Може ли човек, които е написал едни от най-нежните стихотворения в българската поезия, да е изтъкан от пороци? Оказва се, че да. Големият наш поет Димчо Дебелянов и пример в това отношение. Той имал залита-ния и по алкохола, и по леките жени. Тези му издънки обаче по никакъв начин не омаловажават блестящото му творчество.
Дебелянов обичал да сяда на чашка с верни другари, но уви, не можел да носи на алкохол. Като се почерпел повече, ставал друг човек. Приятелите му не можели да го познаят – заяждал се, гледал сърдито.
Най-големия си запой славният поет регистрирал през лятото на 1911 г. Причината да се олее тогава била изключително трагична – умряла жената, в която бил влюбен. Чаровната млада дама била убита от баща си. И макар приживе жертвата да не отвръщала на любовта на поета, той страдал така, сякаш е загубил съпругата си. В продължение на няколко дни само пиел и плачел. В този период през главата му минала и мисъл за самоубийство.
След като попревъзмогнал болката, Димчо залюбил даскалица. Тя пък след време починала от туберкулоза. Покрай нейната кончина знаменитият творец отново потънал в мъка.
Любовният живот на Дебелянов не се изчерпва само с посочените дотук връзки. Имало и други жени, по които си падал живелият кратко поет. Една от изгорите му например била учителката от с. Козлодуй Мария Василева. Нея Димчо галено я наричал Звънчето. Двамата поддържали романтична кореспонденция в продължение на 2 години. Да, но даскалицата пишела любовни писма и на още един мъж. Веднъж се объркала и пратила на Дебелянов послание, предназначено за втория й ухажор. В плика имало и нейна снимка. Като получил сгрешеното писмо, поетът се разочаровал неимоверно. Тогава седнал и написал стихотворението „Черна песен“.
Понеже с порядъчните жени, с които поддържал връзки, не стигал до леглото, Дебелянов се принуждавал да ползва услугите на проститутки в бардаци. Май обаче и там не консумирал секса до края. Веднъж с всичките му приятели се изредили на някаква жрица на любовта, а после се оказало, че само Димчо не е хванал венерическа болест от палавата труженичка.
Дебелянов е роден в в Копривщица на 28 март 1887 г., припомнят запознати с биографията му. Последното е от шестте деца в семейството на Велко Дебелянов и Цана Илиева. Родителите дават на бъдещия поет името Динчо но по-късно той сам се прекръства – подписва творбите си с Димчо.
Семейство Дебелянови е сравнително заможно през 90-те години на XIX век. Бащата е преуспяващ търговец със сериозни бизнес контакти в Турция. Велко Дебелянов съумява да се грижи добре за жена си и децата, но когато синът му Димчо става на 9, умира. Пак по това време почива и чичото на поета. Тогава глава на семейството става най-големият син в рода – Иван. Той работи като пощаджия в Пловдив и семейството се преселва при него. В Града под тепетата Димчо учи до пети клас. После фамилията се мести в Ихтиман. Следва завръщане в Пловдив и ново преселване – този път в София.
В столицата Дебелянов повтаря шести клас. Писнало му е да скита от град на град и да се записва от школо в школо и за една година зарязва ученето. Впоследствие обаче пак заляга над учебниците и се дипломира с отличен успех. Тапията му за завършено образование е издадена на 29 юни 1906-а. Същата година в пресата (сп. „Съвременност“ – 6. р.) за пръв път са отпечатани негови творби.
Поетичния си талант Димчо проявява още като ученик в Пловдив. Понякога музата го вдъхновява на улицата, докато си играе със своите връстници. В такива случаи той се отделя от другарчетата си и сяда в усамотение да си напише римите, които са му дошли в главата. Стихотворенията му в този период са предимно хумористични.
1913-а е годината, в която съдбата нанася на Димчо Дебелянов изключително тежък удар – умира майка му. Смъртта я застига, докато е на гости при дъщеря си във Враца. Поетът е съкрушен, но се утешава с мисълта, че родителката му все пак си е поживяла сравнително дълго – изкарала е 68 години.
Дебелянов винаги е бил силно привързан към майка си, твърдят изследователи на живота и делото му. Според някои тази привързаност се дължи на факта, че Цана кърмила Димчо до предучилищна възраст. Комшиите им в Копривщица си умирали от смях, когато макар и доста пораснал, малчуганът молел майка си да посуче от гърдите й.
Първата си заплата Димчо Дебелянов изкарва в Метеорологичната станция в столицата. Там той издържа до 1909-а. С напускането си се записва студент по право в софийския университет.
Междувременно започва и нова работа. Труди се като стенограф в Столична община и парламента, като коректор и репортер във вестници. В една от газетите – „Илинден“, го урежда Пейо Яворов.
През Балканската война от 1912 г. Дебелянов кара военната си служба в Самоков. Мобилизиран е в 22-ри пехотен полк. После е обучен в Княжевската школа за запасни офицери и получава званието подпоручик. Година по-късно – през 1914-а, е взет на работа в Сметната палата. На тази служба го заварва избухването на Първата световна война.
Длъжността, която заема, му позволява да се спаси от мобилизация. Той обаче не ще да кръшка от битките, записва се доброволец и на 29 януари 1916 г. пристига на Македонския фронт. Там се бие с врага, но не изоставя и заниманията си с поезия.
Дебелянов е убит от противников куршум на 2 октомври същата година. В деня, в който намира смъртта си, 29-годишният младеж е командир на рота и предвожда редниците си в битка с англичаните.
„Изведнъж, както стърчеше прав, вдигна ръце, завъртя се, изпусна револвера и се свлече на земята, като притискаше с ръка раната си. Опита се да разкопчае дрехите си, но не можа. Около него настана смут. „Ротния убиха!“. Ръчният му часовник продължаваше да работи. Наближаваше 11 часа преди пладне“, описва по-късно последните мигове на поета неговият приятел Тихомир Геров.
Според някои източници още като дете Дебелянов предчувствал, че животът му няма да е дълъг. Веднъж на сън му се явил конят на свети Георги. Жребецът поискал от спящото дете шиле.
Като се събудил, Димчо разказал на близките си какво му се е присънило. Родата се уплашила. Според поверията такъв сън означавал, че момчето ще живее кратко. Семейството решило, че видението на малкия е лоша поличба, и купило шиле за курбан. Дебелянов-младши обаче не позволил животното да бъде заклано и двайсетина и кусур години по-късно загинал на бойното поле.
ВИЖ ВИДЕОТО:
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи