Румънците се опитали да подкупят Боби Михайлов

  Българският футбол можеше и да не преживее САЩ’94, ако се беше случило безумието да изгонят Боби Михайлов от националния отбор. Малцина си спомнят, че през 1990 г. знаменитият вратар беше заложен на дузпата заедно с Наско Сираков. Двамата е трябвало да станат изкупителни жертви за тригодишен жесток провал на националите. Щастлив мач с Румъния в Букурещ обаче ги връща в играта, за да станат по-късно едни от героите, триумфирали в незабравимото американско лято. По-късно Боби е оклеветен, че е взел подкуп от румънците, но изчиства името си в мач на честта.

Нека се върнем към събитията във футбола ни от началото на демокрацията.

В края на 80-те години Боби Михайлов на практика е изхвърлен от националния отбор. Повод става загубата от Румъния с 1:3 в София на 19 октомври 1988 г. Рано оплешивелият вратар на „Левски“ е обявен за един от главните виновници за провала. Треньорът Борис Ангелов го сменя с Илия Вълов от ЦСКА.

В „Левски“ също го нападат, когато няма ден. Ядосани, „сините“ фенове го замерят със снежни топки на мач срещу „Черно море“. Злите езици на „Герена“ пък плюят, че Боби никога нямало да прокопса ако не били връзките на баща му Бисер Михайлов. Щял само да носи обувките на другия вратар Владо Делчев.

Така през лятото на 1989 г. Боби Михайлов се оказва излишен и в „Левски“, и в националния. Хуква да си търси хляба в Португалия, където подписва с „Белененсеш“. В София го забравят.

Експериментът с Вълов на вратата обаче излиза несполучлив. При загубата с 0:2 от Дания в София вратарят на ЦСКА се излага лошо при първия гол на Поулсен. След тази загуба Борис Ангелов е уволнен. Връчват националния на Иван Вуцов.

Пред Вуцата е поставена задача да класира България на Евро’92. Съперници са ни Шотландия, Румъния, Швейцария и Сан Марино. „Щъ съ борим, щъ съ бийм, щъ съ клъсиръми“, обещава габровецът преди първия мач с швейцарците в Женева на 12 септември 1990 г. Само че падаме 0:2…

Над главата на Вуцата се скупчват тъмни облаци. Няма и година след 10 ноември във футболния съюз вървят нечувани битки за власт. На трона в централата е Славчо Тепавичаров. Отвън цяла група опозиционери начело с бившия голмайстор на ЦСКА Иван Колев му иска оставката. Чака се само още една загуба, за да изхвърлят Тепавичаров и Вуцов барабар с бюрата им. А следващият мач е възможно най-лошият – срещу Румъния в Букурещ. Именно там Боби трябва да покаже дали става за нещо.

В книгата на Стефан Янев „Футболните национали и Европа“ Наско Сираков свидетелства: „Преди този мач с Боби Михайлов вече бяхме отписани но Вуцов ни извика. Бяхме определени за жертвени агнета – да загубим и повече да не бъдем викани в националния. Вуцов и той беше сложен на пързалката. Много хора очакваха краха на отбора ни. Мераклии за ново треньорско ръководство вече загряваха в София за мястото на Вуцов. Просто искаха да се уверят, че на 28 години аз и Боби сме свършили за футбола“.

На всичкото отгоре преди мача се завихря скандал за капитанската лента между играещия в италианския „Болоня“ Николай Илиев и току-що заминалия за „Барселона“ Христо Стоичков. Буцата се чуди на кого по-напред да угоди. Организира в отбора тайно гласуване, което Илиев печели с 8:4 гласа срещу Ицата.

Изпокарани, нашите излизат на стадион „Стяуа“ срещу внушителния влашки тим начело с Георге Хаджи-Карпатския Марадона. В София всички са отписали трупата на Буцата. Нито телевизията, нито радио „София“ предават мача! И по двете програми вървят дебатите в Народното събрание. Частни телевизии и радиостанции пък все още няма. Чак когато идва първата почивка на депутатите, програма „Хоризонт“ се включва от стадиона в Букурещ. „Драги слушатели, звучи като в приказките! Румъния – България 0:3!“, изревава отвъд Дунав коментаторът Калин Катев.

В Букурещ българите се пекат на бавен огън. Буцата връща Боби Михайлов на вратата, което се оказва отличен ход. Нашият пази като лъв в своя мач №50 за националния. Не пуска гол, макар че е подложен на истинска бомбардировка от играещия в „Барселона“ Хаджи, от новия ас на „Фиорентина“ Мариус Лакатуш и крилото на „Бари“ Флорин Радучою.

В 28 минута Стоичков финтира бъдещия треньор на ЦСКА Йоан Андоне и извежда Сираков сам срещу вратаря Богдан Стеля. Наско е точен – 1:0 за България!

Власите пробват обрат, но в средата новобранецът Златко Янков ги влачи по двама-трима на гръб. Онези почват да ритат, кракът, на Сираков буквално е разпран от румънските бутони. При изнасянето му от терена масажистът Христо Запрянов се зъби на съдията от Португалия Дош Сантуш и получава червен картон.

На полувремето Буцата прави тактическа смяна и вкарва Николай Тодоров-Кайзера от „Локо“ (Сф). Халфът изнася мача на живота си и поваля румънците с още два гола. На трибуните Славчо Тепавичаров едва не получава инфаркт от напрежение. Накрая 20 000 румънци изпращат Вуцата и хората му с овации.

Това е голямото завръщане на Боби Михайлов в националния отбор. Малко по-късно, отчаян от непрекъснатите разправии за капитанския пост между Стоичков и Ники Илиев, Вуцата взима компромисно решение и връзва лентата на ръкава на вратаря. Боби изиграва с нея още над 50 мача.

Кампанията обаче се развива злополучно за българския отбор. Голямата беля се случва на 1 май 1991 г. в мача с Швейцария в София. Водим на полувремето 2:0, но онези ни обръщат до 3:2 с гол в последната минута. Вуцов хвърля оставка, заменя го Димитър Пенев.

Последният мач от кампанията се пада да играем с Румъния в София. Нашите нямат шансове, а на румънците им трябва победа, за да играят на европейското. Тръгват слухове, че неколцина от българите са продали мача.

Според мълвата румънците чакали 2 млн. долара от УЕФА, ако се класират на Евро-92, и заделили 100 000 долара да купят мача в София. Голямото подозрение пада върху Боби, който бил атакуван от комшиите с щедро предложение за рушвет през португалски мениджър. Той и още двама-трима от нашите трябвало да играят симулативно.

На 20 ноември 1991 г. София е окупирана от румънски запалянковци. Повече от 7000 власи развяват националния флаг в синьо, жълто и червено. Гербът в средата е изрязан и зее дупка – спомен от бунтовете и кръвопролитията при свалянето на диктатора Николае Чаушеску.

Съмненията за продаден мач се засилват, след като на полувремето Румъния води 1:0 с гол на Попеску. На почивката шефът на БФС Димитър Ларгов слиза в съблекалнята да пита продали ли сме се, не сме ли. Пената го гони, оставя само отбора. Нарежда: „Който не иска да играе, хич да не излиза. Защо ме подвеждате? Обидно е за такава сума да се продавате!“.

От името на отбора Боби Михайлов се кълне пред Пената, че никой не е взел от рушвета. Нашите излизат за втората част, за да защитят честта си. В 56 минута Стоичков пуска хитър пас към Наско, който опъва мрежата на Лунг – 1:1.

При този резултат Румъния е аут от финалите, защото остава зад Шотландия в класирането. Треньорът им Мирча Радулеску хвърля всичко в атака. Боби Михайлов обаче плонжира като лъв и лови удар след удар.

Голямата драма настъпва към края. Боби хваща за краката Радучою и го поваля в пеналта. Съдията Петер Микелсен от Дания е категоричен – дузпа! В този момент всичко изглежда непоправимо. Хаджи, най-силният дузпаджия от състава на румънците, наглася топката за изпълнение на наказателния удар. Секторът за гости вие от кеф в очакване на победата. Боби обаче сеща ъгъла, мята се и спасява.

Така на Евро’92 отиват шотландците, а огорчените румънци напускат „Васил Левски“ като след погребение. Честта на България е спасена.

„Беше тежко, защото трябваше да докажем, че не сме продажници. Хванах дузпата на Хаджи, направих хубав мач. Най-важното беше, че защитихме честта си. В цяла Европа се коментираше, че не сме пуснали на румънците, както всички очакваха…“, спомня си по-късно Михайлов.

Това е мачът, от който всъщност тръгва възходът на Пеневата чета. Година по-късно бием Франция 2:0 в София, а след това фамозният гол на Емо Костадинов в Париж носи визите за САЩ’94.

 

Шефът на БФС орисан да пуска голове в края

Като вратар на националния тим Боби Михайлов пази в три от най-злополучните мачове. Всичките са квалификации, от които се решава класирането ни на европейско първенство.

Първият е през декември 1983 г., когато гостуваме на Югославия в Сплит. Нашите трябва да бият с 3:2, за да играят на Евро’84 във Франция. В последната минута резултатът е 2:2. Точно тогава Ради Здравков изпуска да вкара, останал сам срещу вратаря им Симович. В ответната атака Раданович прави 3:2 след гол с глава във вратата на Боби и класира Югославия на финалите.

Същото става и на 11 ноември 1987 г. Пред 60 000 на „Васил Левски“ България играе с Шотландия. Трябва ни равен, за да се класираме на европейското. До 87 минута резултатът е 0:0. Точно тогава дълбоката резерва на Шотландия Гари Макай отнема топката от Стоичков и нахлува в нашата половина. Прави невъобразим удар – с ляв външен фалц в десния ъгъл на Михайлов. Падаме 0:1 и вместо нас на Евро’88 заминава Ирландия.

Същото става и в квалификациите за европейското през 1992 г. На мача с Швейцария в София ни устройва дори равен мач. До края резултатът е 2:2, когато Кубилай Туркилмаз побива Боби за трети път.

ВИЖ ВИДЕОТО:

 

Comments

comments

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: