Петър Димитров е депутат от Коалиция за България от 37-ото Народно събрание до сега. На 13 юли 2007 г. Съветът на управляващата тройна коалиция го посочва за министър на икономиката и енергетиката на мястото на подалия оставка Румен Овчаров. Избран е на 18 юли 2007 г. Петър Димитров е женен, с едно дете.
– Господин Димитров, провали ли се идеята за референдум за „Белене“, която лансира БСП?
– Идеята не се провали. Ако референдумът е положителен въпреки смяната на въпроса, темата не отпада. Въпросът ще зависи от бъдещото правителство. Ако отговорът е позитивен и управлението е добронамерено към ядрената енергетика, към България, ще реализира проекта „Белене“. Там има готова лицензирана площадка, има всички разрешения от Европейската комисия. Тоест при положителен отговор това е единственият проект, по който може да се изгради нова ядрена централа. Разбира се, ако политическият формат е такъв, че БСП няма решаваща роля в управлението такива гаранции няма.
– Помните ли такова правителство, което да е било против ядрената енергетика?
– Против ядрената енергетика не е имало, но правителства против „Белене“ е имало и в момента има.
– Можем ли да кажем, че този кабинет е напълно срещу тази централа, или има друга игра?
– Опираме до това през следващите години да няма нова българска ядрена мощност. Тоест някой съзнателно ни изтласква от енергийния пазар. Това могат да бъдат и вътрешни интереси, и външни. Възможно е те да идват от топлоцентралите, които са чужди. Те нямат интерес да се появи нов играч, конкурент. От 1 януари ще плащат прогресивна лихва за изгорелите газове. Цената им не само, а целево ще расте най-малко до 2020 година. Кой иска нов мощен играч, който ще се появи на пазара с 2000 мегавата мощност? Той просто може да ги съсипе в конкурентна среда. Парадоксално звучи, но интерес от ядрена енергия няма и доставчикът на газ. В самата Русия има много гласове, че „Белене“ конкурира „Газпром“. Според тях не бива на България да се помага да гради собствена мощна ядрена енергетика. Затова по-добре е страната да мине на газ. Така „мъдро“ каза Бойко Борисов, след като се отказа от АЕЦ „Белене“.
– На вас ясно ли ви е каква всъщност е позицията на Борисов?
– За позицията на Борисов трябва да питате психиатър. Аз не бих могъл да ви дам отговор. Явно такава промяна в становището или е обоснована много силно икономически, или се определя от вътрешни фактори, които са непредсказуеми в политическата сфера.
– Той и на двата лагера ли играе?
– Нямам отговор, защото не познавам модела на неговото мислене.
– Синята коалиция обяви, че процедурите по проекта „Белене“ не са спрени. Това означава ли, че няма отказ от него?
– Чакам отговор от министъра на енергетиката дали Националната електрическа компания (НЕК) е предприела необходимите юридически стъпки за спиране на проекта. Руската страна твърди, че такива стъпки няма. Затова Русия продължава да изпълнява договореностите по проекта. Там вече завършват производството на втория реактор, на втората парогенераторна група. Всичко това се трупа върху сметката на България и ще бъде предявена пред арбитража в Париж. НЕК не е казала при какви условия иска да се прекъсне договорът. Да заяви: „Спрете до тук. Довършете това, ние ще го вземем“. Тоест нищо не е уточнила. И това е българската сметка. Потребителите ни на ток ще я платят. И понеже Русия има едни от най-перфектните юридически консултанти, уверявам ви, че тя ще отстои своите интереси. От тази гледна точка проектът не е спрян, той се реализира.
– Това несъзнателно ли е?
– Напълно е възможно да е заради липса на квалификация. Както виждате, управляващите предприемат стъпки в различни сфери, без да се опират на експертни становища. Няма дори диалог с експертитe. Най-пресен пример е с лихвата по депозитите. Дори БНБ не знаеше за намерението на правителството. Това са решения, които в момента се харесват на лидера на ГЕРБ. Той казва: „Така ще бъде“. При него влиянията са непредсказуеми. Затова не ме карайте да се правя на политическа врачка.
– Борисов официално се отказа и от петролопровода Бургас-Александруполис. Прекратена ли е там процедурата?
– Дружеството си съществува. Доколкото знам, и от него българската страна не е излязла и чака да види какво ще се случи. Очакването е обратно – да не понесем ние негативите като виновни за спирането на проекта, формално се правим, че не сме го напуснали, а неформално сме го спрели. Тоест това „мъжкарско“ управление по никакъв начин не се е изправило мъжкарски да каже: „Ето това е нашата позиция“. И съответно да си понесе последствията от това.
– Като казахте последствията, да ви попитам за Александър Томов. Той е написал книгата „Октопод“, в която ви обвинява, че вие като министър сте провалили „Кремиковци“ с писмо. Вярно ли е това?
– Преходът на България достатъчно се занимава с този човек. Той всъщност е осъден заради това, което се случи с „Кремиковци„. Помня, че дори Митал през януари 2009 г. го отстрани от ръководството на комбината. Не държавата, нито Министерството на икономиката. Чуждият собственик го отстрани, явно скандализиран от всичко, което г-н Томов направи.
Този човек прилича много на гъбична инфекция. Всичко, до което се докосне до него, заболява. С болка наблюдавам какво се случи с футболния клуб ЦСКА благодарение на неговото „мъдро ръководство“. Това се случи и с „Кремиковци“, с партиите му.
– Той има 9-годишна присъда от януари 2011 г. В това време той остана на свобода и написа книга за оневиняването си. Нормално ли е това?
– Не може осъден за източването на „Кремиковци“ да съди за собствените си прегрешения. Не желая да посвещавам енергия за този атрофирал политик.
ВИЖ ВИДЕОТО:
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи