Яна Маринова е една от най-популярните български актриси. Участва в хитовия сериал „Стъклен дом“ и риалити формата „Сървайвър“. Става „Мисис България“ 2004-та. Година по-късно печели наградата за най-красива усмивка в света на конкурса „Мисис Свят“ в Индия.
– Госпожо Маринова, може ли да се каже, че сте сбъднали мечтата на повечето български актьори и сте пробили в западното кино?
– Много е трудно да се пробие в западното кино и аз все още не съм успяла да го направя. Понеже цял живот се занимавам със спорт, Калоян Воденичаров – Калата, който е координатор на българската каскадьорска компания, един ден ми подхвърли: „Искаш и да те направим екшън актриса?“. Саза ми, че първо ще дублирам, а след тоea ще дойдат и ролите. Така и се получи.
– Как гледат американските режисьори на нас?
– Снизходително, защото ние не знаем много неща, които тях ги учат от деца. В България са налице морално остарели методи на обучение, които в днешно време не кореспондират със съвременното кино.
– На какво ниво е нашето кино според вас?
– В момента върви много добре. Благодарение на „Сиа адвъртайзинг“ и Димитър Митовски, Димитър Гочев и Росен Цанков определено можем да гоним световното кино. Но както казва Росен: “В „Стъклен дом“ най-добрата актриса беше камерата“. Това са съвсем друго поколение техника и мислене което прави продукцията много по-различна.
– Навлизането на турските сериали пречи ли на българските?
– Не. Страхотно е, че ги има. Имах възможност в дом за възрастни хора да говоря с една жена, която получила три инсулта. Тя ми каза, че благодарение на доктора си и на желанието да гледа любимия си турски сериал, се е вдигнала отново. В тези продукции темите са много интересни, тоалетите им са красиви, музиката е завладяваща. Просто има 2 милиона пенсионери, които искат да гледат този тип филми.
– В кой тип роли се чувствате най-добре – в екшън филмите или в сапунените сериали?
– Бях сигурна, че съм много по-добра в екшън ролите. Но забелязах, че когато се появявам в американски филми, където се бия, съм леко припряна. Имам още на какво да се уча за тях. Докато ролята на Елена Атанасова в „Стъклен дом“ ми дойде от раз. Избирам си сценариите, но повечето пъти те ме избират. Искам да играя в голяма качествена продукция. Без значение българска или американска.
– Какъв принос имат родителите ви, за това, което сте в момента?
– Честно казано, те ми създадоха доста трудности. Разводът, безпаричието и захлупеното им мислене ми се отразяваха. Искаха от мен да се държа като възрастна, да се грижа за проблемите вкъщи… Понякога, за да лети въображението, трябва да си свободен. Прекалено рано пораснах, което ми създаде донякъде комплекси, но пък в крайна сметка успях в живота.
– С кое ваше участие се гордеете най-много?
– „Сървайвър“ и „Стъклен дом“. В „Сървайвър“ беше много трудно. Там човек се изгражда като характер. Убедих се, че колкото повече пречки има, толкова повече ти се разкрива същността. Обичам риалититата, но във формат като VIP Brother не бих влязла. Хората няма да ме разберат, ако участвам там.
– Харесваше ли ви да сте водеща в „Шоуто на Слави“?
– Не мога да понасям това аутокю. Понеже аз говоря бързо и те ми го въртят още повече и така се обърквам. Питах Слави дали може без него, но той отказа. На мен просто ми трябва поле за изява. Иначе нямам никакви притеснения от камерите и сцената. Ето сега, ако започнете да ме снимате, мога да ви говоря с часове без аутокюта и сценарии.
– Как приемате атаките от страна на жълтата преса?
– Аз не съм против жълтата преса. Тя е като турските сериали – необходима е. Проблемът е, че си харесват някое изречение или хрумка от дадено интервю и от него правят клюка. Човек трябва да знае, че когато е известен, всеки негов успех или неуспех ще бъде изложен на показ.
– Изкараха ви лоша майка, защото често оставяте детето си на бившия си съпруг.
– Да, беше много тежко и реално това беше най-сериозният удар от страна на жълтите медии и първата цена, която платих за известността си. Тогава направо се побърках. Лошо ми стана. Удрят те по най-скъпото. И лошото е, че няма как да ги опровергаеш. Дори да ги поканя вкъщи, те пак ще намерят някой кусур. Като водя малкия на спорт, пишат, че го тормозя. А истината е, че аз съм в много добри отношения с бившия си съпруг и неговата жена и им оставям детето. Явно някои хора все още не могат да разберат този тип отношения. Изкараха, че избирам кариерата пред семейството, което не е вярно. Боли ме, когато ме изкарват лоша майка. Другата глупост, която писаха е, че съм била любовница на Джеймс Уорлик, което също не е вярно.
– От кого сте се учила?
– От чуждите артисти – Мерил Стрийп, Антъни Хопкинс, Мел Гибсън, а от българските – Асен Блатечки, Георги Кадурин, Деси Бакърджиева, Мария Каварджикова. Асен Блатечки е човекът, на когото определено искам да приличам. Той е голям перфекционист и много изисква. Така работи, че въобще нямаш време да се разсейваш. В същото време прави нещата много бързо. Уникален е. Той често казва: „Успешната работа е винаги с приятели“. Възхищавам му за това и се старая да го имитирам. Така се роди и пиесата „Смях в залата“. Там си партнирам само с приятели – Калин Врачански, Асен Блатечки, Маца и Неве, Стефан Щерев. Асен успя да сглоби постановката само за 14 дена в Хасково. Който я е гледал, е припаднал от смях. Там играя по бельо.
– Притеснявате ли се да се събличате или да се целувате пред камера?
– Изобщо не. Принципно човек, който се притеснява да се съблече, значи не харесва нещо в себе си. Липсата на самочувствие те кара да се притесняваш. Емоция е, като се целуваш с някой и трябва да си призная, че понякога ми харесва.
ВИЖ ВИДЕОТО:
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи