
visitors, who are wishing in favor of blogging.
If you want to obtain a good deal from this paragraph then you have to apply such methods to your won webpage.
I’ve been browsing online more than 3 hours as
of late, yet I by no means discovered any fascinating article like yours.
It’s lovely value enough for me. Personally, if all site owners and
bloggers made excellent content as you did,
the web might be a lot more helpful than ever before.