В нощта на 21 септември 1632 г. в Лудан, Франция, 70 сестри изпадат в истерия, обсебени от страх, че в манастира им има зли сили. Те твърдят, че тъмен призрак броди из коридорите и стаите на метоха. Според думите им в тяхната обител се случват странни неща. В полунощ черно кълбо започва да се търкаля по стените, от които странни гласове нашепват заклинания на непознат език. Те споделят, че бутат предмети събарят разпятията и преобръщат аскетичното обзавеждане на манастира.
В началото на октомври броят на обсебените монахини нараства, а тяхното неадекватно поведение се задълбочава. Те започват да крещят с пяна на уста, да се търкалят по земята и да разкъсват дрехите си. Някои от тях получават конвулсии, други губят съзнание. Най-тежко е положението на сестра Жан дез Амж. Поради своята непоклатима и фанатична вяра, тя е назначена за наставница на по-младите сестри и послушници. Жан е слаба, изпита, грозновата девственица, гонеща 50-те. Нейните конвулсии са толкова агресивни, че тялото й се разпъва и свива подобно на обезкостена марионетка. Лекарите, които наблюдават психотичните състояния на монахините, определят нейните пристъпи като подобни на тези при силен сексуален екстаз.
Повиканите висши свещеници се доближават до мнението на докторите, но смятат, че всички жени, най-вече сестра Анж, са многократно обладавани и обсебвани от самия Сатана. Според тогавашните религиозни схващания Луцифер не би могъл да се появи на свято място, освен ако не е извикан от някой магьосник. Екзорсистите правят множество сеанси за прогонване на дявола. Те пречистват манастира всеки ден и провеждат религиозни сеанси, за да намерят човека, повикал Рогатия.
На 11 октомври Жан дез Анж изпада в поредната си криза. Пред очите на събралите се свещеници, монахини и лекари тя обкрачва твърдата си възглавница и получава силни оргазмени конвулсии, като през цялото време крещи името на Юбер Грандие.
Отец Грандие е кюре в църквата „Сен Пиер-дю-Марше“. Той е известен с непоклатимата си вяра в Бога и невероятното си красноречие. Свещеникът обаче има един недостатък. Той е едър, красив, жизнен и интелигентен мъж. Носи се слух, че църквата му е препълнена с жени, които искат не да чуят проповедите му, а да уловят погледа му. Най-ревностни негови почитателки били монахините от манастира Лудан. Въпреки че свещеникът никога не се изкушава да посегне на жена, болезнено ревниви мъже изпращат донос до кардинала на Франция. В него те пишат, че именно Юбер Грандие е автор на един от най-скандалните по онова време памфлети срещу кардинала. По този повод през септември 1633 г. в града пристига личният комисар на Ришельо – барон дьо Лобардемон. Той се връща в Париж без никакви доказателства по обвинението в доноса. За сметка на това носи дебело досие за ненормалното поведение на монахините, проведените екзорсизми и брътвежите на сестра Жан дез Анж относно отец Грандие.
На 8 декември Лобардемон се връща в Лудан с кардиналски правомощия и повдига съдебен процес срещу Грандие. Свещеникът е арестуван, а домът му – обискиран. Въпреки че по време на претърсването не са намерени компрометиращи материали, той е арестуван и разпитван за магьосничество. Грандие отрича обвиненията и отказва да отговаря на въпросите на Лобардемон. Междувременно сестра Жан получава поредния си пристъп. Една по една младите монахини в манастира също изпадат в еротичен транс крещейки, че са обладавани от демон. По време на ком-пулсивните си гърчове Анж крещи неистово името на отец Юбер. Останалите сестри започват да получават конвулсии, да споменават името на сатаната и да ругаят свещениците обвинявайки ги в импотентност. Лекарите, които наблюдават процеса, нямат друго обяснение, освен това, че монахините са обсебени от зли сили.
Процесът срещу Юбер Грандие започва на 8 юли 1634 г. Съдиите разпитват „изнасилените“ монахини, изслушват свидетелите и преглеждат тялото на обвиняемия за сатанински знаци. Те откриват белег на палеца му. Смятат, че разрезът е бил направен, за да се скрепи с кръв договора му с Луцифер. Свещеникът е подложен от инквизиторите на ужасни ъ. Той е разчекван, заливан с вряла вода кастриран и одран жив. Самите палачи по-късно признават, че свещеникът се молел постоянно на бога, като му благодарял за мъченията, укрепващи вярата му. На 18 август обезобразеният, одран и все още жив Грандие е изгорен на клада. Сестра Жан дез Анж е една от най-близкостоящите. Според мълвата тя притискала огромен кръст пред гърдите си и повтаряла: „Нямаше да завършиш така, ако ме беше обичал поне малко“.
Даже и след смъртта на Юбер Грандие еротичните припадъци на монахините не спират. Слуховете твърдят, че всяка нощ сестра Жан разказвала за мъжествения свещеник по начин, които довеждал сестрите до сексуална лудост.
Жан дез Анж умира на 97 години. На смъртния си одър тя признава силната си плътска страст към отец Грандие, манипулацията с младите монахини и подстрекателствата, с които провокирала ревнивите съпрузи. Никой, освен сестрите в манастира, не е чувал еротичните предания за красноречивия, красив и мъжествен отец Грандие. Факт е, че и до сега монахините от манастира Лудан в полунощ виждат черни търкалящи се кълба и чуват гласове, които говорят на непознат език. Някои се кълнат, че духът на Юбер Грандие ги обладава всяка нощ. Много от послушничките в манастира се кълнат, че виждат духа на изгорения преди 5 столетия свещеник, който им, нашепва: „Дъще, излез навън и се наслаждавай на живота“. Някои от тях го правят. И не съжаляват за това.
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи