Елка Константинова: Защо да не доживея до 100 години! ИНТЕРВЮ

  Култова личност от зората на демокрацията! Така може да бъде определена литераторката проф. Елка Константинова. В началото на 90-те тя бе един от лидерите на СДС, оглавяваше Радикал-демократическата партия и дори влезе в правителството на Филип Димитров като министър на културата. По времето на комунизма пък е била преподавател е Държавния библиографски институт, Висшия педагогически институт в Шумен и Ягелонския университет в Краков, Полша. Днес госпожата е на 80 години, но е все още във форма. Живее й се и твърдо вярва, че може да стигне и 100. Дано!

Тези дни г-жа Константинова прие журналисти в дома си в центъра на София. В просторното си жилище, което дели с внучка си и тв водещата Добрина Чешмеджиева, тя ни разказа куп интересни случки от живота и кариерата си, а ни сподели и актуалните си политически пристрастия.

– Г-жо Константинова, живеете в огромен апартамент в центъра на София. Наследствен ли ви е?
– Да, наследствен е. Апартаментът е огромен. Жилището е разделено на три части. В едната живея аз, в другата – внучката ми, а третата съм я дала под наем на Добрина Чешмеджиева. Всяка една от трите части си е отделен апартамент. Жилището беше подарено на татко от колегата му Иван Радославов, също критик.

– Имате ли друго имущество?
– Този огромен апартамент не е малко. В жилището на татко живее сестра ми. Преди време уредих нещата с адвокат и се отказах от дела си там. Онзи дом си е за сестра ми.

– Преди години сте ипотекирали жилището си срещу кредит, с който синът ви да си купи яхта…
– Така е, все още не съм изплатила кредита. Всеки месец си плащам от пенсията. Много ми е голяма и помагам на семейството си.

– Колко голяма?
– 670 лв.

– Каква е съдбата на яхтата, заради която ипотекирахте дома си?
– Все още я има – това е бизнесът на сина и снахата. Сега са намерили някакъв английски милионер, който си плаща само и само да е с тях на яхтата. Тя е свръхлуксозна. На моя син от дете все му разказвах приказки за пътешественици. Винаги си е мечтаел да обикаля света.

– А внуците ви с какво се занимават?
– Те ходят на яхтата през ваканциите си. Внукът ми се занимава с култура. Внучката е художничка, но учи все още.

– Помага ли ви някой в домакинството?
– Не, сама си се справям. Обичам чистотата. Лазя и си мия пода.

– Как сте със здравето?
– Добре съм. Преди време спрях всички предписани ми лекарства, защото според джипито ми, много интелигентна жена и моя приятелка, не трябва да слушам докторите. Каза ми: „Ти си тежък случай за медицината!

За теб лекарят няма значение! Каквото си внушиш, това ще е!“. Аз съм си внушила, че съм здрав човек и съм такава! Нищо ми няма, освен че си счупих крака преди време. Но не пострадах от старост, а от малоумието си. Отидох на гости у най-близката си приятелка. Всъщност вината е нейна, тя трябваше да ми каже, че прави ремонт…

– Какво точно се случи?
– Паднах от горния на долния етаж през дупката. Последното, което помня, беше локва кръв. Лежах в Правителствена болница, в неврологията. Дойде професор Чирков и каза, че трябва да ме изпишат, защото съм добре – след като съм си внушила, че съм здрава, така и щяло да бъде. Сега съм си внушила, че ще живея дълго.

– На 25 май станахте на 80 години…
– Защо да не стана на 90 или 100 години?

– Май не се страхувате от смъртта?
– Не искам да умирам. Силно казано е, че се страхувам. Внушавам си, че няма да умра скоро. Как така ще умра, щом имам желание да живея?!

– Някой някога заплашвал ли ви е?
– Андрей Луканов замалко да ме удари в парламента. Бях казала, че е начело на банда убийци. Толкова му бе акълът, че замахна. Инстинктивно се дръпнах и избегнах удара. Иван Костов след това ме руга, че не съм се оставила да ме удари, за да може сетне СДС да направи скандал. Ако ме беше ударил, всички медии щяха да отразяват случая.

– Какво е мнението ви за днешните комунисти?
– Днешните и тези в миналото са много различни. Сегашните са много образовани. Аз например много харесвам Сергей Станишев като интелект и познания, че чак ще гласувам за него.

– Моля?
– Да, създателка съм на СДС, но ще пусна бюлетина за Станишев. Времето промени някои неща. Днешните българи имат късмет, а не тези като мен, родени през 30-те години. За мен 9 септември 1944 г. беше зловеща дата. Още на обяд дойдоха полицаи вкъщи и арестуваха баща ми, който никога не е имал нищо общо с политиката. Татко бе известният литературен критик Георги Константинов.

– Защо са го арестували, след като не се е занимавал с политика?
– Защото като председател на Съюза на българските писатели го изпратиха да отиде и да види с очите си Катин. Знаели са, че той е изключително честен човек и ще каже точно какво е видял. Татко си е дошъл и е разказал, че братушките, сиреч Съветската армия, са избили цялата млада полска войска. Това е видял, това е казал. По тази причина по-късно бе арестуван. Отново казвам, днешните комунисти нямат нищо общо с предишните гадове.

– Станало ли е нещо, та се отказвате от синята идея?
– Нещо много основно се промени. Хората, с които аз започнах и които и сега имам за първи приятели, вече не са в СДС. Всеки си е в своята партия. Мога да дам за пример Иван Костов, които за мен е най-знаещият и можещ. Той, освен че е изключителен математик, е политик от най-висша класа. Иван разбира какво става днес. Много от хората, които ми идват на гости, се опитват да ме убедят, че не съм права за него. Но аз съм страшно убедена. Ще гласувам за Иван Костов, ако го има в листа. Ако обаче го няма, ще пусна бюлетина за Сергей Станишев. Какво като е комунист?! Той не е като онези, които съсипаха живота на баща ми.

– А какво е мнението ви за Ахмед Доган? Той е бил ваш ученик в Шумен…
– Ето едно лице, което ненавиждам.

– Кои са враговете ви?
– Всички невежи. Те не ме обичат, а и аз тях. Ненавиждам ги.

– Имате ли досие в ДС?
– Имам приятелка от Вътрешното министерство. Преди време тя ми каза, че е много грешна към мен. Попитах я защо. „Твоето досие тук се води за изгорено. Казват, че си била шпионка и затова са ти го изгорили!

За да те спасят и хората да ти повярват, че си седесарка!“, отговори ми тя. Много хитър номер, но никой не се върза! Няма човек от близките ми, а на мен са ми близки всички седесари начело с Иван Костов, който да повярва на този сценарий. Навремето Желю Желев ми беше най-близкият приятел. Почти всеки ден идваше вкъщи да си го-ворим. Пускахме в банята да тече вода и покрай нея си говорехме, за да не ни подслушват.

– Как така?
– Така, както ви го казвам. Пускахме водата в банята, двамата с Желю сядахме покрай мивката и си говорехме. Така ме посъветва моята приятелка от Вътрешно, която беше голяма шефка, седесарка. Обясни ми, че ако тече вода, нищо няма да могат да разберат от разговора ни.

– Ясно е, че не сте били агент на ДС. Но правили ли са опити да ви вербуват?
– Непрекъснато. Имах един всекидневен посетител, шеф на вътрешната разузнавателна служба. Много го мразя този човек – Найден Петров. Много мило се държеше тогава с мен, защото си беше наумил да ме направи свой човек. Обясняваше ми колко блага ще видя, как ще мога да пътувам и на Запад, както съм си мечтала. Отвърнах му: „Никак не мечтая да пътувам на Запад. Да не чувам! Мразя Запада! Там са враговете на народа!“. Говорех му така с този речник, за да се спася. Просто нямаше друг изход. Пред въпросния Найден Петров съм се преструвала на крайно мразеща демокрацията. Той обаче не ми повярва. Беше обигран, страхотен, мръсен комунист! Един от най-мръсните…

– Като бивш министър на културата какво ще кажете за сегашното положение в сферата, която някога управлявахте?
– Много е зле. Никак не обичам да говоря срещу сегашния министър, за да не излезе, че не обичам турците. Това не е така. Обичам и покровителствах турците. Винаги съм била закрилник на умните и интелигентните хора, независимо какви са те.

– Кой е най-трудният момент в личния ви живот?
– Смьртта на Кръстьо Куюмджиев. Той е единственият човек, когото обичах истински. Заради него се разведох. Отчаяна бях, когато Кръстьо почина. Спаси ме това, че Тончо Жечев ме изпрати на работа в Полша.

– Ваш вуйчо е поетът Николай Лилиев. Разкажете нещо и за него.
– Той си отиде щастлив от този свят. Почина от сърце. Последното нещо, което поиска, бе да отида при него в болницата. Отидох. Баща ми пък умря от задух. Беше болен от престоя си в затвора.

Comments

comments

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: