Преди дни фолк певицата Райна издаде новия си албум „Вътре в мен“, предстои й и да се дипломира по специалността психология. Известна е като природозащитничка, включва се в акции по засаждане на дървета, ваксинация и отглеждане на бездомни животни.
– Райна, животът ви мина през доста перипетии през последните години. Променихте ли се?
– Все по-добре разбирам себе си, ясно ми е какво искам да постигна. В същото време, макар и по-уверена, си оставам онова замечтано момиче, което не губи своята спонтанност и непринуденост.
– С кой недостатък се преборихте?
– С нетърпението, притеснението, неувереността.
– Вярно ли е, че преди време сте приюнявали свои фенове в къщата на родителите си и по приятели в Сандански?
– Държа се естествено с всички не защото са мои фенове, а тъй като ми идва отвътре да го правя. Не обичам позата и не виждам полза и смисъл от нея.
Обичам да общувам с хора, с които сме на една честота и има за какво да си говорим. Много от феновете ме познават като човек дори и от кратките срещи по участия. Други следят всички мои медийни изяви. Разбира се, има и такива, които ме натоварват с определени очаквания за това каква трябва да съм и за това как трябва да се държа. Обикновено те се разминават с реалността, но в общи линии харесвам добронамерените, откритите и емоционални хора и някак си се надушваме.
– Откъде идва специалното ви отношение към животните?
– Това ми е болна тема. Много ги обичам, но хората сме жестоки към всичко – животни, природа и пр. И мисля, че това няма да ни се размине.
Има една приказка: „Колкото повече опознавам хората, толкова повече обиквам животните“. За жалост мисля същото. Ако дадеш на едно куче шанса за луксозен живот, то никога няма да те ухапе, за разлика от човек.
Спрях месото именно от жал към животните. Вече два месеца не съм консумирала месо, не купувам продукти от животинска кожа, макар че от преди имам някое друго яке.
Не ми липсва месото засега. Странно е, но не сънувам кошмари, откакто го спрях. Иначе съм вземала от приюти кученца, намирала съм им дом преди това, след което ги обезпаразитявах и ваксинирах във ветеринарни клиники, но повечето умряха в ръцете ми, защото са били вече болни, когато са ми ги давали. Не успявах да ги спася. Понасях го много тежко и оттогава не съм вземала повече. Психиката ми не понесе гледката. Имаше толкова създания, които с поглед ме молеха да ги взема, че даже в момента, говорейки за това, ми се плаче. Хората, които обичат животните и знаят значението на думата емпатия, ще ме разберат. За останалите ще бъда просто странна.
– Смятате ли, че трябва да бъдат наказвани онези, които причиняват страдания на животните?
– Хората, които правят това, са потенциални убийци. Всеки психолог е добре запознат с този факт. Човек, който е способен на агресия към животно, обикновено стига и по-далече.
За съжаление ние нямаме закони за човешката жестокост към хората, камо ли към животните. Пътувала съм много по света и съм се изумявала на загрижеността и законите на Запад, но тук сме много далеч в това отношение, първо, като мислене и после, като всичко останало. Малко са хората, които осъзнават, че животните също имат чувства и ние издевателстваме над тях. Наскоро това дори беше научно доказано, но ние сме свикнали да поставяме себе си на първо място.
И ако се говори за скорошен апокалипсис, то ние вече го имаме в душите си – абсолютен душевен армагедон. Тъжно ми е, че не вярвам в промяната.
Агресията нараства още в най-ранна детска възраст благодарение на примера на родителите с насаждането на страх. Може би е редно още в детската градина или училище детето да бъде възпитавано в любов и грижа към природата, но примерът на родителите е най-мощен катализатор за това. Ако те пушат цигари и кажат на детето си: „Това е вредно, няма да пушиш!“, няма как да го убедиш. Средата определя съзнанието.
– Но как да се реши проблемът с бездомните кучета у нас?
– Част от тези кучета са агресивни, защото когато ги приберат в приюти, жестокостта към тях е огромна. Чували сме за кастрациите без упойки например.
А после, като ги пуснат, защото уж нямали пари да ги държат, те си го връщат, макар и на невинни хора. Но нима хората не правят същото, когато някой ги настъпи? За всяко нещо има причина, но и за проблем като този има решение. Тук обаче пак всичко опира до начина на мислене и кръгът става порочен. За съжаление малко внимание се обръща на приютите и оттам проблемът добива тези размери. На запад има институция, наречена „Зоополиция“ – нещо, което ние едва ли някога ще имаме.
– Бяхте подели инициатива с вашите фенове да засадите дръвчета, а след това те бяха смачкани. Това обезкуражава ли ви?
– В продължение на 4 години се опитвам да запазя онова, което съм засадила, но както вече стана дума – част от тях станаха плод на човешката агресия. Пред очите ми се е случвало да виждам как деца ги трошат, а майките им пафкат цигарки и ако стигна навреме да им направя забележка, ми се пулят насреща и ми викат: „Да не е твое т’ва дърво!“.
Все пак от всичките 31 останаха 9, за които се грижа и които поливам през 3-4 дни, защото са на склон и не се задържа вода. Надявам се да израснат големи и някога да им се радват децата ми. Обичам природата и това ще е от първите неща на които ще уча децата си.
– Ще се промени ли животът ви, след като получите дипломата по психология?
– Завърших семестриално. Това е от най-хубавите неща, които съм правила за себе си. Четирите години минаха неусетно.
Имам обаче защити на стажове и трябва да подготвя дипломна работа. Смятам да продължа с магистратура следващата есен.
Записах тази специалност, защото винаги съм имала доста стабилна преценка за хората, с които общувам.
– Какво ви беше най-трудно по време на следването?
– Да стажувам в психиатрия и дом за деца, лишени от родителска грижа, но се налага да бъдеш силен, няма друг начин. Състраданието не е помощ.
В началото си ентусиазиран, че може да промениш много неща, но впоследствие разбираш, че действителността е много по-сурова и само желанието не е достатъчно.
Психологията не е нещо, което се зубри. Това е наука, която е гъвкава и непрекъснато се развива, така че е важно да имаш потенциала и интереса да я следваш, усещаш, разбираш.
– Чувал съм история от Ивана, че притежавате много силно развито шесто чувство и сте й помогнали преди време да намери своя изгубена вещ.
– Много пъти се е случвало. Понякога това ме плаши. Сякаш нещо ме направлява. Не съм споделяла подобни неща, за да не бъдат интерпретирани погрешно, но много хора са ме убеждавали, че имам повече от силна интуиция. Преди 6 години ми казаха, че съм била индигово дете но аз изобщо не обърнах внимание. Дори сега не мога да схвана какво точно означава това. Информацията в нета е твърде противоречива, а и не съм много по тези твърдения. Както казах, тези усещания по-скоро са ме плашили, отколкото радвали.
– Влияе ли ви по някакъв начин фактът, че сте кръстена от Ванга?
– Усещам страх и смирение едновременно, някаква смесица от емоции, които не мога да разчета правилно в момента. Силно е, енергизиращо.
Родителите ми по заръка на Ванга са заминали в Сибир, където тя им е казала, че най-после ще бъде заченато така желаното от тях дете след няколко неуспешни бременности. След това се връщат в Сандански, където Ванга ми дава името Райна. Казала е никога и по никакъв начин да не си изменям името. Спомням си, че когато с продуцентите ми мислехме за артистичен псевдоним преди години, категорично се възпротивих, защото се сетих за тези думи на моята кръщелница.
– Не мислите ли и вие за дете?
– Просто не съм срещнала подходящия човек, макар че вие медиите често ме срещате с някого (смее се). Иначе всичко зависи от него, ако умее да ме накара да го поискам, значи той е мъжът.
ВИЖ ВИДЕОТО:
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Аз се чудя как точно помагат и лекуват лекарствата в психиатрията- понеже не съм чувал и не знам да има лекарство (химични съединения от които е направено и т.н), което да влияе върху мислите и/или чувствата на човек, страховете, тревогите му и т.н- и се чудя, да не би лекарствата в психиатрията- да действат на приспивна основа- тоест да държат хората дълго време в сън и с повишен глад и т.н- и така да разчитат да оздравее с времето??
Един християнин и всеки добър човек би желал на бежанците днес /и въобще на всички хора/ да живеят добре и човешки /и да имат работа и мир в техните държави- и където и да се намират по света/, а не да измрат от вируси и прочие /да не забравяме, че и българи в миналото са били бежанци- и че след 1989 година и много българи търсят препитание и оцеляване в чужди държави/.Надявам се в бъдеще Земята да се оправи и вече да няма омраза, злоба, гняв, насилие, смях и т.н- с психично болни и т.н, смях и т.н- с заекващи хора и т.н, богохулства (дори като негодувание, нетърпение, отчаяние, отегчение и т.н), изтезания, безразборен секс, неуважение и/или обиди и т.н – към родител/и и т.н, безработица, лоши прояви, болести и прочие лоши неща между хора (в хора) и прочие – а да има добър и щастлив живот за хората и добър шанс за всеки човек. На света му трябва любов, мир и доброта (и да се промени положително – от лошите крайности до които е стигнал)!Според мен: света трябва да върви към положителни промени и вече да няма войни, конфликти, геноцид/и (над) човек и/или хора, убийства, побои, самоубийства, насилия /в филми, романи, сериали и т. н/, черен и/или лош хумор /примерно с – педераси /изнасилвания (над) тях и въобще и т. н/включително още от детска възраст, импотентни мъже и прочие/, вражди, вулгарни думи, и нищо лошо на Земята. Дано по-скоро света се оправи и промени към добро – аз желая свят без страдание, насилие и въобще без всякакви лоши неща!! Надявам се по-скоро света да се оправи и промени към добро : и отново хората по света да имат добра работа; добър и щастлив живот и т.н!!Ще напиша нещо на друга тема: хората нямаме право да призоваваме (да се смеем и така нататък) за кастрации на хора и така нататък, стерилизация (насилствена и т.н), изнасилвания (и/или съвети и/или заплахи за тях- било анални на мъже и така нататък) на хора и т.н, убийства,самоубийства, войни, вражди, омраза, влизане и/или ходене на хора при психиатри (и/или техните психични и т.н проблеми), побои,удари по тялото, кавги и/или спорове, геноцид над нации от хора, заплахи с оръжие и/или думи (дори казани на шега) и т.н-дори показани в филми, сериали и т.н- това е моето мнение! Няма доказателство, че изнасилвача и физически зрав (а може и да е осъден несправедливо, а реално да е невинен)- би повторил това свое престъпление). Може би само съд може да решава присъдите за всеки човек и т.н. Хората нямаме право да призоваваме за -влизане в болници (вземане на лекарства- било психиатрични и т.н)- било психиатрии и т.н (ходене на лекар/и – било психиатри и т.н) ….На света му трябва да се промени положително- от лошите крайности до които е стигнал), аз не желая изтезания, жестокости, бой, насилия,пошлост, вулгарност, лоши неща, трафиканти на каквото и да е, и т.н-които неща не трябва да съществуват в един добър и възстановен свят (на което се надявам скоро да стане със Земята). …